Защо олигархичното управление води до бедност? Този въпрос си задаваме от началото на прехода. След като през зимата дойдоха сметки за ток непосилни за по-голямата част от населението на страната, темата за олигарсите започна да се разисква още повече. Тогава се заговори за злоупотребите на монополите и господарите на пазара, за демагогстващия политически картел, за превземането на градове от групировки (ТИМ във Варна), за политическата система като цяло. Когато всички тези въпроси се поставят във връзка с невъзможността на хората да си плащат сметките, започва да изкристализира изводът, че олигархичното управление води до бедност.
Днес, 3-4 месеца по-късно пак протестираме срещу олигархията и мафията във властта. Поводът – безкрайно скандалното назначаване на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, но причината е същата. Изборът на Народното събрание, подкрепен с довода – „ако не изберете Пеевски, пада правителството“, както и предшестващите го и последвалите го събития, доказват, че Орешарски и управляващото мнозинство са подчинени на задкулисни сили (олигарси). Ние не вярваме, че правителството управлява в наш интерес и искаме оставка. Просто и ясно.
Поради безкрайно наглите опити на набедената за „лява“ БСП да представи днешният протест за някаква „класова борба“, богатите срещу бедните и прочее манипулации, ще се опитам накратко и съвсем опростено да посоча връзката между олигархичното управление, което наблюдаваме вече 24 години у нас и срещу което протестираме сега, и бедността.
Kак олигархичното управление води до бедност?
1. Какво е олигархично управление – в съвременния смисъл на думата „олигарси“ са онези състоятелни граждани, които са монополизирали държавната изпълнителна и законодателна власт. „Олигархично управление“ е това, което се извършва от олигарси, а демокрацията или липсва, или е фасадна (симулативна, само наужким). Ние си мислим, че избираме, но други управляват, каквото и да изберем.
2. То подкопава растежа. Според руския политолог Д. Орешкин: „Олигархическият капитализъм е номенклатурен капитализъм, по определение неефективен“. Т.е. той харчи повече, отколкото произвежда. В България олигарсите са наследниците на номенклатурната върхушка, които превзеха националния ресурс, станаха много богати, без да произведат нищо. Когато средствата за производство се държат в такива ръце, които са свикнали да вземат, но не и да дават, то тези средства най-често не се използват ефективно. Икономическите субекти са неконкурентноспособни на световния пазар, постепенно се пилеят и накрая се губят, с което губи и цялата нация. На вътрешния пазар тези олигарси мачкат конкуренцията под благосклонния поглед на държавата, с което убиват този важен за растежа механизъм – на икономически алтернативи, на информиран избор, победа на най-добрия. А обратното на растеж е обедняване. Пример за отделен сектор на олигархично управление е енергетиката, която е пробита от всякакви схеми за източване на ресурси, което я прави страшно неефективна и непроизводителна. ГЕРБ не реформира системата, а още повече я затлачи, а БСП, ДПС и Атака решиха да не разтурват схемата на своите олигарси, а да прехвърлят загубите на НЕК, с което уж намалиха сметките.
3. То изкривява процеса на преразпределение в обществото. Социалната държава е всъщност осигуряване на определени предпоставки за нормалното развитие на личността с общи усилия. Целият този процес е всъщност преразпределението – събиране на общи средства чрез приходната част на бюджета (данъци) и целево разходване чрез разходната част. Олигархията го изкривява по два начина:
- На входа – като приема чрез своите партии закони, които ги освобождават от данъчна тежест (например, плосък данък, други привилегии, косвени данъци и т.н.). Същите политици на власт им осигуряват чадър за незаконната им дейност. Съдебната система съди по един начин за тях, по друг – за обикновените граждани и предприемачи.
- На изхода – като получават обществени поръчки на завишени цени и източват бюджета, като се ползват нецелесъобразно с финансовата подкрепа на държавата (КТБ, например, чието лице е Делян Пеевски). Като получават държавни предприятия и имоти на безценица (престъпна приватизация, заменки, концесии, други схеми).
Така събираме средства за данъци, които вместо да отиват за осигуряване на равни възможности за социално включване на всички и социална държава, отиват за допълнително обогатяване на олигархичния капитал. И все по-голямо пропадане по спиралата.
4. Олигархичното управление стимулира емиграцията на българите – човешкия ни ресурс. Младите и подготвени кадри бягат, защото, когато икономиката се базира на източване на държавата, когато липсва конкуренция, прогресивните качества и умения не се ценят нито като отношение, нито като заплащане. Бедността, до която води всичко това, подтиква към чужбина и обикновените работници. Заради по-доброто възнаграждение и социални условия на Запад.
В обобщение – борбата срещу олигархичното управление на страната е в най-голяма степен борба срещу бедността. Тази битка е и за просвещение, за повече ценности, морал, демокрация, солидарност, перспективи за развитие и растеж – всичко това, което щеше да го има, ако я нямаше олигархията. И без което допускаме тя да бъде на власт.
За всичко са си виновни гражданите. Като не ходят да гласуват, като не налагат контрол над тия, които ги управляват и като не са единни, ще е така. Освен това във Варна положението е доста по-различно от описаното. Въпросната групировка не е вече групировка, а легален бизнес, от който се изхранват много хора и без който положението ще е направо трагично. Управлението обаче е под всякаква критика. След вчерашните избори хората потвърдиха, че заслужават съдбата си. Не излязоха да гласуват и на първо място се оказа човек на ДПС. Какво има да се оплакват повече? Кой е виновен в случая? 20% избирателна активност, ромите, пенсионерите и затворниците са гласували най-много. Кой е виновен?