– Г-н Христов, първо искам да уточним бяха ли хората достатъчно добре информирани, за да могат аргументирано да дадат своя глас ЗА или ПРОТИВ ядрената енергетика?
– Бяха добре истеризирани и вещо блъфирани. Бяха плашени с многомилиардните цени за построяване на АЕЦ „Белене“, за да не би да надзърнат в сайта на ДКЕВР, където ясно пише на колко се изкупува тока от сегашните централи: Козлодуй – 15,30 лв./МВтч, ТЕЦ – над 80 лв./МВтч, ВЕИ – в пъти повече. Атомният ток е евтин, но над тази аксиома бе спусната димна завеса от произволни цифри и заклинания. Дебатът за АЕЦ тече от десетина години и само който не е пожелал, не се е информирал. Уви, такива са мнозинство.
– Ребека Хармс, съпредседател на Групата на Зелените в Европейския парламент, се срещна с премиера Борисов и изрази изцяло подкрепа си за позицията на българското правителство, което е против строителството на АЕЦ „Белене“. По-късно на пресконференция тя предупреди, че „Белене“ може да се превърне във втора Фукушима. Как бихте отговорили на нейните аргументи?
– Бих я посъветвал да прочете броя на „Шпигел“ от 6 юни 2012 г., където в подробно досие немските журналисти обясняват скъпата цена на решението на Меркел за постепенен отказ от атомен ток и фаворизиране на ВЕИ. При 10 изключени от общо 19 реактора, цената на тока за битовия потребител вече чувствително нараства, а бизнесът се жалва от подронване на конкурентоспособността му.
С примера „Фукушима“ г-жа Хармс се е халосала с бумеранг,
защото в деня, в който го е изрекла, японският премиер Шиндзо Абе оповести рекордния търговски дефицит на страната си. Той е резултат от спирането на АЕЦ и опита то да се компенсира с масивен внос на други енергийни източници. Премиерът Абе заяви намерението си да върне в строя необходимите ядрени мощности.
Що се отнася до екологичните тревоги, те са обосновани, защото ядрените аварии могат да нанесат мащабни и дълготрайни щети. Но според мен хипотетичната опасност от АЕЦ е за предпочитане пред реалните, всекидневни щети от ТЕЦ, от които се задъхва планетата и кашля всеки гражданин на голям град. Да оставим настрана, че само ядрените мощности са обект на международно лицензиране, сиреч гарантирани с най-висока експертиза.
– Чуха се и много гласове, че референдумът е нечестен и ненужен, че ще бъде употребен като скъпоплатена генерална репетиция за парламентарните избори. Вие гласувахте ли? Имаше ли значение коя партия коя кампания подкрепя? Може ли тези резултати да се тълкуват като победа на БСП над ГЕРБ? Или отхвърляте всякакъв политически нюанс?
– Гласувах. Според мен референдумът бе организационно опорочен. С високия праг за валидност, който БСП прие, за да угоди на ДПС. В ДПС недолюбват пряката демокрация, която решава проблемите през главата на „балансьора“. Опорочен бе референдумът и от обтекаемия въпрос. Той оставя възможност за интерпретация, сиреч за построяване на още два блока в Козлодуй.
Най-подир истина е, че АЕЦ „Белене“ е добра идея с лоши носители. Зад нея застанаха недоказани социалисти и вресливи националисти, които няма как да предизвикат въодушевление. Без риск да сбъркам, ще прогнозирам, че до няколко месеца,
най-късно след изборите в София, ще долетят американски инвеститори.
И тогава същите партии, които водеха кампания срещу АЕЦ ще ни убеждават в достойнствата на ядрената енергетика. И сагата ще продължи, но с огромна загуба на време и стотици милиони загробени в площадката в Белене.
Защото българският енергиен ребус остава неразрешен.
Дори се заплита. Нали не допускаме, че българската икономика ще понесе по-лесно от японската или германската неизбежното оскъпяване на тока? А то е пряка функция от екотаксите върху ТЕЦ и спекулата с ВЕИ. Енергийната ефективност е добра идея за оптимизиране, но не и за икономически растеж. А гладът за енергия ще нараства, освен ако не приемем, че икономиката ни ще стагнира. Ще се множат електромобилите. Климатиците вече са необходимост.
Често чуваме възражението, че АЕЦ не е нужна на България. Разбира се, че не е. Както японците нямат нужда от компютри, защото си имат достатъчно. Но свиването на производството според нуждите се нарича автархия и е характерно за затворени икономики като севернокорейската. Растеж се постига с икономическа експанзия до оптимума от пазара, а той ще нараства у нас и в целия регион.
– Очаквахте ли толкова ниска избирателна активност и как си обяснявате този факт? Хората нямат отношение по този въпрос или стават все по-пасивни по време на избори? Защото, ако греша поправете ме, общата нагласа е: нищо на зависи от мен, да правят каквото искат!
– Избори без кебапчета и бира не стават. Поне в България. В ромските секции активността е символична. Активността на национално ниво обаче не е фатално ниска, като се имат предвид стотиците хиляди фантомни избиратели, неоткритите избирателни секции зад граница, вялата и кратка кампания, тихият бойкот на ДПС, както и лошото време. Високият праг на валидност обезсърчи мнозина и стимулира много противници да гласуват с „въздържал се“. Според мен така те подрониха самата идея за бъдещи референдуми. Най-жалкото е, че българите изглежда предпочитат непряката пред пряката демокрация. При нея хвърляш някому отговорността да управлява, сетне гледаш сеир, разказваш вицове, одумваш, сриваш със земята, биеш му шута и се оглеждаш за следващия. За миг се чувстваш работодател. Във форумите някой беше писал, че ще благоволи да се разходи до урната, ако участието надхвърли 20 на сто. На толкова човекът оценяваше гласа си.
При пряката демокрация решаваш сам, с 50 на сто риск да сбъркаш в преценката си. А българинът има деликатна психика и трудно си признава грешките. Предпочита някой „лош“ да го лъже, нежели да поеме отговорността си.
Иво Христов /1970г./ е преводач, журналист и автор в сп. L“EUROPEO. Инициатор на сдружение „Солидарна България“.
