Лидерът на американска синдикална организация Ричард Тръмка за Тръмп, търговията и данъчните облекчения за богатите
Ричард Тръмка е президент на Американската федерация на индустриалните работници (AFL-CIO), в която членуват 12,5 млн. служители. Преди дни той подаде оставка от индустриалния съвет към президента на САЩ Доналд Тръмп в знак на протест срещу президентската реакция на случилото се в Шарлотсвил, Вирджиния. По време на демонстрация срещу националистически призиви беше убит човек (бел. пр. представител на синдикатите). Ханес Алпен поговори с него за трудовите права в ерата на Тръмп, международните търговски споразумения и заплахата за пазара на труда от автоматизацията на производството.
Като лидер на американски синдикати как приемате твърденията на президента Доналд Тръмп, че той е гласът на американските работници?
Първо ние трябва да разберем, че икономиките на Съединените щати и много други държави вече не работят в интерес на трудовия човек. На практика по-малко от 10% на върха усещат някакви ползи. След толкова икономически страдания се появи кандидат като Доналд Тръмп с нечувани до момента обещания, даде безпочвени надежди и се възползва от болката на работниците.
Подходът, който приехме ние, беше да говорим за обещанията му така, както ги виждаме. Всеки ден казваме на нашите членове: това обеща, това направи, ето как стореното ще се отрази на вашето семейство, на икономическата ви сигурност и възможностите ви за пенсиониране.
Но американците знаеха с какво се захващат. Още в предизборната си кампания Тръмп заяви, че ще намали корпоративните данъци и ще прекрати програмата за достъпно здравеопазване на Обама.
Да, но реализацията е доста по-различна от обещаното от Тръмп. Когато каза „Ще прекратя Обамакеър“, той внушаваше, че ще я замени с много по-добро здравеопазване, което осигурява медицински грижи на повече хора. На практика с прекратяването на Обамакеър 24 млн. американци няма да имат никакъв достъп до лекарски грижи. Останалите ще трябва да плащат доста по-сериозни застраховки, които ще им осигуряват по-малко прегледи и лечение, тъй като застрахователите имат възможност да подбират клиентите си.
Същото е и с данъците. Тръмп обеща да създаде работни места, като намали корпоративните данъци. Но работни места се откриват, когато има търсене, затова хората трябва да разполагат с повече средства, с които да купуват – 72% от американската икономика се дължи на потребителските разходи. Ако хората нямат пари в джоба, данъчните облекчения просто увеличават корпоративните печалби. Тръмп никога не каза, че за реверансите към бизнеса ще трябва да плащат обикновените хора.
Наистина каза: „Ще създам работни места в индустрията!“ Но никога не обяви пред хората, че това ще стане като премахне всички здравни и осигурителни стандарти, регулациите срещу замърсяването, елиминиране на всички защити на работника. Когато политиките на Тръмп се разгърнаха, видяхме, че не това той обеща на работниците и не за това гласуваха те.
Какво мислите за политиката на Тръмп „Америка на първо място“ (America First)?
Под фразата „Америка на първо място“ той има предвид „Корпоративна Америка на първо място“. Тръмп не направи нищо в областта на индустрията в полза на работниците. Не предприе никакви стъпки за увеличаване на заплатите. На практика спря планиран регламент, който щеше да даде възможност 4 млн. работника да получат изработените си възнаграждения за извънреден труд.
Синдикатите в целия свят са критични към международните търговски споразумения. Как приемате прекратяването на Транстихоокеанското партньорство (ТРР) от страна на Тръмп и неговия план да предоговори NAFTA?
През последните 25 години американското работническо движение се опитва да промени търговските споразумения, в които участваме, от неолиберални корпоративни сделки в такива, които са в интерес на трудещите се. Вече бяхме убили ТРР. Тръмп пое ролята на съдебния лекар. Пациентът е мъртъв, лекарят подписва смъртния акт. Просто подписа удостоверяването на смъртта. Което е хубаво, защото това споразумение беше вредно.
За NAFTA той преживя катарзис. Първо искаше да оттегли САЩ, след това заяви, че ще го предоговаря.
Ние вярваме, че търговията трябва да се разширява. Но се борим за световно работническо движение, защото знаем, че ако заплатите не се увеличат във всички държави, те няма да нараснат значимо никъде. Затова търговските договори трябва да работят в интерес на работниците от двете страни на границата. Това е причината да настояваме да се премахнат специалните арбитражи за чуждестранните инвеститори, да се засилят трудовите и екологичните стандарти в споразуменията и те наистина да бъдат прилагани.
Клаузите за защита на трудовите права в предишните търговски споразумения, в които участва САЩ, зависят от добрата воля на правителствата. Ако антиработническо правителство реши да не ги прилага, ние нямаме никаква възможност да се защитим. В резултат други държави са получавали предимства пред нашата индустрия чрез валутни манипулации и други подходи, които аз бих определил като измами. Ето защо мнозинството от американците смята, че търговските правила, неолибералните, корпоративни търговски споразумения са против техните интереси и против интереса на държавата.
Доколко автоматизацията влияе върху работните места в САЩ?
Шивашките фабрики в САЩ бяха сред най-автоматизираните в света. Те бяха затворени, защото можеш да намериш работници във Виетнам за 50 цента на ден.
