Новоизбраният президент на родината на инките Педро Пабло Кучински е член на елитарния затворен клуб, школуван е в Световната банка, говори испански с английски акцент и готви данъчни стимули за чуждите корпорации. Но също е и дипломиран флейтист, братовчед е на Жан-Люк Годар, а баща му е бил приятел с младия Ернесто Гевара.
Досега новият президент на Перу Педро Пабло Кучински беше известен като „гринго“ и „най-големия лобист“ в страната
Къдринка Къдринова
Макар и още да не е встъпил официално в длъжност, новоизбраният президент на Перу – 77-годишният Педро Пабло Кучински, направи вече своя официален дебют на международната сцена. Той участва в състоялата се в чилийския град Пуерто Варас работна среща на неолибералния и създаден през 2012 г. по напътствия от САЩ Тихоокеански съюз, включващ Чили, Перу, Колумбия и Мексико.
Кучински държа там възхваляваща ролята на съюза реч и не пропусна да напомни, че и лично е допринесъл за подготовката на стартирането му, докато през 2004-2006 г. е бил финансов министър и премиер на Перу. Добави също, че в предстоящото си управление ще продължи линията към растеж на перуанската икономика – показател, който миналата година беше 3,3%, а за тази се очаква да е 3,7%. Обясни, че иска да намали акцизите, за да стимулира потреблението, и че ще въведе допълнителни данъчни стимули за чуждите преки инвестиции.
Но освен това извести, че първото му посещение в чужбина като президент ще е в Китай, който от години прави впечатляващи инвестиции в Латинска Америка. Кучински увери също, че ще върви към „социална революция” в Перу, като ще се стреми да обедини всички перуанци в името на общото добруване.
Вниманието към тази негова изява беше повишено. Защото въпреки дипломите му от Оксфорд и Принстън, въпреки кариерата му в Световната банка, въпреки членството му затворения елитарен клуб „Билдерберг” и въпреки още многото безспорни факти в биографията и политическото му поведение, които го характеризират като човек на десницата и истаблишмента, има и ред допълнителни обстоятелства, забулващи все още в мъгла по какъв конкретно курс Кучински ще поведе Перу. Да не говорим, че самата му победа в изборите беше резултат не на неговите лични качества, а на огромен компромис за голяма част от гласоподавателите, които се видяха принудени да подкрепят по-малкото зло. Перуанските медии неслучайно измислиха за ППК (както перуанците накратко наричат Педро Пабло Кучински по първите букви на имената му) определението „най-ненадейния президент на Перу”. А и самият Кучински вероятно още не може съвсем да се свести от собствената си изненада къде се оказа изведнъж.
Той никога не е бил същински политик, въпреки че сега се кандидатира за поста на държавен глава за втори път след изборите през 2011-та. Но и тогава това бе по-скоро допълнителна забава към основните му бизнес занимания, заради които винаги е прекарвал повечето от времето си не в Перу, а в САЩ. Дори спорадичните му гастроли в различни предходни перуански правителства са повече резултат на славата му на успешен бизнесмен и на транснационален лобист. Винаги са търсили неговата сръчност като експерт с много международни връзки и никога не са му искали политически мнения. Сега обаче фортуната изведнъж го изстреля на държавния връх. И интересното е, че той дължи това главно на един случаен факт даже не от своето собствено минало, а от биографията на баща си.
Бащата
ППК е син на немско-полския евреин и доктор-паразитолог Максим Кучински и на френско-швейцарската учителка по музика и литература Мадлен Годар. По майчина линия ППК се пада братовчед на големия френски кинорежисьор и икона на бунтарската „Нова вълна” Жан-Люк Годар. Но за днешното му политическо амплоа по-интересна е линията на бащата.
Максим Кучински е роден през 1890 г. в Познан, в семейство на полски евреи. По-късно фамилията се мести в Рощок, Германия, където през 1913 г. Максим се дипломира като паразитолог. Мобилизиран е в германската армия и изкарва Първата световна война по фронтовете. През 1919 г. прави докторантура по медицина в Берлин, след което започва изследователска работа в тамошния Институт по патология.
