Ако още се чудите каква е диагнозата на България, отидете на конгрес – било партиен, било футболен
Конгресът на БФС в няколко думи: Изказаха се делегати от Коиловци, от Бойчиновци, от Ново село, Гриша Ганчев и Тодор Батков. По предложение на „Левски”-Стражица, „Черноморец”-Бяла и „Септември”-София единственият кандидат за президент на съюза Борислав Михайлов беше преизбран с 461 гласа от 509 регистрирани делегати. Той обеща да води българския футбол към едно още по-светло бъдеще.
За подробности от пейзажа продължете надолу, но имайте предвид, че конгрес на БФС е трудно да се опише, той трябва да се почувства отвътре. Затова не се колебайте, ами следващия път се кандидатирайте за делегат. Хич не е трудно – приемат всякакви и отвсякъде. Ако в Мусомища вече имат футболен клуб „Буйна Места”, тичайте в съседното село, където може и да си нямат отбор. Регистрирайте го и отивайте на конгреса! От вас дори не се иска да участвате в първенството, а само да гласувате правилно. В София ще ви настанят в Японския хотел, а в НДК може да хапнете на една маса с Лечков – легендата на сливенския футбол и политика. Ще пиете вода от извора – работата с избиратели е втората му специалност.
Емануил Луков от ФК „Славия”-Ново село знае много добре правилата на играта. „Ще подкрепим всяко решение на господин Михайлов, защото сме сигурни, че ще доведе до конкретни резултати”, декларира още в първата реч от трибуната доайенът на 8-ия конгрес, който е дошъл в София с две много важни задачи: да похвали кмета на община Ново село заради ремонта на стадиона, а покрай футбола да рекламира и местната изба. Делегатът от Видинско не желае да губи времето на форума с второстепенни въпроси и кара по същество: „Селото ни е китно, на брега на Дунава е. Каним ви да гостувате – имаме качествени лозя и много добра гъмза!”
Но какво е вино
без поезия?
Делегатът Емил Илиев от друг винарски край – Плевенския, също се е подготвил за конгреса със собствена продукция:
„Боби – фантастичен,
затова от всички българи обичан!
Мексиканците от него бягат,
бързо багажа си стягат…”
Творчеството на пратеника на ФК „Бойчинов”-Коиловци се вписва напълно в атмосферата на най-високия футболен форум на 14 февруари. В залата и отвън може да има две мнения само по въпроса какво да се празнува днес – Трифон Зарезан или Свети Валентин?
Масите в кулоарите са застлани с червени покривки, розови лалета допълват декорацията. Всичко подсказва, че
актуалната директива
е „мир и любов”
Ако вече се чудите това ли са хората, които всяка събота и неделя нахълтват в дома ви през телевизионния екран, сипейки люти закани срещу съдийството, схемите и корупцията в българския футбол (или кълнейки се помежду си), значи повредата е във вашия телевизор. Купете си друг!
Михайлов определено скучае в президиума. Потропва с пръсти или се преструва, че записва нещо, докато се лее поредната хвалебствена реч, след която ще приеме задължителното ръкостискане или прегръдка. Процедурата ще се опрости, ако просто протегне ръката си с пръстена. Пак ще събере рекордно количество целувки или, ако предпочитате – лайкове. Повече, отколкото дори снимка на сина му Ники с Алисия или с Николета във Фейсбук.
Форумът е започнал с призив на спортната министърка Мариана Георгиева делегатите да си кажат всичко право в очите. Днес обаче всичко, от което имат нужда футболните деятели, е любов. Пък и Венци Стефанов го няма, та да изтърси нещо искрено и лично. Като непреходната мъдрост, че „нов бардак със стари служителки не се прави!”. Или , че „проститутките поне ти доставят удоволствие, докато на нашите съдии им плащаме, за да ни ограбват”.
Босът на „най-белия клуб в тази държава” се появява накрая, за да попадне в списъка на избраните в новия Изпълнителен комитет. Боби Михайлов определено се е научил
как се работи
с „опозицията”
Изглежда, вече разбира колкото от футбол, толкова и от политика. Пък нека Татяна Дончева си приказва, че Михайлов и Станишев били провалени ръководители и удържали властта си само благодарение на постовете, които заемат в европейските организации. И за двамата няма никакви тайни в организационно отношение, заради което и конгресите им все повече приличат на групови сеанси по хипноза.
