Турската пролет пукна, баш когато взехме да забравяме зимата на нашето недоволство. Телевизиите редуват репортажи от вдъхновените протести край Босфора с истерики от новия ни парламент. Угнетяващ контраст. И повод да сравним двете събития.
1. На Таксим излязоха за ценности. По повод няколко дървета. Оказа се – по повод свободата. У нас зор-заман излязохме подгонени от сметките. Повикахме, поскачахме, пък се прибрахме.
2. В Турция сме свидетели на трогателни примери за солидарност. Барикади от павета с усмихнати емотикони, лекари-доброволци. Ятаци бележат вратите си, за да знаят къде да се крият уличните партизани. У нас – мнителност. Достатъчно бе политтехнолозите да подметнат, че протестите обслужвали някого и народът се разотиде.
3. В Истанбул млади и стари играят хора, свирят на инструменти, бистрят филми и четат книги из парковете. У нас повечето трибуни на протеста и кандидат-лидери са прочели по-малко книги, отколкото са дали интервюта. Досущ като казионните плямпала. Оттам и тъпоречието.
4. На Таксим агитките на местните футболни грандове носят заедно националния флаг. На Орлов мост феновете бяха наети да опорочат протеста. И срещу някой лев свършиха мръсната работа. Повандалстваха с бира в ръка. Впрочем и бирата у нас е платежно средство за набиране на хулигани, а в Турция визитка за свободолюбие, но това са детайли.
5. В Истанбул оставят храна и напитки на партерните первази. За да нахранят воините на демокрацията. Социалните мрежи ги подкрепят. Полицията арестува трийсетина блогъри. У нас половината фейсбук стори мило и драго да изкара демонстрантите комунисти, чегеваристи, наемници или просто глупаци.
6. На Таксим рамо до рамо са всякакви радикали: националисти и кюрди, сексуални малцинства и мустакати традиционалисти, комунисти и кемалисти. Те не забравят кои са, но знаят защо са излезли. У нас на всеки протест се озъртаме за чужди тела. Защо ли? Защото всяка кауза се приема като поименна акция за получаване на политически дивидент. Но поне тази ревност взе да отминава.
7. Край Босфора артистите излязоха с хората. Чухме Памук, Недим Гюрсел, Пинар Селек. От години филмите на Йешим Устаоглу подготвят почвата. Дори актьорите от турските сериали, икони на Турция от епохата на Ердоган, открито подкрепиха протеста. У нас артистите захлебиха с поредната президборна кампания. А множеството дреме пред въпросните турски сериали. Струва си да отбележим едно достойно изключение: документалният филм „Витоша” на реж. Любомир Младенов.
8. В Турция властта плаши, бие, лукави, но стои на поста си. У нас офейка. От ден за други. Стана традиция. Навремето Софиянски заряза София в смет до колене.
9. А сега внимание: какъв е резултатът? Таксим е сериал с неясен край, но вече стана ясно, че молът пропадна. Паркът Гези бе спасен. Властта се видя принудена да надмогне своето високомерие и търси да се погоди с улицата. У нас – пълен триумф на статуквото. Проблемът с монополите виси, а политическата класа, която бе отхвърляна ан блок от февруарските шествия, се трудоустрои в новия парламент без нито един пробив в системата. Народът се кротна пред телевизорите. Зяпа „Клиника на жълтите павета”.
10. На Таксим се имат за европейци. Според мен се подценяват. В Истанбул изживяват пик на обществена солидарност, безкористност и политическа поезия, все неща залинели в Европа, която страда от скововащ егоизъм. „Файненшъл таймс” сравни събитията в Турция с френския май 1968-ма. Уместно. У нас флаговете на ЕС се веят над всяко кметство. И какво от това?! Българи всякакви. Едни европейци, други ориенталци, но общият знаменател са фатализмът, егоизмът и примирението. Малцина убягват на тези три чуми.
У нас с думите и делата стана същото като с валутата. Нея за стабилност я вързахме към еврото. При курс две към едно. Така и с думите. „Стандартът„ днес не струва пукната пара пред звънкия „евростандарт”. Дори помислихме, че еврокрацията може да замести атрофиралата ни демокрация. Да я опекунства, напътства, надзирава. Просветените турци нямат тази илюзия и сами излязоха за правата си.
Американската соул-джаз легенда Гил Скот Херон пееше The Revolution Will Not Be Televised /„Революцията няма да бъде излъчена по телевизията”/. И не само революцията, но и всяка значима промяна. Там най-много да видите как в Монтана замерят един водещ с екскременти. Слаба утеха, ще признаете.