През 1923-1924 г. Максим Кучински работи като гостуващ преподавател-патолог в медицинския факултет на Университета в Омск, СССР. Остава още една година в СССР – цялата 1925-та. Извършва обширни изследвания в средноазиатските съветски републики в областта на инфекциозните болести. Прави подобни проучвания също в Монголия и Китай. Анализира връзката между болестите и социалните, културните и географските фактори. Резултатите обобщава в труда си „Човекът и степта”, публикуван в Лайпциг през 1925 г.
Когато през 1933 г. в Германия идват на власт нацистите, Максим Кучински, който е не само евреин, но има и леви идеи, емигрира в СССР. Сталинизмът там обаче не му понася. Освен това го теглят екзотични страни, където иска да изследва тропическите болести. И през 1934-1935 г. Кучински-старши вече се рее из Европа, замисляйки пътуване до Перу.
В Женева среща френско-швейцарската учителка Мадлен Годар, помежду им пламва любов и младата жена с готовност му обещава да го последва в Латинска Америка. Женят се и през 1936 г. пристигат в перуанската столица Лима. Първоначално Кучински-старши изкарва още една медицинска специализация в столичния университет „Сан Маркос”. А от 1938 г. се включва в санитарна програма на перуанското здравно министерство в амазонската джунгла. През 1940-1944 г. оглавява програмата, като започва особено внимателно да изучава проказата и социално-икономическите условия, в които се развива. След 1944 г. работи по други правителствени санитарни проекти в районите южно от Андите.
Когато през 1948 г. генерал Мануел Одриа извършва преврат, Кучински-старши за известно време попада в затвора заради социалните си идеи. След като го освобождават, се оттегля в основания от него лепрозориум „Сан Пабло” недалеч от град Икитос в перуанска Амазония. Кучински се стреми да създаде за болните от проказа добронамерена социална среда, да ги ангажира в общи дейности, да им осигурява подходящи медицински грижи. Де факто – създава една комуна за тях.
Именно в „Сан Пабло” през 1952 г. с Кучински-старши се запознава и тогава все още никому неизвестният аржентински студент по медицина Ернесто Гевара, комуто тепърва предстои да стане команданте Че Гевара и икона на латиноамериканската революция. По онова време Ернесто и приятелят му Алберто Гранадо обикалят с мотоциклет и други случайни транспортни средства лепрозориумите в Латинска Америка, търсейки си житейско и професионално призвание. Сблъсъкът с драстичните социални контрасти из дългия път постепенно изковава революционния поглед към света на бъдещия Че. Както самият той ще напише по-късно в дневника си за това пътуване, един от най-силно въздействалите му епизоди е именно гостуването в лепрозориума „Сан Пабло” и дългите разговори с доктор Максим Кучински.
Точно този факт 54 г. по-късно ще изиграе много ключова роля в избирането Педро Пабло Кучински за президент на Перу. Но всичко по реда си.
Максим Кучински остава до края на живота си в лепрозориума „Сан Пабло”. Умира там през 1967 г. Впрочем, същата година в Боливия е заловен и убит и Че Гевара…
Синът
Педро Пабло Кучински е роден през 1938 г. в Лима и е първото дете на родителите си. През 1941 г. се ражда и по-малкият му брат Мигел.
Въпреки че от 1942 г. заради работата на бащата семейството живее в Икитос, перуанска Амазония, майката не допуска момчетата да се лишат от добро образование. Тя остава при таткото, но синовете са изпратени в Лима и там завършват престижен британски колеж. Доловила музикалността на Педро Пабло, майката урежда след това той да учи в Консерваторията в Швейцария, а после да усвои композиция, пиано и флейта в Кралския музикален колеж в Лондон. Но същинското образование за него все пак е по-практично – той учи също философия, икономика и политика в Оксфорд, а магистратурата си по икономика прави в университета в Принстън, САЩ, където се дипломира през 1961 г.
ППК се позиционира отлично в САЩ, след като през 1962 г. се жени за Джейн Дъдли Кейси, дъщерята на известния член на Камарата на представителите Джоузеф Едуард Кейси. Този брак продължава над 30 години и в него се раждат две дъщери и един син. Една от дъщерите – Александра Кучински – днес е известна колумнистка в „Ню Йорк Таймс” и успешна писателка.
