След две години съпротива управляващите все пак приеха възможността за увеличение на извънредния труд на 300 часа годишно. Не случайно според Кодекса на труда извънредният труд е забранен! Защото е вреден за човешкото здраве. Сдружение „Солидарна България“ се обърна към президента г-н Радев с молба да наложи вето на робския закон.
Уважаеми г-н Радев,
Обръщаме се към Вас с молба да наложите вето на човеконенавистните поправки в Кодекса на труда, които бяха приети на 9 декември от Народното събрание. Вие останахте последната бариера пред влизането в сила на двойното увеличение на извънредния труд и двойното увеличение на периода на прилагане на сумираното изчисляване на работното време. Да, в Кодекса на труда има и полезни поправки, но правото на работещите на почивка и възстановяване следва да е неприкосновено.
Тук трябва да обърнем внимание на поредицата нещастни случаи и произшествия, които се случиха благодарение на тежкото изтощение на работещите.
- Преди пет години акушерка преби 4-дневно бебе след поредна безкрайна смяна. След нанесения побой бебето Никол получи черепно-мозъчна травма. Днес, според бащата, то е с епилептични припадъци и засегнат очен нерв. Налага се да пие по 5 пъти на ден сироп срещу гърчове, като бащата често го кара в болница, за да не чака пристигането на линейка, тъй като пристъпите са сериозни.
Акушерката беше осъдена. Пряко съсипани два живота – единият е със значими здравни увреждания, другият човек е в затвора. Това рефлектира върху живота на две български семейства. Това се случи в частна болница, в случай че някой реши, че с пари може да си купи отпочинали здравни специалисти. - В началото на 2019 г. зачестиха произшествията в столичния градски транспорт. Поради преумора на шофьорите, които бяха работили месеци без почивка. Впоследствие се оказа, че там не са рядкост инфарктите и инсултите на млади хора. Кой може да ни гарантира, че утре няма да срещнем на улицата преуморен шофьор, който е на работа 20-ти ден без почивка и всеки момент може да загуби контрол над автобуса?
- Вероятно си спомняте, че през октомври тази година изтощен шофьор на ТИР спрял след ГКПП „Лесово“ и докато спи, в него се е ударил микробус с пътници. Починаха трима и бяха ранени 16 български граждани. Молдовският гражданин го грози затвор между 5 и 20 години. Защото е бил преуморен.
Г-н Радев, можем да продължим и да направим списъка безкраен, но едва ли се налага. Не е нужна особена прозорливост, за да е ясно, че експлоатацията и преумората са пагубни, че човек има физически лимити, че извънредният труд коства не финансови средства, а човешки животи.
По конкретните текстове изпращаме съображенията и на втория по големина синдикат в България КТ „Подкрепа“:
1) Предвидено е действието на т.нар. еднодневни трудови договори (чл. 114а), които по същество вече превърнаха в часови договори, да бъде разпростряно и в тютюнопроизводството. Сдружение „Солидарна България“ публикува статии и позиции за това още през 2015 г., когато за пръв път бяха въведени тези псевдотрудови договори, които не носят трудов стаж. Те са аналог на zero-hour contracts, които се прилагат за пръв път във Великобритания. Там нулевите договори са въведени първо в земеделието и за работа на студенти. Впоследствие се разпространяват във всички икономически сектори и по отношение на всички работници. Напомняме, че Европейската комисия изработи документ, чиято цел е ограничаване прилагането на тези порочни практики. Вместо България да върви в посока осигуряване на устойчивост на работното място, с тази поправка се внася още по-голяма несигурност за работника.
Впрочем за пет години МТСП не успя да направи анализ за ефекта от този тип договори. А междувременно злоупотребите, експлоатацията и недекларираният труд в сектор земеделие продължават да се разрастват.
2) Депутатите от управляващата коалиция отмениха и задължението на работодателя да бъде осигурявана „топла“ храна в чл. 140, ал. 3. Под „топла храна“ следва да разбираме готвена храна, която е подходяща за специфичните натоварвания на нощния труд. Премахването на това определение ще доведе до осигуряването на некачествена, нездравословна храна, което обезсмисля тази социална по своя характер разпоредба.
3) Сумирано изчисляване на работното време (чл. 142) – от една страна, проектът коригира дългогодишното нарушаване на европейската директива, която дава възможност за прилагане на СИРВ само до 4 месеца. От години КТ „Подкрепа“ настоява българското законодателство да се съобрази с европейските норми, които са задължителни. От друга страна обаче, законопроектът позволява периодът на СИРВ да бъде определян за срок до 12 месеца (1 година) за определени браншове и отрасли. Директива 2003/88/ЕО категорично ограничава прилагането на сумираното изчисляване на работното време без никакви допълнителни условия само до 4 месеца. Никакви уговорки, че това може да се случва при сключване на колективен трудов договор, не са приложими – отдавна изтече възможността за дерогация, останалите ограничения са описани в чл.19, ал.2 от Директивата. Така дефинираната в чл.142, ал.4 възможност би била поредно нарушение на европейското законодателство в областта на регламентиране на СИРВ чрез националните правни норми. Смятаме, че тази промяна е достатъчна причина да бъде сигнализирана и Европейската комисия.
4) Извънреден труд (чл. 146) – през този, вече приет в Народното събрание, ЗИД на КТ се дава възможност чрез колективно трудово договаряне на ниво бранш/отрасъл да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд в рамките на една календарна година, като ограничението от 150 часа годишно, да се договаря до 300 часа на годишна база. Трудовото законодателство на Република България, подобно това на всяка съвременна, прогресивна и развита държава, прогласява принципното правило за ЗАБРАНА на извънредния труд. Неговото полагане се допуска в точно и императивно определени случаи, като в тази посока вече бе допуснато сериозно отклонение в полза „гъвкавостта” на работното време, т.е. в полза на бизнеса. Абсурдни са мотивите и аргументите на МТСП, според които тази правна възможност би била в интерес както на работодателите, така и на работниците и служителите. Ако служител иска да полага извънреден труд, то в огромната част от случаите това е следствие от изключително ниската цена на труда в България, която не позволява дори простото физическо възпроизводство.
Извънреден труд по 300 часа годишно означава работа 13-14 месеца в годината на нормално работно време (в зависимост от това дали човекът ползва платен отпуск или не). Извънреден труд в размер на 300 часа годишно означава 9 часов работен ден за служителите, които ще бъдат обхванати в тези клаузи. Защитниците на правителството твърдят, че не били 9. 300 часа разделени на 250 работни дни в годината правят дори повече!
Несъстоятелни са аргументите, че това е полезно, защото ще става само през колективни трудови договори, т.е. работниците ще са съгласни. Напомняме, че нашето законодателство е меко казано несъвършенно в тази област. Напомняме също, че при разпростиране на КТД в определен бранш на тези клаузи ще се подчиняват и работещите, които не са част от синдиката, който евентуално е подписал този договор. Напомняме, че освен национално представителни синдикални структури има и т.нар. жълти или работодателски синдикати.
Не на последно място – колективните трудови договори са механизъм за извоюване на по-добри, не на по-лоши условия на труд!
Господин президент,
Вето се преодолява с мнозинство от всички депутати. На управляващите са им нужни 121 гласа, които в този момент трудно могат да съберат. Именно затова опозицията в лицето на БСП и бившите депутати от БСП, вече независими, успяваха няколко седмици да задържат приемането на скандалните поправки в Кодекса на труда. Вашата намеса може да бъде ключова!
С уважение:
Сдружение „СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ”
