Какво се случва когато дребен предприемач се окаже на пътя на местните големци. Вижте класика в жанра: акт на НАП-Бургас – същински административен шедьовър

 

На територията на Бургаска област оперира известна чуждестранна компания, която от десетилетие декларира, че работи на загуба. Тя вероятно си е спестила

десетки милиони от неплащане на корпоративни данъци

в България, но в нейния казус Националната агенция за приходите не вижда нищо нередно. Към малък рибовъд от град Елхово обаче бургаското поделение на НАП е безмилостно.
В навечерието на Никулден миналата година в магазина на Стоян Желязков се изсипва цяла мобилна група от данъчни инспектори. Нарушителят е спипан на „местопрестъплението“ – данъчен агент под прикритие установява, че за два шарана на стойност 21.56 лева не са издадени от продавача касови бележки. Констатирано е и разминаване в касата на магазина с показанието на касовия апарат. За да разберете за какъв мащаб става дума, в касата на магазина в този върхов ден е имало малко над 100 лв.

Магазинът за риба в Елхово, в който мобилна група на НАП разкрива големи заплахи за държавните интереси

Магазинът за риба в Елхово, в който мобилна група на НАП разкрива големи заплахи за държавните интереси

Дребният предприемач изпитва върху гърба си цялата строгост на администрацията: магазинът му е временно затворен, наложени са му два акта от по 400 лева. За да мотивира затварянето на търговския обект, директорът на НАП-Бургас Татяна Кънчева прибягва до зашеметяваща формулировка: „…за да се защитят ОСОБЕНО ВАЖНИ ДЪРЖАВНИ ИЛИ ОБЩЕСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ“!
Случаят има симптоматична предистория. Нароченият за особено голяма заплаха за държавните интереси – Стоян Желязков, от години изпитва върху гърба си цялата прелест от това да бъдеш нарочен за „черна овца“ от управляващите в малкия град. След като се оказва трън в очите на кмета на Елхово Петър Киров (ГЕРБ), рибовъдът се бори за поминък, лавирайки между

внезапни проверки, противоречиви глоби и компрометирани търгове

(някои случаи са били обект на разследване от национални медии). Звучи комично, но не е шега, че през 2012 г. Желязков е глобен с 300 лв. заради нерегламентиран превоз в конска каруца на един шаран и няколко дребни каракуди – масов, малоценен вид. Рибите били без декларация за произход, постановява екип на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, който случайно се озовава на междуселския път точно в момента, когато оттам минава шаранът на Желязков със „съмнителен произход“.

Ribovadat Stoian Zheliazkov

Рибовъдът Стоян Желязков

По последния случай – с временното затваряне на магазина навръх Никулден, любопитно е, че другият подобен търговски обект в Елхово е на общинският съветник от ГЕРБ Кирил Киров, председател на Местната инициативна група, собственик на две фирми, занимаващи се със селскостопански бизнес и арендатор на най-големия язовир в региона. Предвид твърде малкия рибен оборот на общинаря, който едната от фирмите му е декларирала официално за 2013 г. от продажба на риба (нетен приход от 58 хил. лв.), може да се запитаме дали НАП прилага еднакви критерии към двата магазина за риба в Елхово.
Показателно е, че през юни 2016 г. Районният съд в Бургас отменя наложена от НАП глоба в размер на 500 лв., санкционираща продавачка на алабаш и бяла ряпа на общинския пазар, която също не издала касова бележка. Съдът се произнася, че това е „маловажен случай на административно нарушение“, несъответстващ на глобата. Какво ли биха казали юристи за два шарана, засягащи особено важен държавен интерес?!
Разбира се, неиздаването на касова бележка е нарушение, което заслужава санкция. Но

наказанията трябва да са съразмерни и с нарушението,

и с материалното състояние на провинилия се. При това аршинът трябва да е еднакъв и за големите мултинационални компании, и за фирмите с връзки във властта, и за независимия малък бизнес. Избирателното прилагане на данъчните правила е характерен национален дефект. Когато хората окончателно се убедят, че на големите измамници се връчват отличия, а за малките риби са предвидени всички наказания, икономиката и обществото рухват. Уморени да се борят срещу своята държава, хората, които не умеят да коленичат, си тръгват – кой в друга община, кой зад граница. И никаква бодлива ограда не може да ги спре.

Още по случая – вижте публикацията на Димитър Събев в сайта „Данъчна справедливост“

Коментари

коментара