След развода с Джейн през 1995 г. ППК сключва втори брак – с Нанси Ланг, блатовчедка на известната американска киноактриса Джесика Ланг. Тя му ражда още една дъщеря, която сега е 18-годишна и също като останалите деца на ППК живее в САЩ.
Самият ППК също е прекарал по-голямата част от самостоятелния си живот в Съединените щати. Затова говори испански с английски акцент. Той дори беше американски гражданин допреди да реши да се състезава за президент на Перу – и тогава набързо се отказа от паспорта на САЩ. Работил е за големи транснационални компании и му се носи славата на лобист. Бил е и служител на Световната банка.
През 1966 г. тогавашното дясно перуанско правителство на президента Фернандо Белаунде Тери кани Кучински да дойде в Лима от САЩ и да стане икономически съветник в кабинета. После го правят и шеф на Централната банка на перуанския резерв. През 1968 г. обаче идва военен преврат, осъществен от патриотично настроени офицери начело с генерал Хуан Веласко Алварадо. Тяхното правителство дава под съд Кучински и още двама висши мениджъри на банката, обвинявайки ги, че чрез манипулиране на валутни документи са облагодетелствали дъщерна фирма на „Стандарт Ойл”, като така са осигурили незаконни приходи на американския гигант. А и тлъсти комисионни за себе си. За да избегне изправянето пред съда, Кучински бяга в Еквадор, скрит в багажника на кола. Оттам се изнася отново в САЩ.
Следващото връщане на Кучински в Перу е през 1980 г. Пак го кани Белаунде Тери, който отново се кандидатира за президент и приятелят от САЩ му помага в предизборната кампания. А когато печели, Белаунде прави Педро Пабло свой министър на енергетиката и мините. В това си качество ППК прокарва закон, който освобождава от данъци чуждите петролни компании. Законът е отменен веднага, щом идва на власт следващото правителство.
Следва един по-интензивен международен период за Кучински, през който той работи предимно като лобист едновременно за няколко големи транснационални компании – включително „Тойота”, един тайвански фонд, аржентински металургични предприятия, чилийски стоманодобивен гигант и т.н.
От 1988 г. Педро Пабло Кучински е член на затворената елитарна група „Билдерберг” – тогава за първи път го забелязват на нейна сбирка в Австрия.
Кучински пак се включва в перуанската политическа картина през 2001 г., когато за президент е избран Алехандро Толедо – също учил в САЩ десноцентристки водач със скромен индиански произход, изкласил нагоре благодарение на стипендиите на щедри чуждестранни фондации. Толедо прави ППК свой министър на икономиката и финансите и го натоварва с преговорите с МВФ. В изпълнение на рецептите от МВФ Кучински приватизира електрическите компании в Перу и в страната избухват масови протести, което довежда до оставката му като министър. Щом бурята се уталожва обаче, Толедо пак го вади от ръкава си и през 2004 г. го връща на същата министерска позиция. А година по-късно го прави и премиер, какъвто остава до края на този президентски мандат през 2006 г.
По-малкото зло
През 2011 г. в Перу отново се сещат за Кучински и пак го викат от САЩ. Този път това е инициатива на 4 малки десни партии, които искат да се обединят и да излъчат общ президентски кандидат. Сформират Съюз за голяма промяна (Alianza por el Gran Cambio) и издигат ППК. В онази кампания страхът е, че засилилият се към президентското кресло бивш военен Олянта Умала е подкрепян от левия венецуелски президент Уго Чавес (днес вече покойник). И перуанската, а и латиноамериканската десница трескаво търсят каква алтернатива да лансират. Ситуацията е особено драматична, защото в десния сектор има друга плашеща кандидатура – на Кейко Фухимори, дъщеря на бившия (1990-2000 г.) президент Алберто Фухимори, който излежава 25-годишна присъда за драстични нарушения на човешките права, злоупотреба с власт и корупция.
Управлението на Фухимори е кошмарен спомен и за леви, и за десни в Перу. Левите го олицетворяват с геноцида към индианското население и с физическото изтребване на много леви дейци зад паравана на „борбата с тероризма” и по-конкретно с маоистката въоръжена групировка „Тупак Амару”. Десните пък са в ужас от корупционния размах и рекета към бизнеса, осъществявани чрез спецслужбите на зловещия вътрешен министър на Фухимори – Владимиро Монтесинос.
