В хаоса около дебатите за бюджета Министерският съвет внася за ратификация в Народното събрание споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Канада. То е част от цялостния пакет документи около спорното икономическо и търговско споразумение СЕТА
Ваня Григорова
„Българският износ за Канада се увеличава с 40% през 2018 г.“ – съобщението на Министерството на икономиката идва точно навреме. То беше публикувано на 6 ноември. Сайта investor.bg услужливо и безкритично препредава информацията под заглавие „Българският износ за Канада се увеличи с 40% само за шест месеца“. Грандиозната новина е публикувана и от БНР-Варна. Утре, седмица след съобщението ще бъде проведено заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание с включена точка в дневния ред: Ратификация на споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Канада, след което идва СЕТА.
Тъй като данните са обществено достъпни (дано не ги скрият) можем да проверим дали е така. За първите шест месеца е регистриран спад на износа към Канада с 2,4%. Да повторим, че отвъдокеанската държава традиционно е нищожен търговски партньор за България със съвкупен дял 0,28% от целия ни износ от януари до септември 2018 г. За да си го представим, ако общият ни износ е 1000 лв., то към Канада изпращаме стоки и ресурси за 2,8 лв. И това на фона на цялостния спад на износа, който сме реализирали от началото на годината, с 10%.
България намалява експорта през 2017-та, намалява го и през 2018-та, но чудото идва от Канада – ръст с 40% по-малко от година, откакто действа споразумението. Ето, че СЕТА действа!
Да, ама не. Публикуваните наскоро данни за третото тримесечие наистина показват ръст. При толкова минималистични потоци проследяването на източника е детска игра. Оказва се, че е реализиран еднократен износ през третото тримесечие на стокова група „руди, шлаки и метали“. Точно толкова, че да компенсира намаления износ към Канада на всички останали стоки, даже да регистрира „шоковия“ ръст. Без този инцидентен износ, стойността на експорта на България към Канада за първите девет месеца на настоящата година щеше да е с 6% по-нисък от същия период за 2017 г.
Както съобщава документ, публикуван на сайта на Министерството на икономиката, медни руди се добиват от 3 компании: „Асарел Медет“, „Елаците мед“ и „Челопеч майнинг“. Последната компания – „Челопеч Майнинг“ ЕАД е дъщерно дружество на „Дънди Прешъс Металс“. Канадска компания… Някой може да си помисли, че този износ в последното тримесечие, който върши чудна политическа работа за ратификация на СЕТА, е съгласуван и целенасочен.
Тъй като числата станаха много, обобщавам: Износът на България спада – към всички държави. Към Канада, която е незначителен търговски партньор – също. Но през някой от последните месеци е извършен износ на медни руди, който „повишава“ статистически експорта с почти 40%.
Пешо и Гошо са съседи. И двамата се занимават с търговия на едро. Оборотите на техните фирми са в размер на десетки милиони месечно. Пешо често забравя да си напазарува и му се случва да поиска от съседа захар за кафето. Един ден започва да прави кекс, но се оказва, че отново не е взел захар от магазина и отива при Гошо за чаша захар, защото вече е започнал да бърка сместта за сладкиша. И ето ти значим ръст на гошовия износ на захар към пешовото домакинство!
Този манипулативен подход на правителството в лицето на зам.-министъра по икономиката Александър Манолев е обиден. Сдружение „Солидарна България“, екологично сдружение „За земята“, КТ „Подкрепа“ и редица други формални и неформални граждански организации от години алармират за вредите от този тип търговски споразумения. Публикувахме детайлни доклади за негативните ефекти върху трудовите права, екологичните стандарти, регулациите за безопасност на храните, както и за наднационалните арбитражи, които отнемат правото на хората да управляват икономиката и социалната си политика. Френското правителство поръча цялостен доклад за очакваните ефекти върху държавата и очерта редица рискове от посегателство на корпорациите върху основни човешки и общностни права.
Последният ни доклад е от март 2018 г., пълният му текст може да бъде намерен тук. В него описахме накратко настоящите дела, по които компании съдят България. Заведено през февруари тази година арбитражно дело показва как компания, в която инвестира Световната банка, съди България в арбитражен съд на Световната банка! Искаме ли още такива изначално загубени дела, по които да плащаме стотици милиони, понякога милиарди левове? А междувременно да ни обясняват, че няма пари за пенсионери, хора с увреждания, образование, болници?
Уважаеми народни представители,
Четете анализи и данни, не ПР съобщения. Мислете за България като за мястото, в което ще отраснат вашите деца и внуци. Дори да емигрирате с някой друг подарен лев, навън няма да сте елит, а само обслужващ персонал. Не ратифицирайте СЕТА!
