БСП забрави ли песента на Шамара: „Ще ви последва съдбата на Андрей Луканов, не забравяй всичките сме равни пред Макаров“?
„Разбира се, че бюджетът трябва да се актуализира, защото е правен от тая некадърна еврейска гад Дянков“. С този аргумент Мишо Шамарчето оня ден драматично се намеси в спора по държавните финанси.
Някои ще кажат – няма нищо необичайно надрусан до козирката рапър да словоблудства в национален ефир, и най-вече в ТВ7, където редовно му се предоставя шанс.
Особеното на ситуацията е само, че Big Sha от месец и нещо е единственият обществен защитник, най-яркият морален авторитет зад кабинета „Орешарски“. Един от трите кита /Шамара, Бареков, Сидеров/, на които се крепи властта.
Всяка вечер той води контрапротестите пред НДК, на които се стичат до стотина предимно възрастни хора. Дирижира и набезите на червените агитки срещу западни посолства, чиито дипломати са си позволили да кажат добра дума за протестите и да забележат олигархичния модел на управление.
Някогашната звезда от „Гумени глави“ миналата събота се качи на трибуната на Бузлуджа до Станишев и останалите първенци и произнесе вдъхновена реч как се е преродил в социалист.
Мишо Шамарчето – харизматичният предводител на гражданската инициатива за кабинета напоследък се среща с премиера по-често, отколкото самият Орешарски се вижда със собствените си министри. При една от аудиенциите рапърът обеща, ако потрябва,
да даде живота си, за да спаси правителството.
Биг Ша се покая за „еврейската гад“ още на следващия ден. „Дълбоко съжалявам и искрено си извинявам за неволно изпусната реплика по адрес на бившия министър Симеон Дянков. Това е груба грешка и никога повече няма да се повтори”, заяви в открито писмо той.
Антисемитското изплискване на Big Sha обаче не изглежда да е случайно изтървано откровение на цапнатия в устата пенсиониран тийнейджърски идол. Изявлението му е логично продължение на масираната пропагандна кампания на „Позитано“ 20 за дискредитиране на гражданските вълнения.
Ден по-рано Шамарчето даде епохално интервю за вестник „Дума“, в което обвини за всички междуособици и раздори медиите на Иво Прокопиев и тинк танковете на Джордж Сорос, и търси сметка от милиардера с думите: „Искам само да му кажа на Сорос: На едноокия едното око ли искаш да изкараш? На гладния човек залъка от устата ли да вземеш? Имаш си Германия, Франция, граби оттам. Защо от най-бедната държава искате да откраднете последната хапчица?“
Не е случайно, че от няколко седмици най-близкото обкръжение на Станишев методично разобличава „соросоидите“, които подстрекавали, организирали и финансирали протестите по заръка на еврейския магнат.
Твърде вероятно е някой партиен печен агитатор да е насърчил народния певец: „Шамарче,
скрой му кюляфа на Сорос, попържай и другите чифути,
ама не ги споменавай пряко”.
Почва да личи, че на „Позитано” прекаляват с четенето на „Протоколите на мъдреците от Сион” и това интелектуално приключение няма да ги изведе до спасителен бряг.
Световната жидо-масонска конспирация и еврейските магнати, които пият сиромашка и арийска кръв, и грабят народите, са главните сюжетни линии във философските начинания на немския песимист Адолф Хитлер преди физическото изтребление на юдейските чеда да стане крайъгълен камък в политическата му практика. „Евреите са били и остават типични паразити, те живеят на чужда сметка. Подобно на вредни бацили те се разпространяват там, където за бацилите се създава подходяща хранителна среда.
Евреинът носи със себе си само смърт. Където и да стъпи кракът му, там народът, който досега и живял от своя труд, рано или късно започва да измира”, посочва фюрерът в „Моята борба”, откъдето идва оригиналната инспирация за „еврейската гад”.
Big Sha и червените конспиролози могат да почерпят ръководни указания по антисемитизъм и от другия партньор в тройната коалиция – Волен Сидеров. Някога звездата на вожда на „Атака“ изгря с две полуграмотни брошури – „Бумерангът на злото“ и „Властта на Мамона“, хвърлящи светлина върху хилядолетните еврейски козни срещу България, православието и славянството. „Масонският елит цели да превърне хората в човекоединици, мачкани от валяка на една суперолигархия, в маса, тласкана към загуба на собствените си души“, постановява Сидеров.
