Ирина Цонева: Протестите бяха мирни, докато Янукович не пусна спецчастите срещу протестиращите. Видяхме какво се случи в Донецк, в Луганск. Страната се раздели. Особено след онова, което се случи на Кримския полуостров. Сега е времето да се попитат същите тези обикновени хора от площада – как се чувстват сега, има ли я свободата, има ли я демокрацията.
Иво Божков /политолог и блогър/: Знаех, че присъствам на нещо, което ще остане в историята. Хората преодоляват разликите си, за да се присъединят към една цивилизационна фамилия. Едно цивилизационно семейство.
Това беше като машина на времето. Върнах се в 97-ма година, когато България е направила своя избор да влезе в западното семейство. Разделителната линия е между едни хора, които поставят човешкия живот над всичко, демокрацията като върховенство на начина на общуване между хората. А от другата страна има едни хора, за които общността е над всичко и демокрацията се заменя от един върховен човек, който да взима правилното решение за тази общност. Това е азиатския начин на управление на обществото. От другата страна имаме западния начин на управление на обществото.
Трябва да мине време, за да се напаснат нещата. Там чух неща, които се говорят и тук в България – за справедливост, за олигарси.
Филип Буров /журналист/: Основната причина да си говорим за Украйна е, че тя се оказа арена на геополитически сблъсък, който навлиза във все по-активна фаза. Въпреки възторженото представяне на борбата за демокрация на украинския народ, в момента, в който беше сменена властта, този интерес изчезна.
Вместо правителство на националното единство беше създадено правителство, което отразява интересите само на една част.
В административните граници на СССР бяха заложени етнически, културни и пр. бомби. В Украйна се поддържаше някакъв баланс. Той пропадна, когато едната част на страната се опита да се наложи на другата. Западната над Източната. Ако Янукович беше разгонил с армия Майдана, можеше да наблюдаваме тъкмо обратното – сепаратисти в Западна Украйна. През януари западните провинции заявиха, че не се подчиняват на Киев, разграбваха се оръжейни складове.
Въпреки добрите намерения на Майдана, резултатът е по-скоро обратен. Големите намерения не се осъществиха, в много отношения ситуацията се влоши. Олигарсите вече имат контрол не само над икономиката и медиите, но и административни длъжности и частни армии. Спиралата на насилие остана невидима до масовото убийство в Одеса. Дори след това ставащото в държавата не беше оценено. Много възможности за компромис не бяха използвани, тъй че лично аз не съм оптимист.
Факт е, че външни сили се намесват в Украйна. Има идеологически причини за противопоставянето, но те бяха побутвани в едната или другата посока, което влошава ситуацията. Трябва да се отбележи, че една част от хората останаха на площада месеци след смяната на властта. И бяха разгонени от кмета Кличко и от вътрешния министър Аваков, които дължат позициите си точно на Майдана. Пример за това как революцията изяжда децата си, а идеите потъват.
Васил Гарнизов: С Иво Божков бяхме там веднага след първия бой. Присъствахме на протести за освобождаване на арестувани, за издирване на изчезнали. Кремъл започна информационна война за фашистките протести. Единствените, които можеха да бъдат оприличени на фашисти са Правий сектор. Но те бяха изолирани от хората – както на протестите, така и след това на изборите.
Докато бяхме там думата „демокрация“ беше много рядко чувана. Всички казваха „свобода“. Защото там беше ограничавана индивидуалната свобода, тази на креативния човек.
Порошенко, Яценюк и Юлия Тимошенко – това е гласът на народа.
Имаше един човек, при който границата минаваше през самата му личност. От една страна много му се искаше в Европейския съюз, от друга страна – хич не му се щеше отдалечаване от Русия. И ако го притиснеш, ще се разкъса.
