Френската мултинационална компания Veolia – най-голямата частна водна корпорация в света, преминава през труден момент, тъй като светът научава за нейните престъпни методи на действие
Томас Люткус, консултант по въпросите на ЕС. Работи в Брюксел, специализирал в изготвяне на одити.
Днес с името на компанията са свързани многобройни скандали. Тя привлече международното внимание за пръв път в началото на 2016 г., когато бе обвинена за действията, с които предизвика водната криза в град Флинт, Мичиган.
Компанията бе наета година преди това, за да помогне за подобряване качеството на водата. През април 2014 г. градът престана да използва водата на Детройт и започна да я получава от река Флинт, за да намали разходите си по водоснабдяването. Но след промяната имаше многобройни оплаквания от вкуса, мириса и цвета на жизненоважната течност. По-късно стана ясно, че речната вода е корозирала оловните тръбопроводи на града и така е увеличила нивата на олово в потока, достигащ до гражданите. Според класификацията на Агенцията по защита на околната среда (EPA) това е превърнало водата в „токсичен отпадък“.
Въпреки очевидно негативния резултат от смяната на водоизточника Veolia публикува през март 2015 г. доклад и дори изготвя публична презентация, в които твърди, че водата на град Флинт може да се пие според регулациите на Агенцията по защита на околната среда. Докладът само споменава мерки за контрол на корозията, които целят да спрат промяната на цвета на водата, без да споменава дори и веднъж повишените нива на олово. По-рано EPA вече бе посочила замърсяването с олово като сериозна опасност.
През юни тази година срещу Veolia е заведено гражданско дело, както и официална жалба от главния прокурор на Мичиган Бил Шюте. В жалбата бе записано, че поради своята небрежност Veolia „напълно се е провалила в опита си да идентифицира проблема, не е положила усилия да разбере пораждащата го причина и е препоръчала мерки за действия, които са влошили ситуацията“. Всъщност жалбата заявява, че твърденията на доклада са неверни – Veolia е знаела, че нейните заключения са лъжливи и че са позволили ситуацията да се влоши. Veolia бързо отрече тези твърдения в прессъобщение. Компанията нарече гражданския иск „възмутителен“, а обвиненията „фалшиви, неточни и неподплатени с факти“.
Казусът „Флинт“ отваря нова глава в книгата за корпоративните злоупотреби. Ако традиционните плашила от миналото бяха фармацевтичните, нефтените компании и земеделските фирми, занимаващи се с генетични промени, Veolia показва подход а ла „Дяволът е загрижен“ по отношение на една от жизнените човешки потребности: водата. Не си правете илюзии – нечестните методи за действие на Veolia не спират във град Флинт.
Решението по гражданското дело по казуса „Флинт“ предстои да бъде взето. Скандалите, свързани с Veolia, в моята родина Литва също разкриват компанията и начина на действие на нейните поделения. През 2002 г. чрез своята дъщерна компания Dalkia Veolia получава 15-годишна концесия, която прехвърля инфраструктурата за централно отопление на Вилнюс и други 9 града под контрола на френската компания. Когато през март 2015 г. Ремигиус Шимашиус става кмет на Вилнюс, а Артурас Зуокас напуска поста, новата администрация обявява, че има нарушения по договора за концесия, и започва разследване на миналите и настоящи дейности на Veolia/Dalkia. То достига до шокиращи разкрития, превърнали се в най-големия корупционен скандал в страната.
Стана ясно, че договорът е резултат на корупция и буквално е бил наложен с изнудване и насилие от една паралелна държава. Тогавашният кмет на Вилнюс Артурас Зуокас, който е трябвало да контролира дейността на компанията, всъщност е бил на издръжка от местно поделение на Dalkia, наречено Rubicon Group. Rubicon бе обвинен в дело за „черно счетоводство“, в редовно подкупване на политици, включително на Зуокас, наричан в книгите за нелегално счетоводство Abonentas (Абонатът). Сумите, които му се дават, са шестцифрени. Въпреки че парламентарната комисия, участваща в разследването, излезе с официален доклад, според който Артурас Зуокас и Abonentas са един и същ човек, основният разследващ орган отхвърли твърденията на доклада, заявявайки, че доказателствата не могат да бъдат считани за „директни свидетелства“. Така след шестгодишно разследване обвинението бе свалено поради липса на доказателства.
Освен това беше установено, че Veolia/Dalkia са манипулирали цените на пазара на биогорива в Литва изкуствено, за да увеличат цената на централното отопление, да подобрят своите финансови баланси и да нанесат директна вреда на всички литовски потребители. В резултат на компанията бе наложена глоба от 19 млн. евро. Общински съветник във Вилнюс, който разгласи близката връзка на Зуокас с компанията, бе заплашен от един от хората на Dalkia в Литва – да мълчи или иначе ще свърши, носещ се по реката „с корема нагоре“.
И когато Вилнюс реши да не продължава договора (който е трябвало да изтече през 2017 г.), Veolia отвърна с обвинение към литовското правителство за произволна промяна и интерпретация на законите. Твърдейки че има нарушение, компанията незабавно заведе дело пред международен арбитраж и поиска 100 млн. евро компенсация за претърпените щети.
Каквито и да са последствията от искането на Veolia, е ясно, че компанията е създала и следва наръчник от механизми за измами в международната си дейност. Корпорацията е доказала неблагонадеждността си като доставчик на услуги и безскрупулността си за отстраняване на критиците. Действията й варират от ярък провал в изпълнението на професионалните й задължения във водната криза на Флинт до използване на мафиотски практики в случая с мрежата за централно отопление в Литва.
Накрая, за „усърдната си работа“ Veolia получи през юли 2016 г. наградата „Отговорен бизнес на годината“ от британската благотворителна организация „Бизнес в общността“, промотираща отговорните фирми. Когато изказва отношение към наградата, мениджърът на „Бизнес в общността“ Стивън Хауърд заявява: „Тази година имаме някои забележителни примери на това, което бизнесът може да постигне, щом постави отговорността в центъра на своята дейност. Поздравявам Veolia за практическите действия, които тя е предприела, за да направи света по-справедлив и да изгради по-устойчиво бъдеще“.
Източник: ModernDiplomacy.eu
Превод: Владимир Митев
