Бедността, разбира се, не е природно явление. Не е ураган, цунами или земетресение, което изневиделица поразява някоя цветуща държава. Също така бедността не е резултата и на народопсихологията, както постулират някои расистки тези. Знаете тези становища, според които едни народи някак си изначално много обичали да се трудят и затова били богати, а пък други народи също така изначално обичали да мързелуват и това обяснявало бедността им. Богатството и бедността в едно общество зависят не от такива изначалности, а от механизмите, по които функционира въпросното общество. Защо има държави на най-различни континенти, които притежават природни богатства, а населението им е в дъното на таблиците по доходи? Не защото хората там са мързеливи, а защото въпросните богатства вместо да бъдат вложени в развитието на местната икономика се изсмукват от международните мегакорпорации. В държавата остават единствено трошици, които също не отиват за подобряване живота на хората, а влизат директно в джобовете на корумпираните им политици.
Нека сега от тези общи разсъждения се пренесем в България. Точно по описаната по-горе схема българските управници се разпореждат през последните 23 години с природните ни богатства. Тоест, дават ги за смешни пари на чуждестранни компании. Разбира се, това се прави не в резултат на глупост, а по добре смазан корупционен механизъм. Отдаваш някакво находище на голяма световна компания, тя печели огромни суми, внася смешни пари в държавата, но също така не забравя да се отблагодари подобаващо на политиците, гарантирали космическите й печалби. Примерът със златодобива в България вече е христоматиен и най-добре показва как управляващите успешно прецакват сънародниците си. Същото показват и мегапроверките на прокуратурата в енергетиката. Не че не знаехме какво се е правило и се прави в тази сфера, но друго е когато познанията ни бъдат потвърдени от официални държавни органи. Само от договорите за продажбите на Марица Изток 1 и 3, сключени през 2001г. /правителството на Костов/ електроенергията е поскъпнала между 10 и 25 процента, казаха от Софийската градска прокуратура. Правителствата, които дойдоха след 2001 продължиха да сключват споразумения, които задължаваха държавата да изкупува цялата електроенергия от двете електроцентрали, независимо от енергийните нужди. Разбира се и тези договори, както много други, няма как да бъдат прекратени, защото са сключени така, че да платим огромни неустойки, ако все пак се намери някое правителство, което реши да поправи тази несправедливост. Оказа се също така че през периода 2011-2012 държавата не си е потърсила дивидента от печалбите на ЧЕЗ. Защо да го търси наистина? Ние сме богата държава, на нас пари не ни трябват.
Разбира се, бедността в България нямаше да достигне такива безпрецедентни за Европейския съюз размери, ако правителството на ГЕРБ, което управляваше през последните 4 години не беше положило специални усилия в тази посока. Независимо от галопиращите цени бяха замразени заплатите и пенсиите с универсалното оправдание, че така искала Европа. Не може да сте забравили също така, че след всеки свой задграничен воаяж бившият премиер Борисов и подчинените му министри се връщаха с грейнали лица заради похвалите, които им отправяха Меркел, Саркози и кой ли не по повод отличната финансова дисциплина. И никак не се вълнуваха управляващите от ГЕРБ, че прехвалената финансова дисциплина обрича на мизерия и жалко съществуване съгражданите им. Вълнуваха се единствено от височайшето международно потупване по рамото. Между другото много лошо впечатление правят някои днешни интервюта на високопоставени гербери, които се кълнат, че за тази работа виновен бил единствено Симеон Дянков, че те страшно искали да повишат доходите на хората, ама този зъл човек не им позволявал. Искали са, друг път! Мълчаха като пукали четири години и бяха стопроцентово солидарни с всички идеи и действия на Дянков. Затова и опитите им да се правят на вътрешнопартийни дисиденти със задна дата са смешни и жалки. Надявам се само, че българските граждани не са толкова късопаметни и на 12 май ще изразят по категоричен начин мнението си по отношение на политиката на доскоро управващите, която драстично увеличи бедността в България.
За жалост, проблемът не е само с ГЕРБ. Най-лошото е, че политиката по изсмукването на ресурсите от държавата, водеща до все по-голяма бедност, е следвана от всички партии, които управляваха по времето на прехода. И едва ли можем да очакваме някакво особено различно поведение от тях и през следващите години. С нарастваща почуда наблюдавам например, люшканията на БСП – най-влиятелната опозиционна партия през последните седмици. Почнаха с радикални леви обещания за промени в случай, че дойдат на власт, които буквално всеки ден се видоизменяха и нищо чудно към края на предизборната кампания икономическата им платформа да изглежда така, все едно е писана от експерти в някой либертариански тинк-танк, изповядващ идеите на радикалния капитализъм. Даже се чудя защо си харесаха за премиер Орешарски. По-добре направо Иван Костов да вземат, за да е ясна работата. Всъщност работата и сега е ясна. БСП никога не е била истинска лява партия. Тя винаги е защитавала с много по-голямо усърдие интересите на едрия капитал, на олигарсите и аферистите, отколкото интересите на наемните работници. Ето защо е доста наивно да се надяваме, че точно тези партии, които ни закараха директно в блатото на бедността, ще имат желанието да ни измъкнат от него. Така че колкото по-бързо се разделим с илюзиите си относно старите политически играчи, толкова по-добре.