Ето как на изборите през 2011-та „златната среда” Кучински е натоварен да бъде алтернатива и на Олянта, и на Кейко. Но той остава трети на първия тур, а те отиват на балотаж. Десните подкрепят Олянта като по-малкото зло, само и само да не е Кейко. А самият Олянта, когато става президент, за всеобща изненада повежда толкова дясна политика, че никак не ги разочарова.
На сегашните избори страшилището за всички отново бе Кейко – още повече, че сондажите й даваха голяма преднина още на първия тур. Като неин опонент отдясно отново се включи ППК. Този път със собствена формация, която на испански носи същите инициали като него и означава „Перуанци за промяна”. Изписва се като PPK – Peruanos por el Kambio, въпреки че на испански думата за „промяна” е с „с”, а не с „к” – cambio. Тук закачката е, че това чужбинско К, нехарактерно за испанските думи и имена, е началната буква на името Кучински. Така че може да се приеме хем като „Перуанци за промяна”, хем като „Перуанци за Кучински”.
Отляво обаче също се появи силна кандидатура – Широкият фронт издигна 35-годишната чаровна и интелигента Вероника Мендоса, която отправи към електората атрактивни и убедителни послания за дълбоки социални промени.
Фаворитката Фухимори твърдо държеше първото място, но кой ще отиде на балотаж с нея не беше ясно до самия вот. Кучински, лишен от площадна харизма, с тромав испански и с прякор „Гринго”, не само не се вписваше в местния натюрел, но и видимо сякаш се чудеше какво прави в тази игра. И все пак късметът и ударната пропаганда помогнаха именно на него. Само 2% не достигнаха на Вероника, за да се класира за втори тур. Натам бе изстрелян ППК.
Кампанията му преди балотажа беше още по-объркана – дотолкова, че редица перуански наблюдатели взеха да се питат, дали Кучински изобщо иска да става президент. Насред кампанията той дори съвсем изчезна – оказа се, че е отлетял за САЩ за дипломирането на дъщеря си. Или за инструктаж?
Кейко Фухимори носи върху себе си всички негативи от кошмарното управление на баща си Алберто Фухимори (1990-2000), който сега излежава 25-годишна присъда за корупция и погазване на човешките права
Върна се преобразен и амбициран да победи. През последната седмица преди гласуването внезапно засили проявите и хъса си. Но личните качества пак нямаше да са му достатъчни, ако в крайна сметка 39% от гласувалите за него не го бяха напривили с единствения мотив да попречат на Кейко Фухимори да седне на президентското кресло.
Най-решаващо за победата на Кучински над Кейко с едва 50,1% от вота или с 8,59 млн. гласа срещу нейните 8,55 милиона се оказа решението на Вероника Мендоса и на нейния Широк фронт да подкрепат ППК като „по-малкото зло” и да призоват привържениците си да гласуват за него. Но понеже левите по начало много трудно биха гласували за толкова откровено десен човек като Кучински, ключова роля за убеждаването им изигра… покойният Кучински-баща. И по-точно – онова негово емблематично общуване с младия Ернесто Гевара в лепрозориума „Сан Пабло” и възхищението, което всеотдайният доктор е предизвикал у бъдещия революционер със своята социална грижа за болните от проказа, за най-унизените в обществото. Ако бащата е бил такъв, все нещичко може да е наследил от него и синът – поне такава утеха си измислиха онези левичари, които със скърцащи зъби пуснаха бюлетини за ППК, вместо за дъщерята на директно избивалия техни съмишленици Фухимори.
Впрочем, по лагера на „фухимористите” почти синхронно бе нанесен и удар и от противоположната посока, който също даде важен принос за победата на ППК. Точно преди втория тур на изборите американското DEA – Управление за борба с наркотиците, реши да започне разследване за пране на пари срещу Хокаин Рамирес, конгресмен „фухиморист” и основен спонсор и координатор на кампанията на Кейко. Медиите веднага услужливо припомниха, че наскоро пък са били открити 100 кг кокаин в един от офисите на Кенджи, брат на Кейко и също конгресмен, при това събрал най-много гласове сред останалите представители в законодателния орган.
