Текат преобразувания с почерка на Ганьо Балкански
Протестите срещу правителството на Пламен Орешарски родиха нов политически субект (Реформаторския блок), стартира пренареждане в политическото пространство. Досега противопоставянето течеше по оста Борисов-Станишев (ГЕРБ-БСП), но се намесва трети играч, който казва, че вратата към БСП и ДПС е „зазидана“, към другите следователно не е. Възмутени привърженици на новото дясно обединение искат то да заклейми Борисов, смаяни са как мафията ще бъде преборена чрез партньорство с него.
Всъщност тази дискусия, основана върху морала, е сбъркана в основата си. Първо, морал в политиката няма. Второ, големият актуален въпрос е не дали с ГЕРБ ще бъде преборена олигархията, а дали самият Реформаторски блок е нейна алтернатива. Т.е.
дали олигархията не си направи Реформаторски блок
Който мисли, че зад ДСБ, „България на гражданите“ и т.н. няма олигархично задкулисие, е платен агитатор, наивник или лумпен. Който пък смята, че един субект може да се яви на избори, да влезе в парламента и да управлява без помощ от олигарси, е човек, с когото дори не си струва да се обсъжда политиката.
Протестите все пак променят българската политика, новото е в сферата на математиката. Дясното пространство се преструктурира по един непознат до момента начин. Два полюса вътре в него са на път да акумулират (или разделят) почти целия десен електорат.
Тази ситуация е нова, нека си припомним досега как бяха разпределени силите. До 2001 г. вдясно имаше хегемон – СДС (ОДС), която дори и при загубените от царя избори взе 830 000 гласа. Четири години по-късно дясното се пръсна в няколко малки формации – ДСБ (235 000 гласа), ОДС (280 000), ССД и коалиция (189 000). Десен електорат захапаха партии, останали под 4-процентовата бариера, както и НДСВ. През 2009 г. ГЕРБ взе 1.6 млн. гласа и опря остатъчните сини в стената. На изборите през май 2013 г. тя се стовари върху тях – не влязоха в парламента.
Появата на Реформаторския блок променя ситуацията, защото за първи път дясното ще има
два паритетни полюса вътре в себе си
Единият са те, другият е ГЕРБ. Партията на Борисов взе 1.1 млн. гласа през май, логично е поддръжката й да намалява. Логично е да се увеличава в Реформаторския блок, стига да не се разпадне.
Тези два полюса може да се привличат, може й да се отблъснат. Чувствата между тях нямат пряка връзка с бъдещото управление, защото в следващия парламент ще има много формации (да не забравяме НФСБ, а и „Атака“). Всякакви коалиции са възможни. Но на полето на реалната политика именно появата на Реформаторския блок е голямата новина. Имаме нов десен субект, значим. Дълго време бе чакан, ето, роди се такъв, какъвто е. На масата е, в сметките, държи електорат, карти.
След майското фиаско на никого нямаше да му дойде наум да прави политика с Кънев, Кунева или активиста от протестите Борислав Сандов поотделно. Заедно са фактор. Чувството за съхранение ще ги води и затова едва ли ще се разпаднат. Един ден може да изпреварят по рейтинг ГЕРБ. Ще стане тогава, когато българите припознаят не Борисов, а блока като алтернатива на БСП.
„Но не трябва ли все пак ГЕРБ също да бъдат заклеймени, нали Борисов бе в съюз с Пеевски, нали говорим за ценности и борба срещу олигархията“, продължават да настояват искрените привърженици на блока. Това вече е изключителна наивност. А и невежество. Нелепо е да искаш един политически субект да е срещу Борисов, когато в него членува приятелят му Касим Дал, с когото разцепиха ДПС в съперничеството с Доган.
Всъщност
отношението на РБ към ГЕРБ е категорично некатегорично
Ето официални изявления: „Реформаторският блок няма да приеме офертата за коалиране с ГЕРБ, защото Бойко Борисов е показал, че не може да е носител на промяната в България“ (Радан Кънев, 9 август); „ГЕРБ трябва да извърви своя път. Ако това се случи, ако оценят грешките, които са направили, ако техните политики съвпадат с нашите, разбира се, че ще си говорим. Аз съм диалогичен човек. Но нищо не е на всяка цена“ (Меглена Кунева, 19 август). „Вратата към БСП и ДПС е зазидана. Те я зазидаха с действията си в настоящото управление. За всеки друг зависи доколко може да следва реформаторските политики, които предлагаме. За момента те са много различни от това, което сме виждали досега от ГЕРБ. Много различни“ (Радан Кънев, 10 септември).
Започнахме с морал, нека завършим с него. Тези дни стана ясно, че след дългогодишни изяви на попрището на либерализма Миглена Кунева е подала партийни документи за членство в ЕНП.
„Кой ти каза, че съм либерал! – попита строго бай Ганьо.“ Записа се консерватор и почна да реформира.
Няма как да се сбъднат мечтите за капиталистически рай, на Станишев, Костов, Тодор Живков, Бойко Борисов, Милтън Фридман, Сорос, Орешарски.. Луканов, Мафията..