Ако сте повярвали в широко разпространяваната в края на миналата година информация, че договорът ТПТИ е мъртъв (буквално това заяви германският министър на икономиката и вицеканцлер Зигмар Габриел), то е време да се върнете в реалността. Както „Солидарна България“ писа още тогава, слуховете за смъртта му са силно преувеличени. Новината не бе широко отразена в медиите, но важността й е огромна: Ангела Меркел и министърът по търговията в администрацията на президента Тръмп Уилбър Рос се съгласиха на събитие, организирано от партията на германския канцлер, че преговорите за „мъртвото“ споразумение трябва да бъдат възобновени.
Предизвестеното възкресяване на „зомбито“ ТПТИ се налага поне по три причини: за да „направи Америка велика отново“, Доналд Тръмп има нужда от износ на американски стоки, с който да балансира отрицателното търговско салдо на страната си, а ЕС е огромен и платежоспособен пазар за американските продукти. Той изпълни обещанието си да не подпише другия подобен договор, който наследи от Барак Обама – Транстихоокеанското партньорство, известно като TPP – но през цялата си кампания не спомена нито веднъж ТПТИ. Втората причина е, че въпреки заявеното желание на администрацията на Тръмп да сключва само директни двустранни сделки с отделни държави, в случая на ЕС това е невъзможно, тъй като такива договори има право да сключва само самия съюз – следователно най-логичното нещо на света е погледът отново да се обърне към започнатите, но недовършени преговори по ТПТИ. Третата причина е, че европейската върхушка никога не се е отказвала от този договор въпреки огромната съпротива, която среща в страните си. Особено Германия, по-точно едрият й бизнес, има значителен интерес от него поради експортната ориентираност на немската икономика. Ресорният еврокомисар Сесилия Малмстрьом също не се отказа и опита по най-различни начини да върне американците на масата за преговори. Досега опитите удряха на камък, но явно най-накрая американците са осъзнали, че най-добрият им шанс е точно рестарт на ТПТИ.
Макар на хартия все още да няма нищо конкретно, когато двете най-влиятелни фигури от двете страни на океана покажат такова сходство в позициите, можем да направим обосновано предположение, че заявените намерения ще се превърнат в реалност съвсем скоро.
Все пак обаче трябва да се вземат предвид и някои други фактори. През септември в Германия предстоят избори. Меркел ще трябва да се пребори с предизвикателството на бившия председател на Европейския парламент Мартин Шулц. Като шеф на ЕП Мартин Шулц бе твърдо зад такива договори, като дори направи някои срамни за социалист и демократ опити да прокара СЕТА по възможно най-бързия и непрозрачен начин през европарламента и неговите комисии. Имайки предвид възхода на Бърни Сандърс в САЩ и Джереми Корбин във Великобритания, както и това, че в предизборната си програма Шулц смята да залага на подобни лозунги, твърде възможно е изведнъж той да се окаже противник на ТПТИ (нещо подобно се случи с Хилъри Клинтън в САЩ – преди да се кандидатира, тя твърдеше, че TPP е „златен стандарт“, а в предизборната си кампания решително се отрече от него). Тъй като неодобрението за ТПТИ в германското общество достига до внушителните 70%, един такъв ход хем може да привлече избиратели за Шулц, хем може да накара Меркел да е значително по-предпазлива в подкрепата си. При такъв сценарий преговорите може да започнат едва след почти сигурната й победа на изборите – към момента тя води с около 15 пункта на своя опонент в социологическите проучвания, а Мартин Шулц определено не е Джереми Корбин и повторение на британските избори е практически изключено.
Другата нишка, която трябва да се следи, е поведението на новоизбрания президент на Франция Еманюел Макрон. Правителството на Франсоа Оланд, в което Макрон бе министър на икономиката, също се включи в хора, пеещ заупокойни молитви за ТПТИ през есента на 2016 г. Стигна се дотам, че бяха направени директни заявления, че Франция няма да подкрепи ТПТИ, тъй като той е неизгоден за нея. Впрочем, това е изненадващо точно признание – единствените печеливши от него ще са големите компании от двете страни на Атлантика, но това ще стане за сметка на другите групи и прослойки в обществата на държавите, които ще са страни по договора. Този факт не се отрича дори от най-големите поддръжници на споразумението. Това, в което те се опитват да ни убедят, е доказано провалилата се неолиберална утопия, че като оставим богатите да печелят на воля, това по някакъв мистериозен начин ще помогне на цялото общество да забогатее. Сега обаче Макрон има цялата власт. Нещо повече, на хоризонта не се вижда никой, който може да го измести оттам. Това му дава свободата да направи дори толкова непопулярен ход като това да подкрепи ТПТИ. Още повече, че Франция не оказа никаква съпротива на малкото братче на ТПТИ – СЕТА.
Остава да разберем как ще подходи американската администрация към преговорите. Тръмп подложи международната търговия и по-специално договорите за свободна търговия на много остра критика по време на предизборната си кампания. Кандидатът Тръмп и президентът Тръмп обаче са две напълно различни личности. Докато в кампанията си Тръмп се показваше като загрижен за американските работници, то след встъпването му в длъжност се оказа, че недоволството му е породено от това, че тези договори не осигуряват достатъчно добри условия на американския бизнес. Като европейци можем само да се надяваме, че по време на преговорите американците ще поискат толкова неизгодни за Европа условия, че нашите представители ще бъдат принудени да не се съгласят с тях. Опитът с досегашните преговори за споразумението обаче показва, че Европейската комисия е готова на всякакви скандални отстъпки, само и само да угоди на корпорациите. Затова много поводи за оптимизъм няма. Което означава само едно – съпротивата трябва да продължи! Още повече това се налага от факта, че на България предстои председателство на ЕС. А българските политици е добре поне веднъж да не се кланят на началниците, без хич да им пука за националните интереси.
Георги Христов