Показателно е, че единственият човек от БСП, който навреме се възмути от расистката изцепка, беше Георги Кадиев. Останалите дейци на социалистическата антифашистка сила ехидно мълчаха. За Шамарчето изглежда важи правилото –
„Наше момче, ама тоя път е шмръкнало некачествен матриял”.
Едва на втория ден с половин уста и Сергей Станишев се разграничи от антисемитското изявление и го нарече крайно неуместно.
Столетницата е в неловко положение, не може да порицае и да си позволи да нагруби единствения гръмогласен трибун, който ръси суперлативи за клатушкащото се правителство на Орешарски в „Дума”.
„Искам да подкрепя единствения в момента стожер на демокрацията в България Пламен Орешарски.
Ако правителството падне, ние ще си загубим демокрацията”,
изповядва се Шамарчето пред червения орган. Той признава, че преди две години гласувал за БСП, тъй като е единствената партия в момента с потенциал да върне демокрацията със силата, структурите и правилните лидери, които са световно признати.
Идеологическата му линия е успоредна на партийната и по отношение на врага от „Дондуков” 2 – Росен Плевнелиев.
„Представям си при един евентуален военен конфликт, той ще е един от първите избягали от България. Ако се стигне до някакъв физически конфликт, той ще бие противниците си с вибратори, защото това е един изключителен душевен хомосексуалист”, казва рапърът по адрес на държавния глава.
Шамарчето е и единственият български интелектуалец, който истински се радва на избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС с железни аргументи. “Това беше един много умен ход, който хората не разбраха – на бандит отговаряш с бандит”, коментира той по повод на „нестандартното решение“ на Станишев, което подпали държавата на 14 юни.
Очевидно речникът на Шамарчето не смущава поддръжниците на правителството. За тях той е символ на младата художествено-творческа интелигенция, застанала самоотвержено на амбразурата. Те вече откриват в творчеството му тънката червена нишка на класово-социалните мотиви.
Водени от светлото въжделение да подпомогнем богатото идейно развитие на БСП, ще дадем някои насоки за изследване и тълкуване на
необятното творчество на гениалния поет.
Шамарчето уверено тръгва по тръгва по страшния, но славен път на борбата в защита на кабинета на Орешарски, защото този е единственият възможен морален избор, който достойното човешко същество може да направи в сблъсъка между роба и свободния човек. Рапърът е верен последовател и достоен продължител на безсмъртното дело на поетите-революционери – Христо Ботев, Гео Милев, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев и други. На практика Биг Ша прави много повече за българската култура и народна демокрация от всички тях, тъй като те са мъртви и не могат да отидат до НДК на контрапротеста в подкрепа на кабинета. По този показател на показателите Шамарчето слага в джоба си дори Маяковски, Анри Барбюс, Лорка и Неруда.
В своя хит „Свобода” бившата гумена глава възпява великото дело на световния пролетариат – класовата борба, и нейната амбивалентна проекция върху Изпълнителното бюро и Националния съвет на БСП.
С наш’те кинти за тока трупате кока,
а измамена женица живее долу пред блока!
Ще ви последва съдбата на Андрей Луканов,
не забравяй всичките сме равни пред Макаров!
В друг шлагер народният певец описва някои прости радости от ежедневието на изтъкнатия държавен деец, именития ръководител на световното социалистическо движение и лидер на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев и неговото семейство.
Изпий си джина Тоника, Моника, Вероника ще свирят
тази вечер на моята хармоника.
Във всички негови стихове и поеми смисълът на завета, който поетът оставя на сегашните и бъдещите социалисти, се свързва с проблемите за смисъла на човешкия живот, за смъртта и безсмъртието, за приемствеността между поколенията, за свободата, справедливостта и солидарността като идеали, достойни за всяко човешко усилие.
Михаил Михайлов ака Шамарчето, прави талантлива и дръзка интерпретация на марксистко-ленинското учение кои са всъщност антагонистичните класи в съвременното капиталистическо общество.
Вадиме си ПАТКИТЕ и с пичките общуваме.
С нас са всички путки, ПИЧКИ проститутки,
с нас са в колите, а вие сте с маршрутки.