Не можем да анализираме въпросите изолирано, извън цялостната картина. Икономическите правила са написани така, че работниците да губят, а корпорациите да печелят. Този дисбаланс създава неравенство.
Ще дойде ден, когато много от работата ще се извършва от машини. И вероятно няма да има работа за всички. Какви решения на този проблем се обсъждат в САЩ?
Хората говорят за преквалификация. За гарантиран минимален доход.
Гиг икономиката* засега не позволява на хората да усетят крайностите. Но знам, че когато икономиката спре да работи за мнозинството от хората, то ще се наложи тя да се промени – по един или друг начин.
Напредъкът е неизбежен. Когато файтоните бяха заменени от автомобили, много хора загубиха работата си, но други намериха нови работни места.
Политическите партии в САЩ обаче са толкова поляризирани, че решение все още не се търси.
Това е първото поколение в Америка, в което децата не могат да се надяват на по-висок стандарт от този на родителите си. Но все още сме най-богатата нация в света, освен това сега сме по-богати откогато и да било в американската история. Ако преди можехме да осигурим достоен живот на хората, когато не бяхме толкова заможни, защо сега да не можем? Поради липса на политическа воля. За съжаление, най-богатите командват парада – заради правилата, които те създадоха и които им позволяват да влияят върху резултатите от политическите избори.
Изборната победа на Тръмп беше шокираща за европейците, беше представена почти като Армагедон. Тази реакция не е ли предупреждение към корпоративна Америка, че страната е в лошо състояние?
Корпоративна Америка не го приема по този начин. Корпоративна Америка печели всички избори, независимо какъв е резултатът. Тя напомпва толкова пари и в двете страни, така че, който и да спечели, печелят богатите. Това им позволява да пишат правилата през последните 40-50 години.
Победата на Тръмп трябваше да светне червената лампичка при силните. Та той направи толкова скандални изказвания! Някои бяха расистки, други сексистки, имаше и ксенофобски. Хората го чуха, но не им пукаше. Те искат икономическите правила да се променят в тяхна полза. Смятаха, че след като Тръмп е аутсайдер, ще вземе властта и ще ги промени.
Бърни Сандърс също предлагаше промяна на икономическите правила, но от ляво. Защо не го избраха дори на първичните избори на Демократите?
Той активизира групи от хора, които преди това не бяха активни – млади хора, които нямат никаква надежда в икономиката. Те слушаха цялата омраза в речите на Тръмп и решиха, че не това искат. Затова се спряха на Сандърс. За съжаление, поддръжниците му не бяха достатъчно, за да го изберат на първичните избори. Причината отчасти е в системата на тези избори. Другата причина е, че Хилъри Клинтън беше уважавана и вероятно най-квалифицираната фигура, която се е кандидатирала за президент през последните 5-6 десетилетия. Поне на хартия.
Но хората, включително много от нашите членове, не видяха в нея двигател на промяната. Затова докато Тръмп получи само 3% по-голяма подкрепа от синдикални членове в сравнение с Ромни през 2012 г., тя получи 10% по-малко синдикални гласове, отколкото Обама преди това.
И все пак да не забравяме, че Хилъри Клинтън спечели вота на избирателите. За нея гласуваха 3 или 4 милиона американци повече, отколкото за Тръмп. Но той спечели благодарение на мистериозната избирателна система у нас.
Смятате ли, че в администрацията на Тръмп има хора, които приемат сериозно безпокойствата на работниците?
За да разберете тази администрация, трябва да знаете следното: има две администрации. Има крило на Уолстрийт и дясно-популистко крило. Те се бият помежду си. Крилото, което надвие, ще бъде чуто от Тръмп. За съжаление, опитът ни показва, че засега печели лобито на Уолстрийт.
Звучи така, като че подкрепяте десните популисти.
Не. Вижте, има различни нюанси на популизъм и не всичките са десни. Когато Тръмп говори за отказ от лошите търговски споразумения и за предоговарянето на някои от тях, това може да се приеме като прогресивно. Ние не подкрепяме десния популизъм. Подкрепяме различни мерки, които са в полза на американските работници: търговска политика в интерес на държавата и на работниците тук и в чужбина; здравна политика, която обхваща максимално много хора; имиграционна политика, която вади хората от сенките (сивия и черния сектор). В момента с работниците без документи в САЩ се злоупотребява, възползват се от тях, мамят ги със заплатите. А те нямат избор – в момента, в който се обърнат към властите, ще бъдат депортирани.
Виждате ли все пак някакви положителни промени за работниците в САЩ в момента?
Положителното е, че хората започват да се самоорганизират за колективни действия. Наскоро институтът Пю (The Pew Institute) проведе изследване, което сочи, че над 60% от американското общество вярва, че синдикатите са важни и че помагат на икономиката. След изборите се създаде гигантско женско движение, което се опитва да противостои на случващото се. Не сме виждали такива колективни действия в продължение на десетилетия. В този смисъл съм значително по-окуражен от преди.
*При гиг икономика стандартна е временната заетост, без постоянни трудови договори. Както и работата по отделни задачи/проекти. Тази заетост е подходяща за свободните професии, при които хората имат икономическата свобода да избират кога за кого да работят. Но води до нестабилни, ниски доходи за работниците, които нямат икономическа и преговорна мощ – работници, които са лесно заменяеми. Бел. прев.
Източник: International Politics and Society
Превод: Ваня Григорова
