Когато преди години предупреждавахме, че ТПТИ не е мъртъв, очаквахме водещата роля в неговото съживяване да играе САЩ. Уви, оказва се, че ЕС е този, който настоява не само за възобновяване на спрелите преговори с американците, но и за запазване на вредния модел, наречен “търговски споразумения от ново поколение”, каквито са ТПТИ и СЕТА. Този модел се отхвърля от все повече европейци и държави по света.
Нещо повече, ЕС възнамерява да институционализира изключително вредната практика на псевдосъдебни арбитражи, които са достъпни само за инвеститори. Всички останали, включително правителствата на засегнатите държави, трябва да минат по стандартния ред. На 30 април тези планове получиха индулгенция от Съда на ЕС, който отсъди по делото, заведено от социалистите в провинция Валония в Белгия, че заложената в СЕТА съдебна система за инвеститори не противоречи на европейското законодателство. Това ще позволи да бъде конституиран специален юридически орган с привилегировано третиране за изключително малка група правни субекти – мултинационалните корпорации на света. Защо света? Защото въпреки че споразумението е с Канада, всяка мултинационална компания може да си отвори офис там, да прокара инвестицията през местния си клон и хоп, тя започва да се разглежда като канадска.
Този номер не е особено труден за голяма компания, а над 40 000 американски фирми вече имат подразделения в съседна Канада. У нас от години необезпокоявано действа канадската фирма “Дънди прешъс металс”, която се радва на изключително изгодна концесия за добив на злато. Ако България реши да прекрати тази концесия, съгласно СЕТА “Дънди” може да реши да заведе дело срещу държавата ни и то да ни струва нови милиарди от бюджета (както стана с “Росатом”, макар случаите да не са идентични).
Но дори това не е всичко – според сегашните планове на ЕС тази система трябва да се превърне в постоянно функционираща структура под името Международен инвеститорски съд, като се очаква търговските партньори на ЕС да се присъединят към нея, ако искат достъп до европейския пазар.
По този начин ЕС, във сегашния си вид, заплашва благосъстоянието на собствените си граждани, превръщайки ги във втора категория правни субекти спрямо мултинационалните компании. Къде е тук демокрацията, къде е свободата и това ли е социалната Европа, с която всички уж много се гордеем? Очевидно за капитала и за сегашните политици в Брюксел това не е ценност, а напротив.
Никак не е случайно, че колкото повече ЕС работи за капитала, толкова повече се увеличават антиевропейските настроения. Но разпадът на ЕС е по-вероятно да ни донесе ново бедствие от ранга на Втората световна война, отколкото мир и просперитет. Затова вместо примирение и нихилизъм, решението е другаде. Решението е в Брюксел да отидат хора, които ще защитават интереса на хората, а не на корпорациите.
Ваня Григорова е такъв човек. Двамата с нея бяхме национални координатори на кампанията срещу ТПТИ и СЕТА и съвсем убедено мога да заявя, че няма друг човек, който по-добре да разбира проблематиката и да знае какво трябва да се направи. Като синдикалист Ваня много добре разбира също, че тези договори са атака срещу хората, особено трудещите се, и узурпация на власт от една клика свръхбогаташи, които се интересуват само от печалбите си. Това не може да продължава. Ако тези хора получат това, което искат, в заслепението си те ще съсипят не само обществата ни, но и цялата планета. В такава ситуация съпротивата е задължителна. На 26 май всеки може да направи своята малка крачка в тази посока и да гласува за Ваня. Защото капка по капка – вир.