Твърденията за връзка между визите за Канада и търговските преговори са манипулации
Интервю на Благовест Бенишев, в-к „Труд“, с Ваня Григорова, председател на сдружение „Солидарна България“ и икономически съветник в КТ „Подкрепа“.
– Г-жо Григорова, като един от отявлените противници на споразумението между ЕС и Канада, с днешна дата можем ли да кажем, че СЕТА падна?
Засега. Вече два района на Белгия са против – Валония и столичният Брюксел – т. е. две-трети от страната са казали „не“, а за тях е достатъчен и един, за да се обяви държавата против. А ако Белгия каже „не“, ЕС не може да подпише споразумението с Канада на 27 октомври.
– Според едноличното право на вето на всяка една държава-член?
Точно така
– Във вторник председателят на Европейския парламент Мартин Шулц заяви, че Белгия има време до четвъртък да убеди двата си размирни района и че канадският премиер Джъстин Трюдо въпреки всички официални изявления ще пристигне в четвъртък в Брюксел, за да подпише споразумението с ЕС. Разбираме, че ЕС все още се опитват да убедят Белгия да надделее над волята на регионите Брюксел и Валония, има ли как това да се случи?
Ако под ЕС разбирате европейските комисари, които са лобисти на това споразумение, сте напълно прав, те се надяват до четвъртък да надделеят над Валония и да принудят министър-председателя на района да подпише. Не знам с какви аргументи г-н Шулц ще убеждава валонците, след като не може да убеди дори депутати от собствената си група – тази на социалистите и демократите в ЕП. Наскоро 19 от тях се подписаха под петиция срещу СЕТА и в защита на валонската позиция. Очакваме те да стават повече.
Ще припомня, че премиерът на Валония Пол Манет заяви, че поставянето на ултиматуми е несъвместимо с упражняването на демократичното право и че не се ръководи от чужди графици. Стискаме му палци да издържи на огромния външен натиск, на който е изложен. Защото той в момента защитава и нашия интерес. Прави впечатление, че Валония се държи като държава, а България като провинция.
– Това исках да ви попитам, като експерт по въпроса, кой защитава и доколко въобще са защитени интересите на българските граждани в преговорите за подобни международни споразумения като това с Канада?
За съжаление, българското правителство не ни защитава. И не само това. Във вторник излезе официално правителствено съобщение, че България позволява на представителя на страната пред ЕС да подпише, както търговското споразумение с Канада, така и договора за стратегическо партньорство със същата страна. Кое е скандалното в това съобщение? Само в няколко реда се признава, че СЕТА не е просто търговска спогодба, а обхваща целия спектър от теми – цитирам „формулиращи дневния ред на отношенията“. Правят цялостна „реформа“ в абсолютно всички сектори, без дори да са започнали дебати или да са обсъждали каквото и да е с българските граждани. А още по-скандалното е, че решението е прието неприсъствено. Министрите дори не са се събрали помежду си да го изговорят и да изложат аргументи. Ще припомня, че преди няколко дни българският парламент доброволно се отказа да бъде информиран от правителството за очакваните въздействия от СЕТА върху българската икономика, екология и социалната сфера В демокрация ли живеем в крайна сметка? Може да звучи парадоксално за някои, но по въпроса за СЕТА българските интереси в момента се защитават единствено от белгийския регион Валония.
– Не можеше ли България да се защитава сама?
За съжаление, у нас протестите не бяха така масови, както в Западна Европа. Някак българските граждани възприеха, че са си свършили работата с подписването на една петиция. Въпреки това, в последните дни забелязвам повишен интерес и чувствителност към темата. Явно доста хора започнаха да се усещат в последния момент какво им пробутват под маската на „търговско“ споразумение.
– Ако валонците успеят да блокират окончателно СЕТА, какво следва според вас оттук нататък в отношенията ни с Канада? Един път като държава член на ЕС, втори път като самостоятелен международен партньор на Отава? Съществуват ли рискове за нас, като страна, от търговска или външнополитическа гледна точка? Повдигна се наскоро отново въпроса за отмяната на безвизовия режим на български граждани, пътуващи до Канада и възможното му свързване с преговорите за СЕТА?
Търговски рискове за България не би могло да има, тъй като икономическите ни отношения с Канада са миниатюрни. Износът ни към тази страна за цялата минала година възлиза на 0,21% от целия ни експорт.
– Едновременно с това в публичното пространство остана впечатлението, че отпадането на безвизовия режим за български граждани, ще падне жертва на проваленото търговско споразумение между ЕС и Канада?
