Синята десница се върна към идеологическата си утайка: фарисейщина и русофобия.
Паметникът на съветската армия осъмна в розово. Уж извинение за българското участие в потушаването на Пражката пролет. Всъщност много повече!
Синята десница се върна към идеологическата си утайка: фарисейщина и русофобия. Беше неизбежно. Всичко останало: европейският избор, либералната демокрация, пазарните клетви и прочее ще откриете и в програмите на ГЕРБ, БСП, ДПС… Идентичността иска отлики. Затова сините рано или късно щяха да се върнат към корена си. И го сториха.
Но защо „сините”, ще попитате? Има ли ги още? Да, има ги. Под реформаторски и други етикети.
А те ли са авторите? Та нали акцията е дело на анонимници? Да, факт е, че за разлика от девойките от Фемен и богохулните пънкарки от Пуси Райът на нашенските смутители дори не им стиска да заявят себе си. Но е достатъчно да видите кой ликува от акцията във ФБ, за да се уверите, че тъкмо сините се припознават в стореното.
А сега по същество.
Да се извини, да иска прошка може и трябва онзи, който е сторил греха. Комунистическата върхушка от 1968-ма не го направи. И позорът е за нея. Но има изключителна морална арогантност в жеста да се извиняваш за чужд грях, а да забравиш своите. Да предпоставяш моралната си безукорност. Да се опитваш да осребряваш чужди грехове в собствен политически престиж. Ако сините държат да се извинят, да го сторят не за Прага’68, която не лежи на съвестта им, а за България’ 97 и пропилените надежди на българите. Които впрочем четири години по-късно показаха вратата на тогавашните фарисеи. Да се извинят, да речем, за здравната реформа, която прогони лекарите зад граница и загроби хиляди българи. Да припомням ли синята приватизация? Да се извинят за тогавашните си лидери, днес хотелиери. Да поднасяш анонимно извинение е морална самопародия. Да черпиш евтин политически престиж от националния позор е грозно, до степен, че самият посланик на Чехия напомни, че сме го правили на два пъти – през 1990 и 1997г. Но какво му плащаш?!
По ирония на съдбата, в момент, в който чешки монополисти кожодерстват българските потребители, някой намира за уместно да се извини с четиридесет години закъснение за едно историческо престъпление – нарцистична морална поза и пълна неадекватност.
Що се отнася до русофобията, тя е за синята десница онова, което е туркофобията за „Атака” – ускорител на елементарните частици, емоционален галванизатор на остатъчните избиратели. С тази особеност, че за разлика от всяка друга ксенофобия, у нас русофобията минава за бон тон.
Ще споделя в апарте, че напълно разбирам русофобските настроения на отделни хора, особено онези, които са загубили роднини в комунистически години, но няма как да разбера политическата логика на розовата акция.
Когато страната ни е енергийно зависима от Русия, туризмът ни в огромна степен разчита на руския пазар, а 300 000 руски граждани притежават имоти в България, да лееш боя по паметници е, да речем, безотговорно. Със същия успех можеш да излееш боята на главата си, при по-малък икономически и политически риск. А нали розовата акция е политическа и следва да се анализира с рационални аргументи…
За финал: ако първата провокация с преобразяването на соцреалистичния монумент в композиция от комиксови герои беше артистична, тази е банален вандализъм. „В крак с времето” смущаваше, очароваше, провокираше размисъл, сиреч беше стрийт-арт, при все споровете около жеста. Розовата акция се свежда до няколко кофи боя и една изплагиатствана идея.
За жалост хората, които влязоха в ролята на говорители на протеста, днес аплодират розовия паметник. Така каузата за оставката на дискредитираното правителство се свързва с една пошлост.
А е тъпо да вярваш, че ще пребориш политическата аморалност с естетическа пошлост.
Без една излишна дума!
Слабо, слабо…
Ей, тия комунисти не престанаха да словоблудстват! За смях станахме пред целия свят! Хайде, платили са му на тоя плазмодий, но поне да му бяха казали какво да напише, а го оставили да каканиже само безсмислени думички! Аре у лево…
Поздравявам Ви! За да напишеш този текст днес се иска и смелост. Къде се скриха независимите журналисти?
За сведение на автора. Има една стара народна приказка: „Кашлица, сиромашия и простотия, не може да се скрият!“ Сините цървули никога не са опровергавали третата от тях, а винаги са я потвърждавали с приказките и действията си! За това са на политическото бунище и никакви ходове или сороси-мороси не могат да ги върнат на предишните им положения! Те изпаднаха в положението на онова куче, на което веднъж като го нарочат за бясно, всеки който го види, търси камък да го удари и прогони колкото се може по-далече. Но „стоенчо“ няма с какво да проумее станалото и за това в главата му кънти, като от удар по празна тенекия, когато по един или друг повод му дойде на ум за „комунизма“, и не му дава мира ни денем ни нощем.
Коментар, към който разумния и интелигентен човек не може да добави нищо по-съществено. Освен това, че се прави поредния глупав опит с примитивни клишета да се реанимира почти мъртвия електорат и да се рестартират самоубийствени за обществото ни инфантилни идеологически битки!
Много точен коментар. Явно „десницата“ в България наистина не може без мантрата на русофобството – колко жалко!
Постоянната липса на пари води до там, че човек започва да мисли само за това. Което от своя страна предизвиква значително намаляване на умствените способности, т.е. до оглупяване.
В статия, публикувана в списание Science се съобщава, че бедността поражда нищета, не само от гледна точка на финансите, но също така и в личен план .
“По-рано вината за бедността бе прието да се възлага на личните неудачи на бедняците или на средата, която не е благоприятна за просперитет. Стигнахме до извода, че бедността има лош ефект върху когнитивните способности на човека – пречи му за вземането на правилни решения за да се измъкне от нищетата”- казва съавторът на изследването Цзян Джао от Университета на Британска Колумбия във Ванкувър (Канада).
Професор Джао и колегите му провели изследване сред 400 доброволци – посетители на търговски център в щата Ню Джърси. Средният им доход бил 70 хиляди долара на година, а на най-бедните 20 000 на година. Учените предлагали различни ситуации, а доброволците трябвало сами да решат какво да правят. Например , какво да правят, когато внезапно се повреди колата: да платят за ремонта, да заемат пари за него или да го отложат. В единия вариант на тази ситуация ремонтът струвал $ 150, а в другия – 1500. Хората обмисляли решението и в същото време били подлагани на стандартни тестове за интелигентност .
Установено е, че ако ремонтът на автомобила струвал евтино, субектите еднакво добре преминавали тестовете. Но ако трябвало да струва 1500 долара, бедните се справяли с тестовете много по -зле, отколкото богатите.
След това учените изследовали ефекта на бедността върху интелекта в реални условия. За да направят това те се обърнали към индийските фермери. Техните доходи са 60% зависими от продажбата на реколтата от захарна тръстика всяка година. Учените помолили 464 фермери да преминат през стандартни тестове за интелигентност преди и след получаване на парите .
Те установили, че средно безпаричието намалявало когнитивните способности на хората с около 13 пункта в IQ – теста (за средна стойност в такива тестове те приемали 100 точки ). Подобен спад на умствените способности хората изпитват и след само една безсънна нощ.
Read more: http://30dumi.eu/2013/08/bednostta-i-bezparichieto-vodyat-do-oglupyavane/#ixzz2dRJw2Mv4