Браво на Иво, много добро !
Хубава статия, която ми навява тъга – за нас , българите…
Потвърждаваш думите на автора: „Едни европейци, други ориенталци, но общият знаменател са фатализмът, егоизмът и примирението. Малцина убягват на тези три чуми.“
Спри да се вайкаш и ако искаш промяна, действай!
edna pti4ka prolet ne pravi
Само една цветна капка, може да промени цвета на водата, в цял един леген. Само една птичка, може да доведе пролетта! Но птичката трябва да има способности, да знае да пее.
Примера с лигена с вода е красив.
Сега си представи лиген с изпражнения в който са наливани много бои.
Колкото до аналогията с птичката. Нашите птички са надвикващи се по между си, крякащи. Даже тези които пееха красиво и лятно, се ожесточиха срещу другите и става само твърде шумно. На целия фон изпъкват такива като Бареков, Сидеров и т.н. Най-кресливи и най-често обаждащи се. В цялата тази шумотевица, няма как да чуеш истинско пиле.
Че като ти се струват малко птичките, направи ТИ нужното, за да станем повече и създадем нужното достойнство.
Наистина чудесен материал, не мога да отрека…аз лично имам 1-2 съмнения за Турция, но в контекста на мейн стрийм тенденцията за това как приемаме света, то статията е страхотна. Поздравления за автора 🙂
Дам, само че след точка 1 точка 5 е напълно обяснима – повечето от тези хора на протестите наистина бяха комуняги и необразовани глупаци, които не изповядват никакви ценности и не се борят за никакви идеали, а като животните се вълнуват единствено за физическия си ексистенц-минимум
Нашият „Тексим“ беше през лятото на 1990 г. на Орлов мост. През зимата на 1997 г. на барикадите по улиците. През февруари 2013 г. БСП извади на улицата група младежи с качулки и бутилки в ръка, да повикат, да поскачат, да създадат малко суматоха. Нищо друго не се е случило през февруари 2013 г.
Мая, ти потвърждаваш твърдението на автора, че на нас българите ни липсва чувство за солидарност, съчувствие и състрадание. Освен тези пред телевизорите, тези като тебе също са причината да се провалят протестите през февруари. За сноб като тебе да браниш дърветата е по-възвишено от това да браниш някакви мизерници, които нямат пари да си платят тока … и на помощ идва тривиалното оправдание – БСП и подобни изтъркани щампи.
Би ли обяснил къде изчезнаха всички „лидери“ на протестите? Те се кълняха, че ще продължат и след изборите? Не им чухме гласа… нали идеята беше да има нови лица в политиката? Какво се оказа? Не само, че нови лица няма, но в момента управляват единствените две партии, които са БИЛИ ВСИЧКИТЕ 23 ГОДИНИ В ПАРЛАМЕНТА, без прекъсване. Отгоре на всичко от тези 23 години, са управлявали 13!!!!!
Лидерите се изпокараха помежду си, типично по български, това също потвърждава написаното в статията – калпав народ сме, това е! Те до последно тръбяха, че няма да правят партии и да влизат в политиката, много късно прозряха това, че системата може да се промени само отвътре. Но все пак имаше полза от протестите – колко много скрити тайни в сферата на енергетиката излязоха наяве, и не само в тази сфера, освен това мисля, че управляващите вече никога няма да се чувстват така уютно и неприкосновени във властта. В крайна сметка народът решава съдбата си, това е избора на народа, жалко, но това е положението в България, май спасението е Терминал 2.
Хубава статия. Подкрепям мнението на Вал.