Членът на Изпълкома на УЕФА очевидно е решил да спечели своя трети мандат по особено префинен и мъчителен за опонентите му начин. За водещ на мероприятието в зала 3 на НДК е определен Стефан Орманджиев, рожба на ЦСКА – клубът, който най-много се оплаква от футболната централа и чиито фенове през юни я потрошиха. Сред издигналите кандидатурата на Михайлов се откроява името на „Септември”. Делегатите на клуба от софийския квартал „Коньовица” винаги са били сред най-критичните към управлението на БФС. Този път обаче мърдане няма. След като модерният ляв Христо Стоичков прекрати Октомврийската революция и се оттегли в Маями с договор за медиен коментатор, къде да се дянат останалите? Нямат голям избор, освен да целунат пръстена, ако не искат да останат във футбола като коментатори в градинката пред банята.
Думата се дава на шефа на детско-юношеската школа в „Септември” Йордан Йорданов, известен волнодумец във футболните среди. Преди 7-8 години той организира запомнящо се посрещане на кмета Бойко Борисов на игрището в кв. „Красна поляна“. Ремонтът не беше завършен, но общинарите бързаха с рязането на лентата заради наближаващите избори. Шефът в „Септември“ изведе отбора с черни ленти върху фланелките, без да му пука, че рейтингът на Борисов гонеше 101%.
Делегатите са принудени да изслушат единственото критично изказване. „От 1989 г. футболът не съществува за общината и за държавата. Петте хиляди деца, които се учат на футбол,
не са паднали
от Луната
а са деца на България. Не може държавата да субсидира дори подводните спортове, а за най-масовата игра цифрата да е нула”, заявява Йорданов и настоява 10 на сто от приходите на спортния тотализатор и на БФС да отиват за детския футбол. Изказването му принуждава спортната министърка повторно да вземе думата и да признае, че държавата наистина дава „мъничко левчета”, но някакви „парички” все пак има в програмата „Спорт в свободното време”. Георгиева благодари за искрената, а не протоколна загриженост и кани Йорданов да посети кабинета й.
Призивът за подпомагане на детския футбол намира влиятелни застъпници и в конгресната зала. Е, след техните изказвания идеята има малко общо с първоначалния си вид, но поне е останало това, че става дума за деца, а не за ветерани. Гриша Ганчев знае как се правят нещата – конгресът да гласува решение държавата да се ангажира с детския футбол, след което Министерският съвет изкарва едно постановление този спорт да стане задължителен в училищата и „както казваме на футболен език – мачът е свирен“. Тодор Батков горещо приветства идеята и творчески я доразвива: часът по футбол трябва да е задължителен не само за момчетата, но и за момичетата. Какво от това, че настилката в 99% от училищните дворове е опасна за здравето при ритане на топка. Нали има следващ конгрес – тогава ще се обсъжда и постановление за назначване на училищни травмотолози. Колко му е?
Но да се върнем на текущите събития. Босът на „Левски“ е гневен, че футболът не получава никаква подкрепа от държавата. „Като има напрежение, политиците се въртят около нас: „Може ли феновете да не излизат на улиците?“… „А може ли феновете… сега идват избори… и така нататък?“. Докато тече футболният конгрес от Пловдив идват новини, че „фенове” са устроили погром над джамия. Там е и Елена Ваташка, доскоро завеждаща отдела за връзка с феновете в БФС, или както още го наричаха – отдел за координация на агитките. След като предлагаше разстрел по границите за нелегалните бежанци, „футболната Ева Браун” изпъкна с нова мащабна идея – ДАНС да арестува целия елит на ДПС! Но дали в часа на ареста сърцето й ще трепне поне пред бившия й началник във футболната централа – депутатът от ДПС Камен Костадинов?
Най-малко стотина от делегатите в залата не са от български етнически произход. Очаквам а-ха някой да стане и да повдигне въпроса за ескалиращата омраза по българските стадиони, за пречупените кръстове в агитките и за
честитките за рождения
ден на Хитлер
когато гласът на водещия ме връща в реалността: „Моля делегатите, докато обядвате да гласувате или да не гласувате, а може и само да обядвате.“ Инструкцията е напълно логична – и да
гласуват, и да не гласуват, резултатът е ясен.
А ето как се развиваше той през годините в мандатите на Боби Михайлов (за което почти не стана дума на този конгрес):
0: 1 Националният ни футболен отбор пропуска пето поред голямо първенство. В мандатите на Боби Михайлов той не се е класирал нито на Мондиал, нито на Евро.
