В една истинска демокрация парламентите имат последната дума по всички засягащи много хора решения. Изглежда обаче това не е така, когато става дума за търговски споразумения: Клауза в СЕТА* ще позволи големи части от него да влязат в сила без някога да са били ратифицирани от някой парламент – включително и много критикувания механизъм за защита на инвестициите ISDS!
Феликс Хайлман
В момента членове на изпълнителната власт в Европа тихомълком подготвят влизането в сила на СЕТА през тази вратичка, което ще позволи това да стане веднага щом Европейският съвет – но не и някой от европейските парламенти – даде своето съгласие, задна врата, която бе описана от германското министерство на икономиката като „съвършено демократична“ съвсем наскоро.
Мислите си, че не може да е по-зле? Чакайте малко. Благодарение на едно изречение, скрито някъде на страница 228, страните-членки на ЕС ще бъдат обект на корпоративни дела и искове дори ако откажат да приемат СЕТА – цели три години! В член 30.8 от споразумението СЕТА се посочва, че „искове по ISDS могат да се подават […] ако […] не са изминали повече от три години от датата на замразяването или прекратяването на споразумението“.
Да съберем частите в едно цяло: Тези, които взимат решения, в момента натискат за „условно влизане в сила“ на СЕТА. Това означава, че „вероятно 95 процента“ – според главният преговарящ от канадската страна Стив Верхюл – ще влезе в сила щом 15 от 28-те правителства на държави-членки на ЕС дадат своето съгласие. Тези 95 процента ще включват корпоративни съдилища – според признанията на Бернд Ланге, председател на Комисията по търговия на Европейския парламент.
За да е по-ясно: Нито Европейския парламент, нито някой от националните парламенти ще трябва да даде съгласието си за СЕТА и въпреки това то пак ще влезе в сила!
След като веднъж влезе в сила, споразумението може да остане в сила завинаги без някога да е било обсъждано в парламент, тъй като няма да има краен срок, в който даден парламент трябва да гласува по него, така че споразумението да влезе в сила в пълния си обем.
И става още по-лошо: Дори ако парламентът на страна-членка реши да не ратифицира СЕТА, от това няма да произтече никакво юридическо задължение за ЕС да излезе от споразумението, както признава научният консултативен съвет към германския Бундестаг. Напускането на споразумението ще изисква вот в съвета, който не се влияе директно от парламентарните решения – демократичното решение на Вашия парламент няма да има никакво значение.
Но дори ако приемем, че взимащите решения в Европа се вслушат в решенията на избраните представители (нещо, което те трябва да направят в една демокрация) и изберат да отменят споразумението, европейските страни – благодарение на краткото изречение на стр. 28 – все пак ще бъдат обект на корпоративни дела за следващите три години! Един шокиращ пример до какво води това беше предоставен през 2014 г., когато от Русия се изискваше да плати 50 милиарда долара заради дело по ISDS, станало възможно съгласно договор, който страната бе приела само условно и който бе решила да напусне през 2009 г. – поради клауза, подобна на тази в СЕТА, обаче Русия все пак трябваше да плати.
Така че нека обобщим: Поради условно приемане, споразумение с ужасни последици за нашата декорация ще влезе в сила без никакъв дебат в никакъв демократично избран орган – и дори ако споразумението бъде по всяка вероятност отхвърлено, най-вредните му клаузи все пак няма да престанат да съществуват.
„Парламенти ли? Кому са нужни?“
(Подпишете европейската инициатива stop-ttip.org~