Иво Христов, повечето Ви сравнения са основателни, с някои не съм толкова съгласна. Но не обяснявате етимологията на процесите. Българското общество 45 години живя в благо политическо безвремие и невъзможност да изкаже позициите си, продължи да бъде приучавано към нагаждане към „началството“. В Турция социалните сътресения започнаха от края на 50-те години заедно с драматичните промени в социалната структура в резултат на егоистично в полза единствено на олигархията осъществявана модернизация и индустриализация. Знаете ли, че само в Истанбул от края на 60-те до към 2000-та година по статистиески данни всеки божи ден се заселваха по 500 души от неразвитите провинции, а същото ставаше в малко по-малки размери, и в Анкара, и в Измир, впоследствие, в Анталия, Коня и др. градове. През това време от края на 60-те до сега в борбата си за човешки живот и права там са загинали повече от 100 хил. души. Борбата на обществото в Турция, тук включвам, разбира се, и кюрдите, за социални, национални и човешки права е епохална и кървава. Защото властта над човека в тази страна е абсолютна и това е продължение от имперската власт там. За висшите прослойки там все още валидна вековната максима за „държавния резон“. Но все пак определена демократизация в обществото от 60-те години насам раждаше млади образовани хора от народа, които знаят какво е държавата да е твоя, а не да служиш ти на нея и на нейния „резон“. И все пак, и сега изходът, прав сте, не е напълно ясен и аз смятам, че, за жалост има още кръв да се лее. Но, за разлика от нас, с дълбоко съжаление трябва да го кажа, в Турция хората имат достойство.
Напълно съгласна с написаното. Но все пак е важно да се прави разлика между „Орлов мост срещу сметките за ток“ и ОНЗИ Орлов мост от м.юни миналата година.
Визирайки летния Орлов, смятам, че има надежда.
Аз пък не разбирам защо се говори само за Орлов мост. Забравяте, че СОФИЯ НЕ Е БЪЛГАРИЯ. И протестите във Варна доведоха до свалянето на кмета, а някои хора загубиха живота си в тази борба. Варна беше нашият Истанбул!!!
Само искам за ви кажа, че не съм варненка, а от града, от който почнаха протестите, но и от него почнаха раздорите между водачите – Сандански.
Хубава статия, но не ми харесва обезличаването на „Орлов мост“. Орлов мост бяха протестите за Витоша миналата година, и те бяха много подобни на Таксим по ценности. Орлов мост 2 беше всичко, описано в статията, но аз предпочитам да използваме друго име за него.
Чудесна статия! В началото на протестите в Истанбул си позволих да отправя забележка към един журналист, че площадът се нарича „Таксим“ и няма нищо общо с българския Тексим – по-възрастните знаят какво се случи в България малко преди 10 ноември 1989 г. Възрастният ми баща винаги ме съветваше да „купувам акъл“ от хора, които са били свидетели на събитията в началото на миналияа век! Сега ми стана ясно защо искаше да ме предпази от хора, които нямат представа за нашата истинска история, за възрожденските идеали и за нормалното човешко общуване между българи, турци, цигани, арменци, евреи и т.н. Ние сме малцинство заради липсата на толерантност, на национална доктрина и постоянното предателство на интересите на родината ни от прости и алчни за власт индивиди!
Силен анализ.
Според мен за сравнение между двете не може да става и дума. Основната разлика е, че в Истанбул въстанаха в подкрепа на ценностите на демокрацията, а сред тукашните протестиращи по-скоро си личеше умора от демокрацията.
Контекстът и причините за това също са различни. Там демокрацията съществуваше в реалния си вид от много години (въпреки или поради многократната намеса на военните). Тук по-скоро се получи нещо като феодална демокрация, без върховенство на закона.
Така че там наистина знаят съвсем точно какво искат (Ердоган много сериозно започна да застрашава демократичните ценности и именно в тяхна подкрепа е протестът). Тук протестиращите така и не уточниха помежду си, какво искат.
Така че има протести и протести. Изобщо не можем да поставяме всички под един знаменател, само защото хора излизат на улицата. Аз например протестирах срещу ACTA, срещу шистовия газ и на други еко протести, протестирал съм и преди години, но на февруарските не излязох и пак не бих го направил.
P.S.: Ако някой смята, че е тъпо, да говоря за демокрация и че тя вече е в упадък, нека да види пак новините от Истанбул и да отговори, дали някой там протестира за нещо друго …
Забелязвам че напоследък Орлов Мост се свързва със съвсем различно събитие – протестите за цените на парното и тока. За мен истинския Орлов Мост е първия протест, който беше заради поправката в закона за горите. Много мои приятели бяха там и никой от тях не се включи в протестите за парното, поради причините изложени от автора в 1-ва точка.
Така че много Ви моля – недейте да бъркате двата протеста!!!
Първият Орлов мост беше за горите, така е. Част от нас бяха и там:
http://solidbul.eu/?p=204
http://solidbul.eu/?p=208
само няколко от статиите, участията, защитата на каузата. Без значение кой какво иска Орлов мост се превърна в символ на протестите по принцип.