0:2 Без да е играла мач от октомври насам, България се изкачи до 72-ро място в ранглистата на УЕФА благодарение на срива на Замбия и Саудитска Араия. Съдсем доскоро бяхме 76-и.
0:3 Не по-розово е положението с младежкия представителен отбор. Дори деятели на БФС се затрудняват да си спомнят кога за последно той е играл на голям форум.
0:4 Женският ни национален тим пък е пред закриване след унизителни загуби с 0:10 и 0:14 от Франция и голова разлика 1:33 в последните си пет официални мача.
0:5 В България няма нито един стадион, отговарящ на европейските критерии за организация на голямо футболно състезание. Единственото изключение с постоянни условности е ст. „Васил Левски“.
0:6 Най-успешният ни клубен отбор напоследък – „Лудогорец“ от Разград, играе повечето си мачове с двама-трима българи в титулярния състав.
0:7 Почти всеки кръг в родното първенство е свързан с неописуеми скандали и куриози, свързани със съдийството. Наказанията за прегрешилите са ден до пладне.
0:8 Съмнения за черно тото съпътстват все по-често не само професионалния, но и юношеския български футбол. В съмнителен – твърде приятелски мач с Естония, се забърка дори и националният ни отбор.
0:9 Българският стадион е дом на ксенофобията и расизма. Въпреки това няма нито една строга санкция, която да е въздействала на даден клуб или на неговата публика да промени поведението си.
0:10 Детският футбол е оставен на милостта на босовете на професионалните клубове. Повечето от тях обаче си имат по-големи грижи и неслучайно всяка година от професионалния футбол се отказват отбори, които не могат да завършат първенството поради финансови причини. Тук-там помагат и общините, но никой не ги задължава.
В заключение нека дадем думата на основния виновник за празничното събитие в НДК: През следващите 4 години ще работи с всички сили да вървим напред и нагоре; ще продължим по пътя към едно по-светло бъдеще; гледаме с оптимизъм на квалификациите за Евро 2016 (то кога ли сме гледали по друг начин). Е, ако не друго – със сигурност ще го гледаме по телевизията.
Михайлов вече съвсем е заприличал на политиците, дори и по опорните точки, които използва. Пиарите, подготвили речта му, едва ли са чели статията на Веселина Седларска „Закъсаш ли – цитирай Чърчил!“, но пък цитатът от английския политик си струва: „Успехът се състои в това да вървиш от грешка на грешка, без да губиш ентусиазъм“.
Документите са изгласувани единодушно, макар и без предложението от Коиловци да се създаде фонд за подпомагане на ветерани и контузени футболисти в предпенсионна възраст. Всъщност контузиите са много по-тежки, отколкото предполагате, и никой фонд не е в състояние да помогне. Отидете на който и да било конгрес – било партиен, било футболен, за да се убедите: гръбнакът на народа ни е пречупен.
ТИМ, СИК и ДПС в отбора на Михайлов
Емблематични бизнесмени – босове на елитни отбори, отново влязоха в Изпълнителния комитет на БФС. Това са Марин Митев („Черно море”-Варна), Кирил Домусчиев („Лудогорец”), Гриша Ганчев („Литекс”), Николай Гигов („Локомотив”-София) и Венцислав Стефанов („Славия”). В миналото Стефанов беше свързван с икономическата групировка около бившата застрахователна компания СИК, а Митев – с ТИМ. Президентите на „Славия” и на „Лудогорец” попаднаха в органа от квотата на Професионалната футболна лига, а останалите бяха избрани по предложение на Борислав Михайлов. В неговия отбор влязоха още зам.-председателят на ПГ на ДПС Камен Костадинов, мениджърите Петър Величков (директор на бензиностанциите OMV в България) и Атанас Фурнаджиев („Мото-Пфое”), футболните деятели Михаил Касабов и Румен Вълков, бившите футболисти Наско Сираков, Йордан Лечков и Емил Костадинов. Кметът на Несебър Николай Димитров изпадна от органа, но мястото му беше заето от неговия колега в Созопол Панайот Рейзи.
Прави ми впечатление, че спортните журналисти обожават да влизат в сферата на догадките и спекулациите… Кой какъв бил, откъде идвал и т.н., и т.н. А в крайна сметка важното е друго – кой как си гледа работата. Лично аз не съм фен на Боби Михайлов, но членовете на Изпълкома са свестни – нямат вина, че оня с тупето го пере съчмата.