За кого плющи Шамара – Калин Първанов, сп. ТЕМА

Във всеки случай – най-малко за Бойко Борисов

За тези, които смятат, че истинското изкуство е безразлично към политиката, тези дни Левчев напомни нещо, казано от Есенин. Руският поет споделял, че дори като слуша птичетата да чуруликат в храстите, разбира, че и те говорят за политика. Защото политиката – това сме ние, събрани заедно.

Едно уточнение за по-изтънчени вкусове: ангажираното изкуство не е само пърформанс с балерина и бял роял пред изискана публика на жълтите павета. Също както и политиката не се изчерпва с помпозна, но витиевата реч на Лютви Местан за разликата между относителните и качествените прилагателни при използването на думите риторичен и риторически. Много по-близо до същината на политиката е дебелашко назначение в ръководството на ДАНС.

За да продължим надолу, моля за още минимум национално съгласие: рапът също е изкуство, нищо, че все още има хора, които го смятат единствено за музика на простолюдието. Други хора пък са в състояние да

произвеждат чалга
дори и от рапа

Последна уговорка: нека не заклеймяваме прибързано и попфолка. Най-малкото защото този жанр единствен разгада духа на времето, в което „за кокошка няма прошка, а за милиони няма закони“, докато българският хип-хоп се интересуваше от пачки и мацки, куки и к..ви, рокът танцуваше алкохолен блус, а попът виждаше бъдещето само в лилаво.

Ето един текст, който не е на побългарен харлемски, но за времето си е звучал по-провокативно и от най-черната музика от 90-те. Впрочем от него може би ще се получи и качествен рап:

Измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни
– без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:
на гърба с парцаливи торби
в ръцете – не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
– стари и млади –
се спуснаха всички отвред
– като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй

Обръщението на Мишо Шамара към Георги Лозанов

Възмутени е имало и когато Георги (Гео) Милев  се обявява за „варваризация“ на изкуството. Но поетът не ги праща да му лапат… мастилницата, нито опищява пресата, че

искат да го „туикнат“
в затвора

Въпреки че има достатъчно основания за това – творчеството му привлича интереса не на СЕМ, а на Дирекцията на полицията, където ще изчезне безследно с още десетки интелектуалци.

„Отечеството е в опасност! Прекрасно, но що е Отечество?“, ще попита приживе авторът на „Септември“. Петнайсетина години по-късно същият въпрос си задава един от бащите на американския фолк (какво съвпадение – отново „музика за простолюдието“) Уди Гътри. Докато се прехранва с каквато попадне черна работа, духовният баща на Боб Дилън съчинява „Тази земя е твоя земя“. Тя ще се превърне в хит много по-късно, когато самият Гътри доживява дните си в психиатрия.

„This land is your land“ е написана през 1940 година, но първата й официална версия е от 1944-та. В нея липсват четвъртият и шестият куплет, в които Гътри – докато обикаля Америка и среща гладните си събратя, започва да се чуди дали страната на неограничените възможности „наистина е за теб и за мен?“. Песента се завръща чак през 60-те и в следващите десетилетия музикалната индустрия я превръща в собствената й противоположност – сладникав евъргрийн, реклама на американската мечта на фона на пасторални природни пейзажи или гледки с небостъргачи. Стига се дотам, че двама певци настояват пред консервативната Национална организация за брака да спре да използва кавърверсията им за собствените си цели, които са в противоречие със застъпваната от музикантите позиция.

Не липсват последователи и на оригинала, главно от артистичните среди и от ъндърграунда. За американските левичари „This land“ си остава неофициалният химн на САЩ, така както е и замислена – като реплика на патриотичния химн „God bless America!” („Боже, благослови Америка“), който Гътри счита за нереалистична и самодоволна песен. В неговия оригинал „This land“ е с работното заглавие „God Blessed America” („Господ благослови Америка“) – в минало, а не в пожелателно време.

В началото на 2009 г. 90-годишният Пит Сийгър, един от най-известните последователи на Гътри и „баща на американския фолк” – по думите на ученика му Брус Спрингстийн, получава покана да изпее „This land“ на тържествения концерт за встъпването в длъжност на президента Обама. На кого другиго, ако не на него, се полага тази чест?