Всъщност проблемът е, че други не бяха на зимните протести. Защото били срещу сметките. Имаме право да защитаваме дърветата, но не и хората? Когато ти е студено или си гладен, природата ти е най-малката грижа. И за да има кой да защитава дърветата, трябва да се бранят и хората. Докато не го осъзнаем, ще си останем на Орлов мост, а Таксим ще е недостижим.
Ваня, няма такова нещо като протести по принцип.
И не смятам, че трябва да защитавам някого от това, че не може да си плати сметката. На мен никой не ми плаща сметките, работя няколко неща и не се оплаквам.
Със сигурност мога да приема, че пенсионерите в България имат нужда от помощ и там трябва да направим много, за да променим положението.
Но на тези протести имаше предимно млади хора, някои от които споделяха снимки от протестите „send from my iPhone“.
Ако някой не може да си плаща сметките, мога да му препоръчам три неща: да работи повече, да учи повече нови работи, да си подреди финансите.
Напълно съм съгласен – Орлов мост се свързва със съвсем ясни ценности (екология, защита на горите).
Не бива да се лепва същото определение и на протести за цените на тока (още повече, че много от участващите в тях се обявяват принципно против еко – идеите, свързвайки ги със „зелената“ енергия и някаква своя представа за „зеления октопод“.
Браво много хубава статия. Точно таке е. След като прочетох това сравнение с комшиите ми стана тъжно за нас.
Много приятно се чете написаното от Иво/автор с бъдеще,видно е/.
Но!
Дяволът е в подробностите/а си почнал да мислиш,а е надигнал рога/.
Да започнем с няколко прости въпроса.
Само на Таксим ли не обичат Ердоган?
Не ви ли прилича ставащото на нещо познато,този филм не го ли гледахме вече?
Каква е тази „Турска пролет“ и как се пръкна този ,също познат ,етикет върху снагата на един еко или какъвто е там протест?
За „лошия“ Ердоган се разбра,че няма да нападне Сирия.
За този след него-не се знае,или-май се знае.
А иначе протестират свестни,в болшинството си,хора.
И в Тунис беше така,и в Египет,и на други места-повод,протест-
и някой бивш голям приятел на САЩ си отива ,за да дойде някой още по-голям.
Гражданските протести са такава иновация във воденето на войни,че засенчиха по резултатност масовите бомбардировки,предишната иновация,също американски патент.
Някой,ако не го мързи,да преброи,колко правителства свалиха за последните 2 год.
Относно местните баталии-я си сложете ръка на сърцето.
Едното е Болшой театър,другото-Малък театър зад канала.
За интересуващите се-
За първи път подобни схеми на масова манипулация са
загатнати в „Технология на преврата“ от Курцио Малапарте,
ако не се лъжа, издадена през далечната 1930 год.
Е ,много преди Интернет, но съвсем близо до времето на един друг автор,
със сигурност го знаете-въвел в обръщение изразите
„Петминутка на омразата“ и „Министерство на Истината“.
В допълнение към Роман Романов:
-Република Турция е 16 икономика в света. Икономическата и финансова криза не я засегна в основните икономически показатели.
-Някои нарекоха проекта за ново летище край Истанбул – „мегаломанията на Ердоган“. Една подробност – реализацията на летището ще отнеме на Германия статуса на разпределителен център на въздушен трафик, който ще премине към Турция. Тази подробност ще засегне болезнено икономиката на Германия.
-Друг проект, който ще се реализира е втория канал, който ще поеме трафика на кораби от Босфора. Подробността тук е, че с изграждането му Турция излиза от ограниченията на конференцията от Монтрьо за режима на корабоплаване и ще въведе собствени правила.
-Политиката към арабския свят и Израел.
Само тези причини /а има и други/ са достатъчни за намесата на политтехнолозите от Запада за стимулиране на размирици, под благовидното име на „пролет“.
А статията ми харесва – винаги има уроци, които трябва да научим.