От тази достойна за перото на Еклесиаста притча може уверено да се умозаключи, че класите са две – тези, които карат коли и тези, които се возят на маршрутки. Като послание не само на лирическия герой, но и на всички борци за социални правдини към техните последователи звучат думите на поета:
Със „А“ започва думата апаши,
знаеш, че всички те са наши.
Ако някой още се пита коя е тази революционна класа, която ще наследи победоносния пролетариат, отговорът се крие в следното четиристишие:
Аз и моите хора сме тук,
животни със намордници.
Всичките вишисти,
перфектните чертожници.
Класовата борба между тези с колите и онези с маршрутките се движи по своя собствена диалектическа ос, която отразява резкия поврат от романтичната мечта за победа към реалността на настоящето и обратно.
Карам хубава кола – защото цакам.
Правя кинтите сега – защото цакам.
Курвите откачат – когато цакам.
Готов ли си, копеле, и тебе да прецакам.
В този куплет новопокръстеният социалист също така дава пример на всички търсещи идеала левичари какво е доблестно другарско чувство и пролетарска солидарност.
Според учението на марксизма-шамаризма човек може да бъде щастлив единствено в безкласовото социалистическо общество, което ще въплъти принципа: „Всекиму според потребностите, от всекиго според способностите”.
Този общочовешки идеал, земен рай, този нов Йерусалим, където лъвът и агнето ще легнат един до друг, в хуманистичната утопия на Шамарчето звучи по следния начин:
Говоря истината, а тя е долна.
Всеки има нужда от хляб, амфети, курви и музика.
Всеки мечтае на Палма де Майорка
с още три путки да прави четворка.
Ситуацията на избор по принцип предполага алтернатива, но пред поета-революционер всъщност няма друга възможност, освен да върви по избрания вече път. Защото другата възможност е робското примирение, т.е. нечовешкият живот. Затова Шамарчето
с димитровски патос и ленински устрем очертава суровите изисквания към мисията на народния будител.
Вземи изкуство, вземи поезия,
обещавам някой ден да съм с
милиони в Индонезия.
Да питам оная малката Лили,
в гъза боли ли, боли ли, боли ли?
Последният трагичен екзистенциален въпрос носи прозрение за невъзможните препятствия по пътя към идейното възвисяване на поелия комсомолско поръчение млад човек, като внушава идеята за величието на саможертвата в името на правдата.
Шамарчето е първият, който от времето на великия кормчия Сталин дава мощен тласък в развитието на партийно-политическата работа. Неговите виждания ще помогнат сегашният партиен клуб, където се шматкат мърморещи членове, да преодолее закостенялостта и изостаналостта си и да се превърне в авангард на душевното прераждане на организацията.
Във клуба избухват принцеси от кварталите,
идеалите да духат педалите!
Завидна зрялост и безукорна вярност към идеалите на Маркс и Ленин рапърът демонстрира с паметната си клетва към аленото знаме, този неугасващ маяк, озаряващ пътя на революционния социализъм.
Червеното е като мензис,
като кисела мацка с „Тойота Авенсис“.
Шамарчето е пламенен борец и за освобождението на жената от натрапената й от буржоазията унизителна роля на готвачка, перачка, детегледачка и домашна слугиня. Той е непоколебим защитник на еманципацията на жената – както на фабричната работничка, така и на колхозничката.
Искам да еба всички фенки, фенки
Да изкъртя путките на всички женки,женки
Искам да ограбя всички банки,банки
Но на пазара дърпам чанти, чанти.
С душевната си и телесна топлота, с непреходната си мъдрост и остро социално зрение Биг Ша и занапред ще бъде пътеводна светлина на младежта, която е боеви резерв на партията. В тази връзка поетът-революционер подготвя в скоро време да тематичен рецитал пред Младежкото обединение на БСП с работно заглавие „Лапай и се потапяй“.
За събора на Бузлуджа през лятото на 2014 г. Шамарчето специално ще преработи мегахита си „Лижа майки” на „Лижа баби” с цел приобщаване на третата възраст към прогресивната рап-култура и сближаване на генерациите вътре в партията около прогресивните суинг ценности. За да придобият жива представа какви морални изпитания ги чакат, до дружествата на жените-социалистки е изпратен текстът на оригиналното парче:
Не ползвам капути, мами, не посягай към шкафа,
имам фантазия, аз съм фантазьор,
готов съм да те изчукам дори и в асансьор.
