Апел от Сдружение „Солидарна България“ към президента на Република България Румен Радев да наложи вето върху Закона за концесиите, приет от 43-то Народно събрание
На 25 януари, при минимален кворум и за изненада на обществеността, Народното събрание прие на второ четене силно оспорвания нов Закон за концесиите. Много разпоредби в него учудват, но най-показателна за духа на този нормативен акт е възможността да се отдава право на експлоатация на обект и/или на услуга от обществен интерес без ограничение в срока. Или казано иначе, концесия за вечни времена. Сдружение „Солидарна България“ е на мнение, че такъв текст не е нито „десен“, нито „ляв“, а грабителски. Затова може да служи за критерий в предстоящите избори, с цел отсяване на онези кандидати и партии, които наистина представляват каквито и да било категории избиратели в страната, а не само личното си желание за облагодетелстване.
Причините са следните:
- Вечна концесия е понятие, равно на собственост. Разширението на срока до безкрайност е начин да бъдат приватизирани собственост, достояние, услуги, права и функции, които обществото гарантира на своите граждани и следователно не са за продан!
- Законът е Кутия на Пандора за корупцията. Досегашната практика с концесиите показа, че контролната функция на парламент, общински съвет, кмет и правозащитни органи не гарантира нито обществения интерес, нито максимална цена, нито честни търгове. Скандалните примери са стотици, но дори само един от тях – случаят със Софийска вода – е достатъчно убедителен. Беззащитността на обществото личи от факта, че според доклад на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (по-известен като БОРКОР) от 18.06.2014 г., за периода 2008-2013 г. държавата и общините даже не са събирали концесионните такси на 67 находища, с което буквално са подарили на частни фирми сума между стотици милиони и един милиард лева. Новият закон не предоставя качествено нови инструменти за предотвратяване на грабежа. Законът е написан и приет с благовидния предлог за „синхронизиране с европейското законодателство“, но под този целофан са опаковани нови бонуси за концесионерите. Най-важното е, че вместо да ограничи концесиите, докато не бъдат намерени ефективни механизми за контрол, той увеличава видовете и размера на богатствата, които са достъпни за корупционерите. Това е все едно да очакваш, че някой ще нахлуе в дома ти и вместо да ти вземе всичко ценно, ще го почисти и ремонтира.
- В продължение на четвърт век всички форми на приватизация или „публично-частно партньорство“, побиращи се в границите на разумните аргументи или добросъвестните заблуди вече бяха приложени в България. Ако са могли да дадат нещо положително, възможностите са изчерпани. За това говори фактът, че растежът на производството и доходите е толкова бавен, че фактически се отдалечаваме, а не се доближаваме до средните показатели за Европа. Между 2000 г. и 2007 г. икономиката растеше средногодишно с 5%, след което темпът спадна до 1,7%. Това е задънена улица.
- Една все по-видима причина за попарените надежди за напредък е установяването на частен монопол върху обществени услуги и природни блага. Често инвестициите са незначителни, а печалбите се извличат от фактически такси и надценки за правото на достъп до тези, по-рано общодостъпни услуги и блага – например водоснабдяване, електроснабдяване, топлоснабдяване, здравеопазване, висше образование, плажове, ски писти, планини, резервати и т.н. (Приложение 3 от проекта предвижда приватизация на образователни услуги, услуги в сферата на здравеопазването, „услуги по държавно управление“, затвори, охранителни услуги, услуги по наблюдение, услуги по издирване, услуги по издирване на бегълци, услуги по патрулиране, услуги по издаване на служебни пропуски! Фантазията на частните законодатели е стигнала дори до концесии за „Религиозни услуги“. Надали една погрешна философия може да се поправи, като се прилага до абсурд). Затова дискусиите в обществото трябва да се насочат към търсене на други, наистина ефективни източници на развитие.
- Законът е съставен не от експертите и юристите на Министерския съвет, а от правна кантора, чиито главни клиенти са именно кандидатите за концесии в България. Това обяснява факта, че в него интересите на концесионерите са получили приоритет пред интересите на българското общество. Подобно действие на правителството е пример за концесиониране дори на законотворчеството.
- Ще припомним, че бурно оспорваното от милиони европейски граждани търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) включва клауза, която по същество забранява връщането на концесионирани сектори в обществени ръце. Българските законодатели проявяват завидна инициативност, като прилагат СЕТА още преди тя да бъде приета от Европейския и българския парламент!
Сдружение „Солидарна България“ е на мнение, че президентът трябва да наложи отлагателно вето върху този съмнителен прощален сувенир на отиващия си парламент. Така ще даде възможност на следващия, надяваме се по-добър състав, да разработи нормативен акт, отговарящ на интересите на страната. „Солидарна България“ призовава избирателите да следят, дали имената на подкрепилите този закон ще се появят в листите на кандидати, предлагащи повторно услугите си да ги представляват, за да поискат от тях обяснение за решението, което са взели. И ако не останат доволни от чутото, да ги накажат с гласа си.
Сдружение „Солидарна България“