Иво, имам чувството, че много сте объркан и статията ви го показва. Вие за кой Орлов мост пишете? Моля ви ориентирайте се в понятията и протестите на Орлов мост. От сравненията ви лъхат февруарските събития, които не бяха на Орлов мост. Те бяха основно пред МИЕТ. На Орлов мост се опита да се намести единствено Янаки Ганчев, но никой достатъчно разумен човек нито му повярва, нито му прости присвояването на този граждански символ, известен с не една гражданска победа. Затова освен 100 човека, повечето платени от него хлапета, никой друг не го последва. Това ли е Орлов мост, според вас?!? Имаше обаче един друг „Орлов мост“, който спечели уважението и възхищението на света, за който писаха западните медии и който обедини българите в България и българите в чужбина. Аз него в този анализ странно не го видях. Нали пишете за Орлов мост? Или почвате първо с внушенията, а после ще напаснем ситуацията, какво тук значат някакви си факти… Ако искахте наистина да сравните Орлов мост с Таксим, щяхте да намерите много прилики и значително по-малко разлики. Единственото, което показва, че все пак си спомняте и този протест освен февруарските е филмът „Витоша“, който обаче НЕ Е за февруарските събития, а за онези събития за които говоря, когато Орлов мост беше символ на промяната, а не на подмяната, в каквото се превърна през февруари. Така че или не цитирайте филма, чието място не е във вашата статия, тъй като вие НЕ ПИШЕТЕ за Орлов мост, който е видян там, или направете още един анализ – този път по-истински – с приликите и разликите между случващото се в Таксим и Орлов мост, но онзи, другия от 2012-та, а не от зимата…
Петя, имам чувството, че маниерните зелени ще упорстват в окупацията на Орлов мост до смърт. А там не бяха само те, там бяхме хиляди. Малко по-горе дадох линкове към статии тук от лятото на 2012г. Има поредица от предавания на Иво Христов като водещ в БНР и БНТ по въпроса. Позиции в тв, радио и преса са заявявали и други хора от „Солидарна България“. На Орлов мост имаше представители на различни групи и е крайно непочтен опитът за патентоване на мястото.
Някои от нас бяха и на зимния Орлов мост. Да, имаше истински зимен протест на същото място. Янаки Ганчев дойде след това. Ама как да го знаете – „Революцията няма да бъде излъчена по телевизията“.
Ваня, къде видя, че зелени си присвояват Орлов мост от моя коментар? Аз просто искам обективен анализ на събитията и наистина сравнение между Орлов мост и Таксим, което изисква сравнение на всичките протести, които са били на Орлов мост от 90-те до сега. Абсолютно права си, че лятото на 2012 там бяхме хиляди и хората излязоха не само, заради горите, а защото те щяха да бъда изсечени ПО ЗАКОН, приет от управляващите в услуга на олигарсите. Те излязоха за справедливост, срещу монополите и олигарсите, срещу управляващите. В този казус се покриха толкова много от проблемите ни, че всеки припозна по нещо за себе си в този протест затова бяхме и толкова много. Точно както се случва сега на Таксим. И там не става дума само за парк, а за много повече неща. Само че там никой не отрича, че се спасява и паркът и незастрояването му продължава да присъства в основните искания на протестиращите. Не знам дали зелените си присвояват Орлов мост или ние продължаваме да се делим. Да, Орлов мост е един граждански символ и това никой не го отрича. На него е имало много наши победи именно за това не мога да позволя принизяването му само до едни протести, при това толкова тенденциозно, както е направил Иво тук. Колкото до февруарските протести, те бяха жертва на това, на което скоро ще стане и Таксим за съжаление – провокатори, изопачаване на истината от медиите и т.н. Хората като Янаки Ганчев трябваше да бъдат изгонени, защото именно те съсипаха протеста и го превърнаха в грозна емблема вместо в красиво знаме, а насилието и ултрасите отвратиха хората и те бързо се прибраха по домовете си. Но Орлов мост е символ от години, който не бива да бъде съсипван. Граждански символ, който трябва да пазим и с който да се гордеем, а не да го използваме за негативен пример и сравнение, както е направил Иво. Коментарът ми е за това. Ако не си го разбрала, надявам се да го обясних по-точно този път 🙂
Петя, разбирам това, което е написано. Ако искаш във всяка статия да се повтаря колко велик е Орлов мост едно, няма как да стане – препрочитай си старите текстове. Безбройни са, има и научни трудове или поне опити за такива.
В настоящия текст се говори за Орлов мост 2. Може на някой да не му харесва – но той засягаше много повече хора от каузата на летния Орлов мост. Протестите бяха по-многолюдни /и по този признак аналогията с Таксим е по-ярка/, в повече градове, темите бяха по-болезнени.
Знам, че е по-приятно да виждаш около себе си усмихнати, приятни хора. Да подаряват цветя, да са артистични, да свирят, вместо да чупят в знак на протест. Да се борят не за себе си, а за дървото, тревичката, рекичката. Ако същите тези хора обаче не се интересуват, гнусят се от мизерстващите си съграждани, от ежедневната борба за оцеляване, нарастващата неграмотност, тези хора са усмихващи се непотребници. И тъкмо те са негативния пример, за който говориш горе. Те бяха на Орлов мост1 и липсваха на Орлов мост2. Дадоха поле за изява на янакиганчевци. Да са им честити!