Ще те ближа, ще те чукам, ще те спукам
ти си майката с която цял живот ще се пукам.
Спираме с разкриването на скъпоценните камъни в поезията и самобитната философия на бившата гумена глава дотук, за да не си навличаме повече завистливи погледи и да изяждаме хляба на бъдещите историци на социализма, които ще укрепнат под майчинските грижи на партията.
В заключение на тази критическа студия ще си позволим единствено да поздравим премиера Орешарски с една знаменита поема на най-верния му крепител, която описва развиващите се светли перспективи пред правителството и народа.
Когато усетиш топъл дъх във врата,
когато усетиш тъпа болка в гъза.
Това означава само едно!
Шамара пристига Кво, Кво?!?!
П.С. Заглавието на статията е вдъхновено от легендарния шлагер:
Има един период от биографията на Георги Кадиев, за който той очевидно избягва да говори. И има защо!
На малко хора е известно, че когато е работил във в-к”24 часа”, Кадиев е бил и сътрудник на Илия Павлов и „Мултигруп”!
При правителството на Любен Беров, Илия Павлов вече се е чуствал достатъчно богат, властен и силен, особено с подкрепата на Луканов и Доган.
И тогава дръзва и прави опит да извади официално и на светло ”мутрите”, имайки предвид на първо място себе си.
През март 1995 година Илия Павлов отдъхва в луксозната си огромна къща близо до Вашингтон, но във в-к ”Дума” от негово име, излиза статия озаглавена:
”ВРЕМЕ Е ДА ОБУЗДАЕМ ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ ”.
Изпълнението на тази важна задача е възложена на вицепрезидента на „Мултигруп” – бившият полковник от VІ у-ние ДС Димитър Иванов, а е написана, от кого мислите ………от младият журналист ГЕОРГИ КАДИЕВ.
Той работи не само във в-к ”24 часа”. Негласно сътрудничи на престъпната групировка и прави анализи от пресата за Илия Павлов и”Мултигруп”. А може би освен тази статия, да е писал и други, за подобряване имиджа на „Най-голямата в България престъпна мафиотска организация”, според американския Държавен департамент.
В статията Кадиев, от името на президента на ”Мултигруп” Илия Павлов пише:
”Има реална опасност съмнителни икономически формирования, натрупали капитали във времето на беззаконие и безвластие, да се опитат да поставят под свой контрол икономиката, политиката, властта, целия живот на обществото”.
Каква трогателна загриженост за България?!
ГЕОРГИ КАДИЕВ от името на Илия Павлов внушава в статията, че държавата трябва да даде възможност на престъпните групировки да легализират незаконните си капитали и излиза с апел към силовите структури, да се откажат от престъпния си бизнес и да постъпят както ”гущерът, който къса опашката си” и да излязат на светло.
Не е ясно какви облаги Георги Кадиев е черпил от това сътрудничество с Илия Павлов, оз. полк. Димитър Иванов и други ръководители от „Мултигруп”, но оттогава Кадиев, макар и безпартиен прави бърза кариерата.
И не е за очудване, защо работата му във в-к „24 часа” е пъхната в дъното, на иначе блестящата му биография.
А после, незнайно под чия протекция, кариерата на КАДИЕВ бързо се развива възходящо. Той става член на БСП едва през 2005 година, но бързо влиза в ръководството на партията – става член на Висшия съвет на БСП , а в периода 2005 – 2007 г. е дори заместник-министър на финансите, в правителството на „Тройната коалиция”.
