Европейската комисия обяви началото на консултации с общността относно разпоредбите за защита на инвеститорите предвидени в Трансатлантическото споразумение. Решението е взето в отговор на нарастващия граждански натиск в страните от общността срещу непрозрачните преговори и опасните клаузи в споразумението.
„Солидарна България“ първа повдигна въпроса у нас. Позицията на сдружението беше разпратена до президента на Република България, Министерски съвет, българските депутати в Европейския парламент, еврокомисарят Кристалина Георгиева, партии, до медии и обществени организации. С повдигнатите в нея въпроси беше запознат и г-н Тиери Репантен, министър по европейските въпроси на Република Франция.
Преговорите по подписване на споразумението включват не само отпадане на митата между САЩ и ЕС, но и възможност корпорациите от двете страни на Атлантика да съдят правителства пред специален трибунал, ако смятат, че печалбата им е по-ниска от планираната.
Еврокомисарят по търговските въпроси Карел де Гухт заяви: „Правителствата винаги трябва да са свободни да регулират, така че те могат да защитят хората и околната среда. Но също така трябва да намерят най-подходящия баланс и да третират инвеститорите справедливо, за да привлекат инвестиции.“
Според комисарят неясноти и законови пропуски са довели до проблеми в практиката, които позволяват на компаниите да се възползват от оставени вратички в нормативната уредба. Г-н Карел де Гухт декларира готовност да изчисти текста от „неяснотите“.
Европейската комисия предвижда в началото на март да бъде публикуван текста, предложен от ЕС за инвестиционната част от разговорите, който ще включва разделите за защита на инвестициите и относно уреждането на споровете между инвеститори и държави, т.нар. ISDS /investor-to-state dispute settlement/. Проектът ще бъде придружен от ясни обяснения към граждани, се казва в съобщението. След това европейците ще имат три месеца, за да коментират проекта.
Изрично споменато е, че останалата част от преговорите по TTIP няма да се повлияе от това обществено допитване и те ще продължат, както е планирано.
А опасностите в тях не приключват само с възможността компании да съдят държави. Други реални заплахи са: да се премахнат или минимизират гаранциите за произхода и качество на храните; да се заобиколи европейското ембарго върху редица продукти с недоказана безопасност върху човешкото здраве, включително съдържащи ГМО; да се преодолее отхвърлянето на споразумението за авторските права АКТА. Либерализацията ще премахне и аграрните субсидии, преди да сме успели да ги насочим от едрите зърнопроизводители към производството на плодове и зеленчуци – внасяме земеделски продукти с твърде спорно качество.
В интервю Стюарт Айзенщат, съпредседател на Transatlantic Business Council – част от управлението на преговорите, говори за целите на Трансатлантическото споразумение. Според г-н Айзенщат „след като нещо е годно за ядене за американските семейства, значи е добро и за европейските“. Според него, ако е заведено и спечелено дело, държавата, забраняваща продукта, трябва да плати обезщетение на компанията производител. Или да допусне продукта на своя територия. Един от примерите е европейската забрана за внос на пилета, обработвани с хлорен диоксид.
Практиката и до момента е смущаваща. Европа плаща на САЩ 117 млн. долара годишно (по решение на Световната търговска организация), за да не внася говеждо месо, инжектирано с хормони на растежа.
Дали обявеното обсъждане не е тактически ход, който цели да уталожи броженията преди изборите за Европейски парламент, да замъгли дебата и той да потъне в обичайните национални политически разправии в предстоящата кампания, предстои да разберем през юни – тогава ще приключи общественото обсъждане. Но и изборите ще са в историята.
Трансатлантическо споразумение – новото корпоративно робство!
Големите американски корпорации решиха, че е време да излязат извън рамките на транстихоокенското споразумение (TPP – Transpacific Partnership) и да разширят влласта си на изток към Европа.
Ако Европа реши да бъде част от това партньорство ще обрече всички на корпоративно робство.