Може ли един левичар да върне икономическия растеж на Франция?
Авторът Марк Уейсброт е в управлението на Центъра за икономически и политически изследвания във Вашингтон, автор на „Провал: Къде сгрешиха „експертите“ по отношение на глобалната икономика“
Жан-Люк Меланшон, кандидат за президент на Франция от крайно лявата коалиция редом с лидера на „Подемос“ Пабло Иглесиас.
ВАШИНГТОН — Ако не можем да преценим кой ще спечели на първия тур на президентските избори в неделя, това е отчасти заради внезапния прилив на гласове за Жан-Люк Меланшон в последните проучвания. Медиите го описват като популист от крайната левица и в момента, в който се изкачи нагоре, атаките срещу него се усилиха.
Едно от обичайните възражения е, че неговото предложение за тласък на икономическия растеж на Франция, като същевременно се понижат масовата безработица и неравенството, е прекалено хубаво, за да е реалистично.
Така ли е наистина?
Ако бъде избран, Меланшон със сигурност ще бъде изправен пред значителни политически препятствия, включително необходимостта да събере подкрепа за своята програма в парламента. Френската икономика обаче, въпреки сериозните проблеми, може както да издържи, така и да спечели от неговите предложения.
Той иска през следващите пет години да понижи безработицата от 10%, което е сегашното й ниво, до около 6% отчасти чрез увеличаване на държавните разходи с около 275 милиарда евро или около 2,3% от БВП. Парите ще отидат за големи публични разходи за възобновяема енергия, екологични проекти, жилищно строителство и програми за намаляване на бедността, както и за понижаване на възрастта за пенсиониране и повишаване на заплатите в публичния сектор.
Критиците на Меланшон твърдят, че Франция вече живее отвъд възможностите си. Французите се радват на ниво на икономическа сигурност и жизнен стандарт, за които повечето американци могат само да мечтаят: всеобщо здравеопазване, безплатна детска грижа и държавно университетско образование, 35-часова работна седмица, по-висока очаквана продължителност на живота, по-нисък разход на енергия и по-ниски вредни емисии на глава от населението. Новото правителство, казват тези, които се противопоставят на идеите на Меланшон, ще трябва да се насочи усилията си към намаляването на държавния дълг.
Но числата не потвърждават това.
Най-важната мярка за държавния дълг на една страна е лихвената тежест, която тя трябва да плаща годишно. Лихвата, която в момента Франция плаща по своя дълг, възлиза на 1,7% от БВП – скромен размер както според историческите стандарти, така и в сравнение с много страни в момента. За сравнение, САЩ плащат лихви върху своя дълг в интервала от 2,4% до 3,1% през 90-те години на 20-ти век и през това време се радваха на най-дългата икономическа експанзия в своята история.
Освен това Франция не трябва да се безпокои за инфлацията. През изминалата година тя е била 1.1%, което е доста под препоръчителната горна граница за еврозоната и правителството може да взима заеми при реална лихва приблизително равна на нула.
Основният икономически проблем на Франция днес е същият като на еврозоната: практически няма растеж на БВП на глава от населението след световната финансова криза от 2008 година. И основният виновник за това са погрешните политики на икономическата ортодоксия в Европа.
Според мнозина икономисти в Международния валутен фонд и например Емануел Макрон – бивш министър на икономиката на Франция и в момента кандидат за президент, фундаменталната причина за безработицата в страната е твърдата защита на работещите (а не, както Меланшон и други възразяват – недостатъчното потребление). Така че решението, което те предлагат, е да се намалят разходите за труд като се ограничат възможностите на синдикатите за преговори, да се улеснят работодателите при освобождаване на работници и да се повишат изискванията за получаване на социални помощи или помощи при безработица.
Реформи от този вид бяха прокарани през последните няколко години, включително т.нар. “закон Макрон”, който разхлаби правилата за освобождаване на наемните работници. Повечето от тях бяха препоръчани от МВФ и ръководството на ЕС.
Ще се ограничим само с един пример – орязването на френската пенсионна система през 2010 г. беше толкова ненужно, колкото и непопулярно. Предната година прогнозите на Европейската комисия показаха, че разходите за пенсии във Франция ще се увеличат само с 1% от БВП през следващите 60 години. Като се има предвид, че се предвижда френският БВП да се удвои през този период, това увеличение не би представлявало никаква тежест.
Така че защо да не вложим малко пари в публични инвестиции, които ще осигурят положителна реална възвращаемост, като същевременно създадат работни места?
Да, високата безработица е фактор във френската икономика в продължение на няколко десетилетия. Но значими фискални стимули биха могли да пришпорят общото търсене в икономиката, а това би насърчило работодателите да наемат работници.
Французите могат да си позволят любимата социална държава и защото производителността на труда в страната е висока – малко над тази в Германия. По-добрата производителност на труда на час работа дава възможност за достойни заплати и при достатъчно данъци върху трудовия и капиталовия доход – за социални разходи, които осигуряват мерки за икономическа сигурност.
Има, разбира се, ограничения от страна на ЕС. Понастоящем Франция няма проблем с баланса по текущата сметка, но опита ли се да направи рязък икономически скок, докато растежът в еврозоната е в застой, в крайна сметка може да започне да трупа дефицит. Съгласно Маастрихтския договор Франция се очаква да поддържа своя бюджетен дефицит под 3% от БВП. Това изискване, заедно с ангажимента на Париж към програмата на ЕС за намаляване на дефицита, може да попречи на увеличение на разходите, каквото предлага Меланшон.
Но Европа не може да издържи още едно десетилетие масова безработица, която унищожава бъдещето на толкова много млади хора и подхранва ксенофобската крайна десница. Това е причината, поради която Меланшон призовава за предоговаряне на финансовите правила на Европейския съюз. Някои възразяват, че тази позиция е прекалено радикална. Макар че именно привържениците на стриктното придържане към провалените икономически политики на европейските власти са тези, които провокират антиевропейски настроения и застрашават бъдещето на европейската интеграция.
Франция има достатъчно влияние в еврозоната, за да й помогне да се насочи в по-добра посока.
Източник: The New York Times
Превод: Мария Рускова
