Забогатяхме ли?

 

Любослав Костов е икономически анализатор в КНСБ, докторант по икономика в УНСС

 

Различни статистики напоследък ни показват, че сме станали по-богати. Става въпрос за нарастването на средната и минималната работна заплата; за увеличеното потребление на домакинствата; за растежа, който достигнахме миналата година и продължаваме да поддържаме към момента по предварителни данни.

Хубавото на статистическите данни е, че всеки е свободен да провери и след това да намери други числа, с които да потвърди или отхвърли първоначалното твърдение. Интерпретацията е свободна и като такава не може да бъде приемана за чиста истина, особено когато е извадена от контекста. Аргументите, че делът на разходите за храна е намалял, а тези за облекло и развлечение са нараснали няколко пъти, са тълкувани погрешно. Това не е белег за увеличено благосъстояние.

Например увеличаващото се потребление може да е функция на увеличаващите се дългове (което е факт, ако се направи сравнение). Потребителските кредити в първите 5 по големина банки в България към края на 2007 г. са били в размер на 831 млн. лв.[1], а към март 2016 г. те са 1,511 млрд. лв.[2] Говорим за двойно нарастване. Тук става въпрос само за основните банки. Като към това число прибавим и кредитната експанзия на т.нар. „бързи кредити“, които усъвършенстваха в последните години маркетинговото си позициониране. Икономически сме забогатели, но социално обедняваме. Темата за дефиниция на това що е икономическо благосъстояние е сериозна и според мен не може да бъде обект на заключения, базирани на това, че сме харчели повече за обувки, отколкото за храна.

Таблица 1

Източник: World Development Indicators (WDI of WB,  WDI database Archives beta), NSI (данните са взети от НСИ и са сравнени с тези, които предоставя СБ[3][4]

 

Какво показва таблицата? Покупателната възможност на населението през годините расте успоредно с прага на линия на бедност. След 2013 г. нарастването на линията на бедност е много голямо. Предишното подобно е било по време на кризата 2008 г. Ставаме „по-богати“, но във същото време обхвата на групата на бедните нараства. Поредно доказателство за липсата на средна класа и непропорционалността в разпределението на доходите в България. Последното е функция на непропорционалността в разпределението на печалбата и отказа от последващото й реинвестиране.  Линията на бедност през 2005 г. е била 3410 лв. за четиричленно семейство, през 2008 г. 6243 лв.,  докато приблизително 10 години по-късно вече е 9519 лв.[5] Хората харчат два пъти повече, за да поддържат същия стандарт на живот.[6]  Говорейки за инфлацията пък, за този период тя е общо 38,7%, независимо от дефлационните равнища, които наблюдаваме последните 2 години. Променената консумация в потребителската кошница не означава задължително повишен стандарт на живот. Какъв е изводът от тази тенденция? Неолибералната теория се опитва да излекува болен от рак човек с Витамин С. Това е нещо, върху което си струва да се помисли.

На следващо място да погледнем структурата на заетите, определяни като бедни.

Фигура 1

Източник: WDI of WB, NSI, IMF[7]  (сравнителен анализ)

 

Тук може да се види интересен феномен. Без да коментираме метода, по който са изчислени данните за тази графика, сравнението на числата, които предоставят СБ, НСИ и МВФ, показва, че проблемът с „работещите бедни“ е в самата структура и форма на заетост, която им се предлага, а именно: сезонната, непостоянната или непълното работно време. Осигуряването на тези лица на постоянна трудова заетост (в нормите на законово установената МРЗ за страната) с трудов договор и дългосрочна перспектива ще доведе до ограничаването на този феномен по естествен път.

Таблица 2[8]

Източник: НСИ 

 

Таблицата дава реално потвърждение на това, че делът на работещите бедни през годините нараства. Това по косвен път рефлектира върху населението в частта му 0-17 години. Именно защото спестяването е отрицателно в тази възраст. Всички тези млади хора са потенциални „работещи бедни“ по наследствена линия, защото делът на хората 18-64 в материални затруднения нараства непрекъснато. Рискуваме да създадем хроничен социален проблем, който не би могъл да се реши дълги години.

Тази най-бедна част от гражданите между 0-17 години е може би най-голяма и ще донесе най-трайни негативни последици за обществото и икономиката. Втори са тези във възрастта 65+[9] . Това са двата стълба на жизнения цикъл, в които спестяването има отрицателни стойности[10]. Когато на входа и изхода хората са в най-висока степен на риск от изпадане в бедност, няма как да твърдим че сме забогатели. Естествено е лицата в трудова възраст да имат най-незначителен принос към групата на бедните, но не може 55% от всички бедни да са между 0-17 и 64+. Това е ужасяваща статистика, която не подлежи на коментар.

Няма да показвам как се движи коефициента на Джини[11] за България. Само ще кажа, че той расте, макар и не толкова бързо. Следователно неравенството в доходите също нараства. Все по-голяма част от населението попада в групата на „бедните“, защото самият праг се е вдигнал два пъти за 10 години, както споменах по-горе. От друга страна, явно МРЗ и СРЗ растат много по-бавно отколкото прага на бедност – сравнение, което едва ли е хрумнало на привържениците на неолибералния икономикс. Именно тук се крие генезиса на тезата, която защитавам – че не сме забогатели.

Накрая ще кажа, че за разлика от редица икономисти, които се опитват да ни внушават, че живеем по-добре, аз твърдя, че положението не се е променило кой знае колко. Дори напротив – има тенденция към влошаване. Следователно каквито и дедукции и индукции да се прилагат, те нямат никакво значение, защото общото към единичното няма статистически значима връзка. Обратният процес също. БВП може да расте, БДС също, заедно с куп други показатели (както се случва последната година), но българското общество не е станало по-богато, тъй като е факт, че относителният дял на бедните се увеличава. Следователно някои наистина са забогатели, но в същото време за един такъв няколко други обедняват. Затова избирателните данни с тълкувания, основани на парадигми и полуистини, внушават погрешни изводи. Затова много от българите вече не вярват на анализите на „старши икономисти“. Ако забогатеем, ще се усети. Повърхностните интерпретации на данни на НСИ не са достатъчни.

 

 

Коментари

коментара