Ваня, Иво не е уточнил, че пише за Орлов мост 2. Това се разбира от текста, но той си позволява да слага под общ знаменател и Орлов мост 1 и Орлов мост 2, а ако за теб и мен има само Орлов мост 1 и 2, то за някои има и 3 и 4. Има толкова много значими протести на Орлов мост, че ако искаш да ги обобщиш, ще ти отнеме още толкова време. Но поне един такъв анализ ще е пълноценен и верен. За разлика от този. На Орлов мост са ни били, така както сега ги бият в Турция, предишни години, там са протестирали студенти и кой ли още не. Така че нямам предвид само Орлов мост от миналата година. Имам предвид символа Орлов мост, както и Таксим е символ (не знам дали знаеш) Там турците си правят протестите от години. Затова сега са и толкова чувствителни. Неизбежно е, ако искаш да правиш аналогия на един символ да споменеш всичките му лица. Ако анализът включваше и двете лица на Орлов мост, щях да свия устни, но нямаше да се гневя. Но той не е направил това. И продължаваш да не разбираш защо хората не излязоха през февруари. Не е заради каузата, която не ги интересува. Да, може и да е имало такива, но повечето се вълнуваха и от този протест срещу монополите. Защото и Орлов мост 1 и Орлов мост 2 (както ги нарече) бяха срещу монополите, различни монополи, но с едни и същи последици. Хората не излязоха точно заради този образ, който е вдъхновил Иво Христов да напише този материал. Насилието на протестите през февруари, което идваше не само от полицията, но и от самите протестиращи, отблъсна много хора. Ако забелязваш, въпреки паветата, въпреки опита им да се предпазят от полицията, турците пазят образа си и се дистанцират от провокаторите, от онези, които хвърлят камъни и коктейли молотов. Защо го правят? Защото за обществената подкрепа е най-важен образът на протеста. Кой от нас се дистанцира от действията на Янаки Ганчев? Самите „организатори“ не го направиха, а повтаряха „заедно сме“. Не ние трябваше да го изгоним, а те! Това отблъсна хората. В Турция също минаха отвъд каузата за парка. Там също се борят и за социални кауза, но танцуват танго под ритъма на палките на полицията… защо ли?
А защо не споменаваш турското робство? Кой с кого се е гаврил? Има значение, защото в продължение на 5 века са ти промивали мозъка, културата, манталитета, народната памет и психология. След това имаме и 50 години руско робство, което е пак същото – ако си вдигнеш главата и веднага те убиват. Турция през това време щрака с пръсти. Как можете да правите такива съпоставки без включвате влияещите фактори. Дразнещ е факта, че точно за това, което говорите, вие сте част от него. Хората все още не са се излекували, комуизма не е паднал и хората ги е страх да си търсят правата. А то и как? При условие че цялата държава е завзета от леви и десни. Как не вие срам да повдигате на пиедестал, нация базирана на кражби и убийства? Акъл нямате ли ? Няма чуство за гордост, разсъдък, национална позиция? Трагични сте..
Коментарът ви е трагичен, не друго……
Аз съм крайно несъгласна с написаното! Вие г-не визирате само последните протести, а къде бяхте миналото лято по време на Орлов Мост?! А когато защитавахме Витоша и Пирин?! По време на ГМО кампанията?! Или АКТА?! 2009г януарските протести?! Нима ние нямаме победи българското общество?! Най-голямата Натура от 34%?! Единствената страна успяла да забрани отглеждането на ГМО, мораториума за шистов газ?! Знаете ли точно хора като вас неверници, обезкървяват българското гражданско общество, а цял свят има на какво да се научи от нас! Нека спрем сами да се слагаме на опашката!
Златина, аз лично съм бил на всички протести против ГМО, шистовия газ и на немалко от тези срещу застрояването. Писал съм къде ли не, а говорителите на протестите често са гостували в прадаванията ми: Сандов, Мариана Христова, Белев…. Ако ли имате съмнения, всички публикации по протестите са в блога ми lerosalomon.blog.bg и на страниците на „Сега“. Предаванията са в архивите на БНТ и БНР. И.Хр.
