Девет месеца след началото на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), България стана 18-тата държава, която събра нужните подписи срещу ТПТИ и СЕТА – търговски споразумения на ЕС със САЩ и Канада.

 

 

Повече от година неформална коалиция от извънпарламентарни партии, граждански сдружения и синдикални организации у нас информират българските граждани за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС, преговорите за което официално започнаха през юни 2013 г. Секретността, лобистката намеса на едри корпорации, опасността държавите да бъдат съдени от трансатлантически бизнес организации, когато те решат, че печалбата им е намалена вследствие от законови промени са част от причините за европейската съпротива срещу споразумението.
Map
Най-сериозен е отпорът в Германия, където над 1,1 млн. граждани се включиха в ЕГИ. Другите държави, които изпълниха квотите си са: Великобритания, Франция, Австрия, Холандия, Швеция, Италия, Испания, Ирландия, Финландия, Чехия, Унгария, Словения, Хърватия, Люксембург, Белгия и Дания. Над 2,3 млн. европейски граждани се обявиха срещу подписване на договори, чиято основна цел е не благоденствието на гражданите, а интересите на корпорациите.
BSP_Svetla3_small
Квотата за нашата страна е 12 750 подписа. До момента България беше изпълнила 67% от дела си в инициативата. Преди месец БСП се присъедини към останалите организации, които популяризират темата и събират подписи. Вчера представители на партията предадоха на сдружение „Солидарна България“ 25 000 нови подписа. Така върнахме България на картата на европейския протест.

Време е и останалите парламентарни партии да изкажат ясна позиция относно ТПТИ. Кратките рекламни реплики на отделни лица от правителството, евродепутати и народни представители не са аргументирани, отговорни становища на държавници.

Темата не е абстрактна или строго специализирана. По официални данни на Министерство на финансите към април 2015 г. срещу България са заведени искове пред търговски арбитражи от две компании – EVN и сметопочистващите фирми на Румен Гайтански-Вълка. Електроразпределителното дружество ни съди за промени в законодателството, с които са намалени неговите печалби. А сметопочистващите компании – за прекратена концесия през 2009 г., когато столицата беше доведена до ръба на екологично бедствие. Общият размер на претенциите е 700 млн. евро. Дори да спечелим делата, ще платим разходите по тях – средно по 8 млн. долара. Това са само два примера за рояк казуси, които се задават.

Подобни искове са основани върху досега приетите двустранни споразумения с други държави, чиито срокове изтичат и които могат да бъдат прекратени. Вместо това готвеният Трансатлантически пакт ще увековечи частното търговско правосъдие за всички страни-членки в Европейския съюз.

Напомняме, че вицепремиерът Ивайло Калфин неколкократно призова да се формира работна група, която да направи анализ на потенциалните опасности и евентуалните възможности за страната (ако такива има) в провежданите преговори. За съжаление такъв анализ все още няма. Представители на управляващите дори отказват да се запознаят с вече изготвения доклад за ефектите от готвеното споразумение на сдружение „Солидарна България“. Народното събрание гордо издигна принципа, че незнанието е добродетел и отказа да обсъди ТПТИ. Договорът е политически, не търговски, а това предполага ясни управленски позиции, не снишаване зад депутатски банки!
Protest_za_podpiska
След 2 години и 10 кръга преговори, става ясно, че мълчанието е техният отговор. Все по-силно става подозрението ни към нашата политическа класа, че отдавна е подписала празен чек, който ще бъде попълнен от мултинационалите. Тя само печели време, докато й бъде съобщена сметката, която ще прехвърли върху работниците, националният бизнес, потребителите, околната среда, дигиталните ни права, и без това ерозирания национален суверенитет.

Затова нека съберем възможно повече подписи!
Заедно с цяла Европа ще наложим прозрачни преговори, ще отхвърлим възможността корпорации да съдят България, ще запазим и повишим стандартите за безопасност на храните, трудовите и екологични защити.

Срокът е до края на септември тази година.

 

 

Коментари

коментара