След подмяната на референдума за „Белене“ хората трудно ще се мобилизират повторно за каквато и да е друга кауза
Знам, че на мнозина вече им се повдига, като чуят за референдум, но темата е повече от обикновено дърляне „за“ или „против“ АЕЦ „Белене“, „за“ или „против“ развитието на ядрената енергетика. Темата засяга основополагащо право, залегнало в Конституцията на България, където в член първи се казва: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция“. Начинът, по който управляващите от ГЕРБ подмениха същинската тема на очертаващия се първи в новата ни история референдум, засяга не само хората, които се подписаха за плебисцита.
Тя засяга сърцевината на демокрацията
Затова остава необяснимо поведението на партии, именуващи се „Демократи за силна България“ или „Съюз на демократичните сили“, които подминаха с престъпно нехайство тази заплаха за пряката демокрация.
В спора около плебисцита вече не става дума за ядрени централи, а за принципи. Основополагащи принципи на демократичното държавно устройство, което сините се правят, че не забелязват. За сметка на това изпадат в хиперактивност по далеч по-маловажни обществени теми, като например може ли в университет да се говори за Людмила Живкова. Но това не е първият случай, който „автентичната“ десница проспива. ГЕРБ е на път да убие пряката демокрация в зародиш, но това не изглежда да вълнува децата на демократичните промени. Между впрочем прави чест на ДПС, че въпреки нескритото си негативно отношение към пряката демокрация и категоричното си становище против проекта „Белене“, успя да разпознае по-големия дявол и застана на страната на гражданите.
Неизкушеният от темата читател ще си каже – „голяма работа, някакъв си референдум“, не е човешки живот. Но демокрацията е сбор от процедури, без които лесно може да се обърне в тирания. Тъкмо на такъв процес сме свидетели през изминалата седмица.
ГЕРБ се качи върху гърба на 540 000
български граждани, подписали се под искането за национално допитване „Да се развива ли атомната енергетика чрез изграждането на нова ядрена централа на площадка „Белене“. Яхна гражданската енергия и добрите намерения и в последния момент подмени въпроса, злоупотребявайки с мнозинството си в парламента. Сега тези над половин милион българи ще бъдат призовани да си кажат думата по въпрос, който не са поставяли. И тази фалшификация не е най-страшната последица от хулиганството и арогантността на управляващите.
По-страшното е, че веднъж измамени, хората трудно ще успеят да се мобилизират повторно за каквато и да е друга кауза. Защо да излагат на риск името си, а някои дори и прехраната си, предвид методите на „нашата полиция“, след като всичко това е без значение. И след като гласът на Иван Иванов и Петър Петров от ГЕРБ има по-голяма тежест. С процедурните си маневри ГЕРБ слага траен кръст върху бъдещи референдуми. За сегашните управляващи няма никакво значение какво искат хората. Има значение само как да се разправят с политическия си противник БСП. И как да опазят мандата, понеже „Белене“ е взривоопасна тема и хич не се харесва на външните опекуни на Борисов.
Аргументите на ГЕРБ, че, видите ли, въпросът за „Белене“ се нуждаел от промяна, понеже бил противоконституционен, са напълно несъстоятелни. Противни на конституцията са тъкмо действията на държавната власт, която, по силата на същата тази Конституция, произтича от народа. В основния закон има само
четири текста, свързани с плебисцитите
В чл. 10 се казва: „Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване“. Дотук нищо, което да влиза в конфликт с въпроса. Член 84, ал. 5 повелява, че „Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум“. Решението предстои, а в текста няма нищо подривно. В чл. 98, ал 1, на държавния глава се дава правомощието да „насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание“. Процедурата въобще не е стигнала дотук, така че за противоречие няма как да се говори. И четвъртият текст в чл. 102, ал. 6, указва конкретно, че „Президентът насрочва избори и референдум“. Това е всичко. Никоя от изброените дотук разпоредби не дава възможност да се заключи, че във въпроса за референдума има каквото и да е противоречие с Конституцията.
Другият довод на ГЕРБ е, че въпросът, който съдържа името на конкретен проект за ядрена централа, влиза в противоречие със закона за безопасност на ядрената енергия, чийто чл. 45 ал. 1 изрично посочва, че ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет. И не би могло да е другояче. В подменения от ГЕРБ въпрос обаче също се съдържа намерение за изграждане на „нова ядрена електроцентрала“. Нима това не противоречи на закона по същата логика?
Но надали има смисъл да се влиза в подобни юридически обяснения, след като целта е да се намери под вола теле. А и що чинят нашите скромни доводи пред блясъка и могъществото на монтанската правна школа, олицетворявана от Искра Фидосова? Само че има една малка подробност, която май убягва на властта – идват избори и суверенът, комуто се опитаха да запушат устата с милиционерска арогантност, рано или късно ще потърси реванш.