Сийгър е легендарна фигура сред музикантите и в обществения живот на Америка. Активистът на движенията за граждански права на чернокожите и за чиста вода, спасителят на река Хъдсън, синдикалният деец, противникът на войните във Виетнам, Ирак и Афганистан, а за известно време дори и член на Комунистическата партия на САЩ е постоянно ангажиран със социални, политически и екологични каузи. Преследван по времето на маккартизма, Сийгър е един от малцината осмелили се да откажат да свидетелстват пред Комисията за антиамериканска дейност, позовавайки се на гражданските права, които му дава конституцията. Заради дързостта си е осъден на 10 г. затвор, впоследствие присъдата е отменена, но в продължение на години всеки път, щом напусне южните части на щата Ню Йорк, трябва да информира федералното правителство къде се намира. „Майцепродавецът” или „агентът на Москва” – както го нарича крайната десница, е редовен участник в черния списък на ФБР на забранените за излъчване музиканти на територията на Съединенитe щати.

На поканата на Брус Пит отговоря с да, но при едно условие – да изпее и забранените куплети. Новият президент е съгласен. Концертът пред Линкълн мемориъл събира стотици хиляди във Вашингтон, десетки милиони от целия свят са пред телевизорите. Това е не само звездният час на Обама, но и денят, в който ветеранът доживява пълната си реабилитация. От сцената кънтят гласовете на Сийгър и Спрингстийн с оригиналният текст на Гътри:

Докато крачех, изникна висока стена,
която се опита да ме спре
и на нея беше боядисано: „Частна собственост!”
Но обратната й страна не казваше нищо…
Тази стена беше направена
за вас и за мен

Камерите улавят Обама и други известни личности да се поклащат в такт и да припяват…

Кощунствено! Провокация? Е, може би прекалено интелектуална и философска. При всички положения не е толкова смела като „червеното е мензис – като кисела мацка с тойота авенсис”. Но и да те викнат в следствието за справка, а после да те пратят в Брюксел с евродепутатски полет, не е като да ти спрат музиката за 16 години по всички радиостанции в страната…

В края на 2012 г. българският рапър Мишо Шамара (Михаил Михайлов) скандализира институции с парчето „Бяло, зелено, червено“. На някои им се привижда опетняване на националното знаме и Шамара – заедно с колегите си Конса и Сарафа, е викнат на разговор в националното следствие. Битуват подозрения, че среди в управляващата партия са били подразнени от изречението „Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба“, но по-вероятната версия е, че делото е заслуга на амбициозен и престараващ се прокурор. Главният обвинител Велчев светкавично се разграничи от действията на колегата си, а позалезлият рапър 

благодари за „перфектната
безплатна реклама“

Всъщност песента е написана още през 2009 г., но тогава не прави кой знае какво впечатление. Три години по-късно обаче страната е в предизборна ситуация, обществената атмосфера е отровена, не се пестят никакви средства за омаскаряване и демонизиране на врага. След привикването на рапъри в следствието лидерът на БСП Сергей Станишев предупреждава, че демокрацията е пред заплаха, и очертава алтернативата пред всеки българин – свобода или ГЕРБ. Водевилът с Шамара му дава повод да защити свободата и свещената частна собственост от попълзновенията на управляващите. Станишев  излиза с 13 предложения за промени в конституцията, в които иронизира Бойко Борисов. Едно от тях гласи, че „частната собственост е неприкосновена до поискване от представители на партия ГЕРБ”. Рапърът е взет под егидата и на българския евродепутат-националист Слави Бинев, който му осигурява гастрол  из Европарламента.

Турът явно се харесва на Шамара, защото след няколко месеца отново е там. Снабден с камера, Мишо се озовава на изложба, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи, организирана от президентите Росен Плевнелиев и Шимон Перес. Когато външният министър Николай Младенов нелепо призовава за минута мълчание в памет на самозапалилия се в бунтовете срещу властта Пламен Горанов, рапърът опитва да спретне скандал. Макар че скандалът реално се разгаря повече в интернет, отколкото в изложбената зала. От профила си във Фейсбук Шамара съобщава, че е бил изхвърлен от шестима гардове от службите на президента и Сикрет сървис. Оповестява и че разполага със запис на позорното си изгонване и лицемерното им прекланяне на глави. „Европоооо, това ли е демокрацията ти, мащехоооо?!“, провиква се Мишо от социалната мрежа, малко след като е ходил в Брюксел да се жалва за накърнените си свободи. От разпространеното след това видео обаче се вижда, че героят на записа успява да измънка само: „Ей, лицемери!“, и измърморва под носа си: „Гонят ме“. След което свойски шепне на единствения служител по охраната, който го съпровожда към вратата:  „Tе убиха това момче“; „Ноу проблем“, „Сикрет сървиз, о йее“.