Да, Иво, знаем, че си писал за всичко това. Чели сме много качествени анализи именно за всички тези победи и за Орлов мост. Точно затова сме изненадани от този текст, който определено тенденциозно представя Орлов мост като символ на нещо, което не е. Може би ще ни обясниш защо си използвал само един отрязък от протестите на Орлов мост, вместо да обхванеш всички протести, случили се там, защото там бяха извоювани много ценни победи и с това си заслужава да се гордеем, а не да се забиваме в земята в стил „ние никога няма да ги стигнем“… Не виждам кому би помогнало това. Преди искахме да сме като гърците, сега – като турците, а кога ще искаме да бъдем СЕБЕ СИ! Февруарските протести, между другото, бяха пример за това как искаме да сме като гърците. Разни „лидери“ като Расате заявиха, че няма нищо лошо в насилието, защото „в Гърция отдавна е така“. А медиите подхванахте този образ и го продължихте докрай, въпреки че и сега в Турция има много летящи павета, обърнати кофи и т.н., но СИМВОЛЪТ тук е друг, нали? И на февруарските протести имаше много красиви моменти, които обаче не се превърнаха в символ… Но думата ни е за Орлов мост. Орлов мост не заслужава подобно петно, дори и в анализ. Ние имаме с какво да се гордеем и то е с десетките победи, извоювани на Орлов мост затова подобно сравнение като това, което си направил, е недопустимо!
Петя, това не е петно, а констатация. Орлов мост, подобно на Таксим, е символно място на протестите. Няма как да се прави анализ на протестите там от 1990-та насам, тъй както няма начин да се изследват протестите на Таксим от падането на хунтата на Еврен насам….Това осчетоводяване е задача за политологическа дисертация, не за публицистика. Орлов мост не е замръзнал в лятото на 2012-та, той бе населван много пъти оттогава от разни демонстранти и, за капак, узурпиран не от февруарските потребителски протести, а от внедрените в тях манипулатори /Янаки Ганчев, агиткаджии и т.н./ Щом е станало, значи гражданството го е допуснало: с пасивност, мнителност и т.н. Факт е. Потвърдиха го печалните резултати от изборите. Някои етапни победи на българското гражданско общество – ГМО, шистовия газ, Витоша – са в миналото. Днес името е узурпирано, властта – превзета, енергията отново е разпиляна и т.н. Вярвам, че скоро ще има ново противоборство, но е добре да погледнем истината в лицето…
Иво, благодаря ти за този отговор. Само ще ти кажа, че ние няма да позволим последното, което ще остане като спомен от Орлов мост да са мръсните ръце на Янаки Ганчев и опитът му да го узурпира. Да, българите сме царе да се гаврим и да съсипваме символите си, но символът Орлов мост не са плочките на площада, орлите и т.н. Символът са хората, които протестираха там! А те не са се променили. Те са същите, които садят цветя, защото някой ги е обвинил, че са ги смачкали, същите, които танцуват пред полицаите и им подават цвете, докато те ги псуват и които пеят и викат „Без агресия“. Тези хора не са изчезнали. Те извадиха червен картон на хора като Янаки Ганчев и това не е пасивност, а реакция, която показва, че болшинството българи не харесаха този нов образ на протестите, който се опитаха да ни наложат някои. Защото Янаки Ганчев не е типичният представител на протестиращите, а по-скоро неговия антипод. Хората никога няма да го възприемат и примерът му няма да бъде последван. И може това, че Янаки Ганчев не успя да увлече повече от 100-ина човека, може би е най-оптимистичната новина за българското общество.
Това е малко като да сравняваш острието на един нож с баланса на тежестта на друг, както беше казал един писател. Не мисля, че едното и другото събитие са адекватно съпоставими.
Освен това, от статията лъха онова специфично нашенско умение да омаловажаваме всяко нещо, което някой друг българин (а често и самите ние) прави и да превъзнасяме разни неща случващи се на други места по света извършени от други герои.
Последният протест, в който участвах беше след събитията в Катуница. бях упорита и учавствах във всеки протест, като в началото компания ми правиха лумпените с метални боксове подвикващи…неща свързани със сапун. После уж излезнаха и „нормалните“ хора, хората със семейства, работещите хора, безработните, интИлигенцията, студентите. Зарадвах се! После, студентите изпелтечиха разни искания от трибуната и това беше.
