Днес отбелязваме месец от първия голям протест в София. Резултатите: свалено правителство, парламент с едноцифрен рейтинг, множество кръгли маси и пресконференции за уточняване на исканията, а в последните работни дни на 41-вото Народно събрание, покрай исканията на протестиращите, множество лобисти за последно се опитват да прокарат норми, които ги облагодетелстват. Пирин беше подарен на „Юлен“, Черноморието се прости с мораториума върху строителството.
Законът за предучилищното и училищно образование предизвика много ожесточени дискусии. Активни групи родители, учители и НПО-та дебатираха по отношение на обучението от 4-годишна възраст, на финансирането на частните учебни заведения, закриването на болничните, преобразуването на държавните училища и пр. Тъкмо поради наличието на множество спорни моменти в проектозакона обсъждането и гласуването в Народното събрание е мудно. И няма как да бъде другояче, стратегия за образованието на нацията не се пише на коляно.
На 7 март Инициативен родителски комитет настоява всички парламентарни групи да подкрепят скоростното приемане на Закон за предучилищното и училищно образование. Получава уверение от мнозинството, че има вариант на извънредно заседание това да се случи, макар да остават за обсъждане и гласуване 350 текста от проектозакона. В предните редици са изтикани майки на деца с увреждания със стряскащи лозунги като „Погребват децата ни“. Майките заплашват да не напуснат палатковия лагер до НС, ако исканията им не бъдат удовлетворени.
Писмото до парламентарните групи обаче е подписано от шест частни училища и детски градини. Дали са се загрижили за децата с увреждания дотолкова, че директорите барабар със собствениците да поживеят на палатка? Едва ли. В противен случай търговците на образование и без да ги задължава закона можеха да приемат няколко такива деца, за които да осигурят рехабилитатори и ресурсни учители.
В президентството е заведено изглежда идентично искане. Писмото е подписано от 7 организации – три от които видимо за защита на деца с увреждания. Въпреки това в текста почти нищо не се споменава за специфичните им нужди. Защитава се основно принципа „Парите следват ученика“ – финансирането на частните учебни заведения от държавния бюджет.
И двата документа са плод на усилията на Инициативен родителски комитет. Може би тук трябва да спомена, че председателят му бе активен участник в дебатите за приемане на субсидирането на частните училища. Г-жа Ирина Абаджиева-Репуц оглавява Инициативния комитет на родители на деца в частни училища. В Народното събрание и пред журналисти обаче поорязва името на организацията – за нуждите на благовидното брандиране…
В закона наистина е предвидено създаване на специални училища и центрове за подкрепа на личностното развитие, които да облекчат тежкия живот на засегнатите деца и техните семейства. Чудесни пожелания, но да погледнем какви са настоящите условия:
За десет години (2001-2011) у нас са затворени почти 800 училища в малките населени места. Законопроектът предвижда затваряне на болничните училища, преобразуване и по същество закриване на математическите гимназии. В допълнение – недостигат местата в детските градини и ясли. При дългогодишното ограбване на образователната ни система, заложено и в настоящия закон, какво ни дава повод да смятаме, че създаването на специални училища ще излезе извън голите обещания?
Сигурно е едно – сега е момента собствениците на частни училища да защитят свещеното си право да осчетоводяват държавни субсидии във фирмените си бюджети. Частните учебни заведения са бизнес организации регистрирани по Търговския закон. Правителството няма възможност да въздейства върху определянето/ограничаването на таксите, които се плащат от родителите, както и изрично е уточнено в чл. 301 на проектозакона. Т.е. предпочелите децата им да учат в тези заведения ще продължават да се бъркат с по 3500-5000 евро годишно въпреки отпуснатите от бюджета средства.
За сравнение: във Финландия държавата не дава и евро за частни училища – търговски организации. В резултат финландските ученици устойчиво са окупирали първото място в класацията PISA (програма за международно оценяване). Общественото образование, не частното, е това, което трябва да изравнява шансовете на децата. А у нас е очевидна огромната нужда от допълнително финансиране на държавните и общински училища.
Лобистите са наясно, че когато на преден план са деца с увреждания няма нормален човек у когото нещо да не трепне, да прояви съчувствие. И не се свенят да ползват деца с аутизъм като жив щит в защита на финансовите си интереси.
Госпожо Репуц, престанете да излизате в публичното пространство! Приятелски съвет… Защото когато дойде ред да излязат наяве всички престъпления, които натворихте в НГДЕК, болката ще бъде по-силна от нормалното. Що за човек трябва да си, за да използваш българските деца с увреждания в защита на някакво жалко социално благополучие? Вашата кауза е в противоречие с цялата българска история… Това няма как да го знаете ( затова ми се доверете)…. И следователно няма как да стане факт, т.е. – част от българската история.
Действително има много спорни моменти в проектозакона и той в никакъв случай не трябва да бъде претупан под натиск. Освен всичко друго проекта касае не създаване, а закриване на специалните училища и ресурсните центрове. Каква е гаранцията, че децата със специални потребности ще получават по-добра грижа? А тези деца, които в момента учат в специалните училища дали ще бъдат прибрани на 100% в масовите училища? Пълна демагогия!