Илюзия е, че има реален контрол на място върху дейността на фирмите, които получават разрешения за проучвания за нефт и газ. Чиновниците непрекъснато се сменят, а компетентните кадри отдавна са напуснали министерствата. На места дори не се знае, че земята изобщо се дупчи.
По този начин социологът Чавдар Найденов обясни за БГНЕС мотивацията си да се включи в протеста срещу добива шистов и въглищен газ в София. Протестиращите настояват Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката и енергетиката да обучат специалисти, които да контролират реалната дейност на компаниите, които се занимават с проучвания, тъй като според тях в момента държавата няма капацитет да разбере какво се случва под земята.
Хората не могат да бъдат спокойни, че мораториумът върху фракинга не е само на хартия, потвърди Найденов. „Държавата се оказва едно фиктивно понятие. Една голяма илюзия, която ни успокоява. Държавата са хора, а те липсват. Самият министър никога не е в час, да не говорим, че министрите непрекъснато се сменят“, коментира той.
Според Чавдар Найденов у нас върви тежка кампания с лъжи, че трябва да проучим, за да разберем какво има под земята. „Тези методи на проучване са също толкова вредни, колкото и самият добив“, подчерта той. Второ, минните специалисти отдавна знаят какво има под земята и ако тези източници не се използват това се дължи на факта, че още преди години е станало ясно, че е недопустимо те да се добиват по този начин, защото това ще има далеч по-голяма вреда, отколкото полза.
Голяма опасност за природата на страната ни крие и готвеното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), предупреди той. Дори при наличието на мораториум е възможно транснационалните компании да се възползват от възможността да оспорват решението за забрана на фракинга пред международните трибунали, които ТПТИ предвижда да създаде, стана ясно от думите на Чавдар Найденов.
Имаме официално разрешение за проучване от страна на министерството на околната среда и водите и дори разрешението да идва от служебно правителство, компаниите могат да използват този факт в международните арбитражи до размера на всички евентуални печалби, които компанията би имала, обясни Чавдар Найденов. В международните трибунали, които се предвиждат с ТПТИ се събират адвокати, които не публикуват своите аргументи, а често става дума за огромни суми, посочи той. Социологът даде пример с делото срещу Коста Рика, която е била осъдена за това, че местен съд е осъдил компанията „Шеврон“ за замърсяване. Отваря се безграничен произвол, категоричен бе той.
Чавдар Найденов призова обществото и гражданите да се научат да следят внимателно процесите и действията на политиците. „Дори най-антисистемните политици могат да бъдат купувани и еволюцията на някои от тях в последните месеци го показва. Хора, които винаги са били за българското на думи започват напоследък незабележимо да движат нещата – да направим проучвания, да опитаме да влезем в Черно море и т.н. Когато има пари, те проникват през всяка пролука и единственото средство за противодействие е да имаме имунизация и да следим еволюцията на политиците“, завърши Найденов.
Професионалната специалност на автора не придава особена тежест на становището му – по твърде отдалечен откомпетентността му предмет.
За работата на държавните органи е ясно – в тази област всеки е специалист, колко му е?!
Сега да добавм ли към футбола и качествата на автомобилите Голф още и геологията и енергийните технологи?
Иначе всички си обичаме земята и природата, и искаме те да бъдат заитени – но и от тези работи някои хора разбират повече от други. Защо да даваме трибуна и тежест на по-неквалифицираните?
Каква специалност трябва да има човек, за да подкрепи протест срещу фракинга?
Значи обяснявам: ПОСЛЕ ЕБАНЬЕ НЕМА КАЕНЬЕ… нещо не ясно?
П.П. Извинявай за грубия език вярвам, че е било поучително, и си вникнал в смисъла на израза „пробен сондаж“.