Следва втора част: ГЕОРГИ КАДИЕВ – КАК СЕ СТАВА МИЛИОНЕР В ЕНЕРГЕТИКАТА
Страст Безделица с претенции на художественост Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст! Вървя из улиците и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка фигура още повече укрепявя съзнанието ми, че аз съм щастливец. Ето например онзи предприемач: кой може да се отнесе към него с уважение? На кой господ не се е кланял той само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? И защо му са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо? Ето онзи висши чиновник: какви подлости не е извършил той, за да достигне до чина, който всеки знае, че недостойно занимава. Ето и един министър насреща ми: за него ако не друго, знае се поне, че е бил герой на една мерзка драма, а освен това знае се, че той е заплашвал някои гарги с военно положение. А за мене светът не само че не знае подобни гадости, но и всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало и, уверен съм, няма и да ги има. Ето кое съзнание ме кара да се взирам с почтение само в кръга на бедността, като мисля, че доволството и богатството са заклеймени ако не с позор, то поне с малко подлост. И аз гледам на богатството почти с презрение. Това не е завист, съвсем не. И как можеш да завиждаш на това, което ти докарва отвращение, понеже знаеш, че не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента е унижението и лакейството. Ето онзи приятел: на вид има всички качества, за да бъде почтена и уважавана личност; но като зная какви са били подбудителните мотиви на неговата дейтелност в онова акционерно дружество, аз не мога вече да го уважавам. Ето и княза насреща ми: аз и него ако го поздравя, поздравявам го с такова изражение, като кога искам да кажа на някого „Кача аларъм бен сени!“ (Бел. ред. Колко ми струваш ти!) Ама ще речете защо? — Твърде естествено. Аз мога да попитам някого: — Я ми кажи, голубчик, ти къде беше и какво прави например на 5 август 1894 г. между 11 и 12 часа преди пладне, а? А виж, на мен такъв въпрос никой не може да зададе и няма защо… Ето по коя причина, като не може нищо да смути моето душевно спокойствие, аз съзнавам преимуществото си пред другите и се смятам за цар, майка му мечка. Добре, ама тютюн няма, да го вземе дяволът! Па ми се пуши, страшно ми се пуши. Глупава страст! И аз почвам да философствувам: в този същия момент, когато аз седя с перо в ръка в моята полутемна келийка, колко ли дечица простират ръце към майките си и искат корица хлебец, колко ли коварно излъгани моми са изхвърлени на произвола на съдбата и със съкрушение правят избор между гладната смърт и позора; колко ли се давят, колко ли пороят залива, колко ли зверове разкъсват, колко ли пожари поглъщат; и като сравнявам с тези нещастници моето положение, аз отново давам подкрепа на убеждението си, че съм щастливец, и се успокоявам. Успокоя се и натопя перото в мастилницата с намерение да почна да пиша. Но лъхва ветрец през отворения прозорец и навява от пепелницата до носа ми миризмата на угасената и смачкана снощи цигара… Не мога, не мога да пиша! Чудна привичка! Грабвам шапката и хайде на улицата. Учрежденията изригват вече тълпи чиновници. Пладне. Обменявам се с поздравления. Сегиз-тогиз чувам отзаде ми да шушнат: „Ето, този е щастливецът!“ „Тъй ли? Защо не ми каза по-рано да го видя.“ Аз се смея под мустак и в блажено упоение въртя безгрижно бастона си. Хубаво, ама сега-засега щастливецът няма пари за една цигара тютюн. Добре, че в гостилницата е даден овреме един аванс, та поне яденето е обезпечено. Обядвам, обсипан с услуги и любезности. Прекрасно, ами тютюн? И още след обяд! До мен сядат двама приятели, но те, като за проклетия, не пушат. Блазе им! Те излязоха, а аз останах и си поръчах кафе. Ами сега? Как ще сръбна аз първата глътка кафе, като няма да си напълня устата с тютюнев дим? Еле щастие: връща се със сияйно лице бързешката един от двамата току-що излезли приятели и захлестено ми прошепва: — Скоро, скоро, ако искаш да видиш нещо интересно, излез веднага на улицата. Грабвам си шапката, зарязах кафето и навън. Сърцето ми подскача за какво ще бъде туй „интересно нещо“. Наистина! До кьошето на „Славянска беседа“ беше изправена тя… Ботеро!… Хубаво бе, приятелю, ама да имаше сега и една папироска. Но това си го мисля, не го казвам. — А бе аз мисля, че имам да ти давам пет лева. На ти сега два, а другите довечера. — Това ми го каза един друг приятел, който идеше отсреща и трябваше да ме хване за ръката, защото аз бях се втренчил… Усещате се в кого? Взех тези два лева и да ме видеше някой в този момент, ще ме счете за обладател на два милиона. Купих си тютюн, отидох в келията си, разрязох една нова книга, запуших… Създателю, благодаря ти! Има ли по-щастлив човек от мене?… Добре, че не съм народен учител в софийските основни училища: на тях и за сол пари не дават!… София, 25 октомврий 1895 г.