Независимо, че Кейко и Кенджи са в много лоши лични отношения (дотолкова, че братът не е гласувал за сестрата), това хвърли допълнителна сянка върху кампанията на кандидат-президентката. Притеснени, дейците от нейната формация Fuerza Popular („Народна сила” – и да, тук F-то от Фухимори е също толкова символно както К-то при Кучински) решиха да обяват двете обвинения за конспирация на политическите си опоненти. Хосе Члимпер, кандидат за вицепрезидентския пост в двойка с Кейко, пусна чрез близка до тяхната формация телевизия изфабрикуван запис, който трябваше да „докаже” заговора.
Но всичко беше съшито с бели конци, разкри се и се върна като бумеранг, сривайки рязко подкрепата за Кейко точно преди вота. Защото манипулациите горчиво напомниха на перуанците за подобни похвати, използвани от Фухимори-баща и от Монтесинос при тяхното драматично управление преди години. Така че този удобно подаден от DEA пас в последния момент също послужи добре за фаталния гол във вратата на Кейко и за победата на ППК.
Ето заради всички тези обстоятелства наблюдателите все още не са сигурни – „Билдерберг” или Че Гевара спечели изборите в Перу?
Въпросът не е само в символите. А и в съвсем конкретната политическа обстановка, в която се кани да управлява Кучински.
Коя е антагонистката, коя е опората
Ролите на двете дами – Кейко и Вероника – оттук нататък са незаобиколими за ППК. И всичко, което той се кани да прави, ще трябва формално или неформално да минава през тяхното одобрение. Коя от двете реално ще му е опонентка и дори антагонистка и коя ще служи за опора на политиката му, тепърва ще видим.
Въщност, въпреки загубата в президентската надпревара, „фухимористите” спечелиха абсолютно мнозинство в 130-членния Конгрес – те взеха 73 места. Което означава, че без подкрепата на депутатите на Кейко ППК няма да може да прокара никакви закони. Партията на новоизбрания президент има едва 18 места. Широкият фронт на Вероника Мендоса е по-добре представен – има 20 депутати и така се позиционира като втора политически сила в страната.
Две от другите три влезли в парламента формации – „Съюзът за прогрес” с 9 депутати и „Народно действие” с 5 депутати – са десноцентристки и в един или друг етап водещите им дейци са били свързани делово с Кучински. 5 депутати има и АПРА (Американски народен революционен съюз) – специфична перуанска партия на границата между социал-реформизма и популизма.
Това съотношение на силите ясно сочи, че няма как да се очаква промяна в досегашното неолиберално статукво, властващо в политиката и икономиката на Перу. А и нееднократно досега независимите наблюдатели отбелязваха, че въпреки личностното съперничество в надпреварата между Кучински и Кейко Фухимори, де факто програмите им за развитие на страната много малко се отличават една от друга. И двамата по време на кампанията не спряха да акцентират, че главната им задача, ако победят, ще е да запазят и засилят икономическият растеж и да привлекат капитали от чужбина. Водещи са оценките, че очакваното продължаване на неолибералния курс от Кучински ще се ползва ако не с откритата подкрепа, то с благосклонността на „фухимористите” в парламента.
Същевременно обаче не липсват и прогнози, че ППК може да направи и известен реверанс към социалните искания на левицата. Не толкова заради моралния ангажимент вследствие на получаната подкрепа от Широкия фронт в изборите. А по-скоро като прагматичен ход, който да подпомогне собственото му управление.
Не бива да се забравя, че въпреки отбелязвания вече години наред икономически ръст и статистическото отчитане на смаляване на нивата на бедност, все пак качеството на живота на мнозинството от перуанците изобщо не се е подобрило. Ето например как описва ситуацията в страната Давид Ривера, главен редактор на перуанското месечно списание „Подер” („Власт”): „Хората преминаха от предишните си заплати от 800 сола (206 евро) към 1200 сола (310 евро). Формално това се отчита като излизане от нивото на бедност. Можеш вече да си купиш телевизор на изплащане, но животът ти от това не се променя особено. Образоването и здравеопазването продължават да са зле и качеството на живота не се повишава. Държавата продължава да нехае за проблемите ти. Оттам идва фрустрацията, независимо от формалните икономически показатели.”