От БНТ-2 ме поканиха на интервю, като активен участник в протестите. Попитаха ме защо махам гащи по улиците! Отговорих „Искам промяна“. „Ще я постигнем ли?“ – попита ме репортерката….тогава казах….и за съжаление бях права „При нас всяко чудо е за три дни. Протестиращите нямат идея защо протестират, а като протестират нямат ясни искания и бързо се уморяват.“
Тази зима…пореден протест, поредна липса на промяна. Дори и това не можем да направим както трябва.
Този път не протестирах. Не подкрепях исканията за изгонване на РПТ, сваляне сметки на ток, велико народно събрание….Бих подкрепила едно искане…..ПРОМЯНА, цялостна промяна на начина, по който мислим, действаме и искаме. Промяна първо от нас, а после и нагоре, а не безмислени искания подтиквани от този и онзи.
хубава статия, поздравления
…Друг типично български патент е да протестираш до 19:00 и да търчиш да се гледаш по телевизора.За други това е снимка във фейса ,удостоверяваща присъствието ни на поредният от 100 те национални протеста.
Точно и тъжно!
Стига вече с тая комплексарщина,че ние сме най-лошите,че ние не правим добре нещата и т.н.Докато самите ние не вдигнем глава и не повярваме,че сме добри,няма и другите да ни вярват.Това,че имаме алчни политици не знчи,че всички българи са заспали.500 години са ни набивали в главите,че сме роби и не ставаме за нищо,нека спрем вече сами да се смятаме за такива.Трябва ни повече самочувствие!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Престанете с това-на Таксим правели това,а пък ние онова,в Европа така,пък в България иначе.Хората ни не са лоши,политиците ни са алчни,трябват ни строги закони,които да се изпълняват за да се промени наистина нещо,а не за да има глоби.Закони,и то за всички,няма цигани,няма българи–един закон за всички.
Точно така Руми, подкрепям мнението ти напълно.
razbera se vse4ki media po svita pokazva razle4ni snemki na sapetia v plo6tad taksim v istanbul , vabros na dali naistina vreme sega za turski prolet , kakto stane v arabski strani , ili tova samo opeknoveni stashki sreshto preme mnester na tursia ardogan .v egipet za delgo vreme pratia moslemani (partia na segashni prezdent m.morsi )vziha model za islamskoto opravlenia sled uspeha na revlutsia v egipet i tunis , sega te imat ujasna trevoga zardi sapetia i gore6te sta6ki na horata v istanbul (tuk terybva da gvorime za spor ot nyakolko godeni ardogan kria 4e iska da se vastanovi model na islamska halifa , i tursia da bade rakovodetel na arabski i islamski darjavi , kakto bilo po edno vreme prez srednovekovia za osmanskata imperia (ot 16 do 19 vek ) .no sega proval v egipet i tunis sreshto poyavata na takava releguozna enerxia .naistina dekomrateshni i lepratlni i levni partia nujdayat sega ot pove4i solearnost i razberania na svetovna media i da badat edeni sre6to poyavata ot novo na taka nare4ne islamskata xalifa za opravlenia .
Авторът е пропуснал едно важно нещо… властта в Турция е направила всичко необходимо, за да изведе страната до предни позиции в смета. Властта в България за 20 години направи всичко възможно, за да натика страната си в дъното на всякакви положителни класации. Да потърсим в последните две сравнения основата на прежде изредените сравнения, а?
Страхотна статия! Една разлика е пропусната – липсата на идентичност у българина. Дано не бъда разбран погрешно – нямам в предвид национализъм, политическата и религиозна принадлежност, а принадлежността към гражданското общество, което е свободно от предрасъдаците на трите изброени по горе. Налице е идеологията не неразбрания/недочулия Бай Ганьо, който претендира че е националист и е пример за морал и култура, но в действителност е нещо средно между нацист, ултра националист и простак с патриархални ценности и изкривена представа за демокраци.
Разликата е, че в България правителството падна в резултат на протестите, а в Турция не. Другото са празни приказки.
Винаги са ми били интересни тези статии където има някакво сравнение и само така може да видиш обективно нещата.В последно време доста започна да се пише за Турция, все пак това е една страна,която е доста на пред особено от към туристическа гледа точка.Знае как да привлича туристи,които от своя страна се наслаждават на архитектурни сгради и обичаи,които имат те.Давате невероятни примери, уви и у нас на думи сме силни, даже прекалено силни, но в действията – слаба работа, да не каем че те липсват.Явно сме се улисали да говорим празни приказки.Всеки в днешно време протестира за нещо, всеки се бута да бъде заснет и да го дават по телевизията така е.