До този момент почти нищо не предвещава внезапния интерес на бившия  учител по брейк към политиката. Шамара влиза в музикалния бизнес с групата „Гумени глави“, от който период са албумите му „За повече пари“ (1997) и „За още повече пари“ (1998). С Ванко1  снимат видеоклипове на Карибите, записват „Голямата комбина“ (2002). Но комбината се разпада поради влизането на колегата му в затвора за сводничество. Според мълвата около рапъра по това време започват да свършват кинтите и в творчеството му се долавят първите социални нотки. Мишо пее в различни кампании на БСП, ОДС, ДПС, като чистосърдечно си признава, че го прави за пари. Според собствените му обяснения единствено подкрепата му за ЛИДЕР през 2009 г. била по убеждение, което го превръща във вероятно единствения идейно осъзнат симпатизант на партията на въглищарския олигарх Христо Ковачки.

През 2004 г. Шамара участва в рубриката „Детектор на лъжата“ на сп. „ТЕМА“ и от интервюто става ясно, че няма никакви политически убеждения и пристрастия, че не е необходимо да харесва партиите, за които пее, но няма нищо против да влезе в политиката. „Има ли нещо, което не би направил за пари?“, гласи един от въпросите. Музикантът отговаря с „да“. „Не“ – отсича детекторът. „Не знам, може би трябва да видя куфара с парите на масата. Аз съм алчен човек, признавам си.

Алчността е
хубаво нещо“

– пояснява интервюираният. Признава, че е готов за голямата слава, но България – където е завършил висшето си образование по правене на шоу, вече е отесняла за мащабите му и е време да започне наистина да работи.

Биг Ша като лице на проправителствени „протести”
снимка БГНЕС

Една от малкото истински звезди на българския рап не успява да пробие на световната сцена, но след десетина години се появява на политическата, където успешно прилага уменията си. Прекръстилият се вече на Биг Ша изпълнител става едно от лицата на контрапротестите в защита на кабинета „Орешарски“, среща се със самия премиер, на когото връчва подписка за подкрепа, появява се на събора на БСП на Бузлуджа, където „импровизирано“ го канят на сцената. От историческия връх Шамара приветства „хората на България“, които са в пъти повече от „богаташчетата, протестиращи срещу някакви „червени боклуци“; изтъква, че не успява да види „олигарси, майбаси и богатита“, но може би пропуска да преброи джиповете и  лимузините от останалите марки във високия клас. След като слиза от гората, рапърът нарича от ефира на ТВ7 бившия финансов министър Симеон Дянков „еврейска гад“; после се извинява през Фейсбук за „неволно изпусната механично клиширана реплика“, след което пак оттам се нахвърля с каруцарски език срещу председателя на СЕМ Георги Лозанов.

Трескавата дейност, която Шамара развива в подкрепа на правителството, дава повод за подозрения, че строфите му (може би с изключение на „неволното“ изпускане) се подават от кръжока за кризисен пиар около „Позитано”. След като прекалено се набива на очи пред Брюксел, Волен Сидеров временно е аут от играта, а властта спешно се нуждае от говорител, чиито послания да стигат до всички. Изпълнителят трябва да е хем гласовит, хем да не е от обичайните заподозрени около партиите на властта. Левите интелектуалци не вършат работа. Пък и Нешка Робева се шокира от избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и обяви, че е готова за нова лява партия и нова Бузлуджа, а Левчев нарече БСП, към която е „привързан като робите”, „плутократична партия“.  В тази ситуация кой да свърши по-добре работата от автора на сентенцията „Не ме е . е за всички политици*, искам само парти** със курви по цици“.

Стратезите на тази кампания обаче са в голяма грешка, ако си мислят, че с привличането на хлевоустия Мишо са зашлевили някакъв шамар на Бойко Борисов. Напротив – с такива критици бившият премиер става симпатичен дори на професорите от БАН. Големият шамар e за по-интелигентните сред тези, които все още подкрепят правителството. А също и за лявата интелигенция. Съдейки по липсата на реакция от тяхна страна, изглежда, че – уви – вече са свикнали…

*Да не се бърка с „политики“

** Да не се бърка с „партии“

Коментари

коментара