Като прагматик и лобист с добър нюх към полезните делови ходове, Кучински добре долавя тази обществена среда. И именно затова обявява, че ще прави „социална революция” и ще търси национално единство в името на общото благо – дава си сметка, че само така може да разчита на що-годе стабилно управление.
Младото и симпатично лице на левия Широк фронт Вероника Мендоса, която се видя принудена да подкрепи Кучински като „по-малкото зло“, е сочена като много вероятна бъдеща президентка на Перу
„Единствената успешна възможност за него е да търси съюзи в регионите и с левицата,” твърди пред испанския в. „Ел Паис” професорът по политически науки от Католическия университет в Лима Мартин Танака. На свой ред социологът Сантяго Педралио отбелязва: „По брой депутати „фухиморизмът” би могъл да блокира дейността на новото правителство. Но няма сметка да го прави, ще му е по-изгодно да го подкрепи. Ще е трудно, но няма да е невъзможно, също така Кучински да се отвори към други, прогресивни сектори”.
Ясно е, че ППК няма как да мине без повече или по-малко близко сътрудничество с подалата му ръка в толкова решаващ момент Вероника Мендоса. Вниманието на мнозина в Перу продължава да е съсредоточено върху това симпатимно младо лице на Широкия фронт. За Вероника вече се говори като за голямата надежда на перуанската левица и като за много вероятна бъдеща президентка на страна.
Тя е родена на 9 декември 1980 г. в община Сан Себастиян край старата столица на инките Куско. Дъщеря е на перуанец и французойка – и двамата левичари. Бащата Марселино Мендоса е учил във Франция и там е намерил половинката си – Габриел-Мари Фриш д’Адемар. Вероника също учи във Франция – през 2003 г. завършва психология в университета „Дени Дидро” в Париж, а през 2006 г. прави и магистратура по социални науки в Сорбоната. Другата й магистратура е по испански език и литература – в Националния институт по дистанционно обучение в Мадрид.
След завръщането си в Перу Вероника – или Веро, както я наричат приятелите – не се вслушва в съветите на родителите си да не се захваща с учителстване и с политика и се посвещава точно на тези две дейности. Преподава, за да отвори нови хоризонти пред децата на бедни семейства, и започва дейно да защитава интересите на хората от малките общини, тръгвайки от родната си провинция Куско. В такъв дух отглежда и малката си дъщеря.
Първоначално се присъединява към Перуанската националистическа партия на Олянта Умала, увлечена от социалните му обещания. Но след като Умала става президент и обръща курса си на 180 градуса, Веро скъсва с неговата формация и се насочва към левицата, чийто Широк фронт сега я лансира за кандидат-президентка.
Тя е съвсем наясно с характеристиките на Кучински, когото й се наложи да подкрепи като „по-малкото зло”. В едно от интервютата си, дадени докато обикаля из провинция Куско при предизборната кампания, Веро го обрисува така: „Това е най-големият лобист в Перу и виновникът природният газ, който идва от недрата на Куско и принадлежи на хората тук, да им се продава по свръхвисоки цени”.
Въпреки това, изправена пред избора Кейко Фухимори или Педро Пабло Кучински, Вероника Мендоса записва и разпространява по медии и социални мрежи обръщение на испански и на кечуа (втория официален език в Перу), в което емоционално и аргументирано обяснява защо дори въздържането от гласуване би облагодетелствало Кейко и връщането на власт на брутални сили, свързани с потъпкването на човешките права, с корупцията и наркотрафика. „Остава ни само едно – да отбележим в бюлетината ППК,” заяви в обръщението си левичарката.
Тя също изрично подчерта, че „още от първия ден” Широкият фронт ще бъде строго контролираща действията на правителството опозиция и ще продължи да действа „за промените, от които страната се нуждае”.
Доколко тази амбиция е реалистична за осъществяване, тепърва ще се види. Засега личи само, че трите водещи фигури в настоящия политически живот на Перу са синът на полско-немски евреин и франко-швейцарка Педро Пабло Кучински, дъщерята на японски имигранти Кейко Фухимори и дъщерята на перуанец и французойка Вероника Мендоса… А защо в древната родина на инките чуждестранният корен е действен трамплин към държавния връх, очевидно е тема на отделен размисъл за непреодолимия неоколониален синдром на Третия свят…