Говорите за една откровена манипулация. Спусната опорна точка. Визите нямат никакво отношение към търговското споразумение СЕТА. ЕС е този, който трябва да осигури реципрочни мерки, безвизов режим за всички европейски граждани, към Канада и САЩ, подобно на правата, с които се ползват гражданите на двете държави, когато посещават страните от ЕС. Това по никакъв начин не може да е свързано с каквото и да е търговско споразумение. ЕС има регламент, който постановява, че правата на американските и канадските граждани да пътуват в Европа са равностойни на правата на европейските да посещават САЩ и Канада. Срокът за отпадането на визовите рестрикции спрямо българи и румънци изтече през април тази година. Това беше срокът за премахване на визите, и подчертавам – той няма нищо общо с търговските споразумения. Манипулацията, че двете неща са свързани, беше спусната от българското правителство и усвоена без задълбочена проверка от редица медии.
– Според вас провал на СЕТА по никакъв начин не ощетява нас в отношенията ни с Канада, а по-скоро бихме били ощетени, ако в крайна сметка споразумението между Отава и ЕС се приеме в последния момент?
Категорично не ни ощетява, защото, що се отнася до визите, те са задължени да ги отменят.
– Подписването на СЕТА се смяташе от мнозина скептици за първа стъпка към ратифицирането на Трансатлантическото търговско споразумение със САЩ, т. нар. ТПТИ, евентуалният провал на СЕТА предполага ли и потенциален провал на споразумението със САЩ?
Разбира се. Те са правени по един и същи модел, преследват едни и същи цели. Още повече това са споразумения, обхващащи всички теми, формиращи дневния ред на взаимоотношенията между страните. Те не са по никакъв начин „чисто търговски“.
– Съгласен съм. Но ако приемем, че нямаме толкова значими стратегически отношения с Канада, не можем да отречем, че имаме такива със САЩ – и външнополитически и търговски. Там ангажиментите и интересите ни са малко по-различни?
Не съвсем. Що се отнася до интересите, споразуменията защитават предимно интересите на големите мултинационални корпорации, а не на държавите и техните граждани. Показателно е, че 22 години след подписването на сходното споразумение НАФТА между САЩ, Канада и Мексико обикновените хора и от трите страни се чувстват ощетени, печеливш е само едрият бизнес.
Колкото до търговските ни връзки със САЩ, те остават сравнително слаби на фона целия ни износ. Но това е не заради някакви търговски бариери, а поради чисто географски причини. Защото колкото и да са могъщи тези търговски споразумения, те не могат да доближат двата континента (Европа и Северна Америка), а основните разходи са транспортни.
– От чисто практическа гледна точка е така.
Което беше признато и от съветник на г-н Лукарски – има обективни географски причини, поради които нямаме засилен стокообмен.
– Големите противници на споразумението посочват, че то е в ущърб на малкия и средния бизнес в Европа, на дребните европейски производители и предприемачи, на регионите. Ако перспективата за тяхното развитие не лежи в споразумение с Канада, каква са перспективите за тях?
Нека обясним един от многото проблеми, които биха дошли със СЕТА, за да е ясна ситуацията. Ако една корпорация има право да съди българското правителство в наднационален трибунал, който се ръководи не от закони, а от интерпретации, тя може да адаптира националните правила и нормативни документи, спрямо собствените си нужди.
Ще дам един пример, който макар и да не засяга малките и средни предприятия, се отнася към един много важен сектор за България – това са „Български пощи“, които имат представителство и в най-малките населени места в страната. Там може да няма интернет, но има пощенски клон, където хората могат да си вземат пенсиите, да изпращат и получават писма. FedEx – голяма американска компания за куриерски услуги си е поставила за цел „да премахне традиционните предимства на националните пощенски служби“. А ако ги премахнат, няма да предложат алтернатива на тяхно място. Защото отдалечените населени места не са рентабилни дестинации и следователно до там няма да има пощенски услуги. По този начин споразумение от такъв характер разрушава не само публичните услуги, малките и средни предприятия, но и живота на обикновените граждани.
– Това едва ли остава незабелязано за експертите? Най-малко в ЕС.
Наскоро излезе доклад на Европейския парламент, по-скоро положителен за ТПТИ – аналогичното споразумение, в който се подчертава, че малките държави като България, Малта и Литва ще изпитат натиск върху социалните си системи, заради което се предлага създаването на пореден европейски фонд за подпомагане. Правим нещо, което изисква допълнителна помощ, за да бъде приложено на практика! Време е вече да си стъпим на краката и да спрем да очакваме някой да ни подпомага.
– Какво трябва да съдържат подобни наднационални, регионални споразумения, за да са в интерес на България, независимо дали участваме активно или не в конкретните преговори?
Първо трябва да сме наясно, че подобни договорености засягат всички сфери на обществения живот. Неизменно трябва да има социален контекст – да се гарантират социалните права на гражданите: достъп до образование, до здравеопазване, до питейна вода, което скоро също ще се окаже под въпрос. Трябва да има предвидени мерки за борба с данъчните убежища и данъчните измами. И също така сме длъжни да задължим Канада, и най-вече САЩ, да поемат отговорността за действията си, предизвикали кризата, която изживяваме в момента.
