Шестте най-богати държави приемат по-малко от 9 процента от бежанците, докато по-бедните като Йордания и Ливан понасят най-голямата част от тежестта, сочи изследване на Oxfam. Европа се откупува пред Судан и Еритрея като плаща на правителствата за камери, скенери и лагери.
Източник: Oxfam
Превод със съкращения: Ваня Григорова
Картината
Броят на хората, принудени да бягат от домовете си заради война, насилие или гонение бележи най-високи нива, откакто се води статистика за бежанците въобще. Основен фактор за това е конфликтът в Сирия, но хората бягат и от други конфликти като тези в Бурунди, Централната Африканска Република, Ирак, Нигерия, Южен Судан и Йемен. Повече от 65 млн. души са напуснали родните си места – 40,8 млн. са останали в рамките на собствената си държава, други 21,3 млн. са избягали в чужди страни, а 3,2 млн. чакат решение за предоставяне на убежище в индустриализираните държави.
Отговорността за предоставяне на подслон, храна, здравни грижи, работа и образование се понася основно от по-бедни държави, които трудно успяват да задоволят нуждите на собственото си население или стабилността им е подложена на риск.
Шестте най-богати държави, с повече от 50% от световното богатство, приютяват едва 8,88% от бежанците и лицата, търсещи убежище. Сред тях Германия е приела най-много хора – 736 000, докато САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Япония са подслонили оставащите 1,4 млн. души.
Рязко контрастира картината в Йордания, Турция, окупираните палестински територии, Пакистан, Ливан и Южна Африка – макар икономиките им съвкупно да съставляват едва 2% от БВП на света, при тях са намерили убежище 12 млн. бежанци.
Принудените да бягат от домовете си хора често трябва да преминат през ужасяващи маршрути, преди да стигнат до безопасно място. Семействата се разделят, мнозина от тях живеят в мизерни условия, без достатъчно храна, чиста вода и нормална канализация. Десетилетия от живота на някои хора преминават под знака „бежанец“, без възможност за официална заетост или добро образование.
Предизвикана криза, неадекватен отговор
Над 65 млн. са изоставили домовете си заради насилие, война и нарушения на човешките права. Повечето хора в резултат на тежки конфликти са се разселили в рамките на собствената си страна. Често тези конфликти са причинени от органите, които би трябвало да защитават човешките права и да гарантират безопасността на населението. Много хора бягат от родните си места към съседни държави, които обаче често не са подготвени да им помогнат.
Въпреки че всяка криза е сложна и има собствена вътрешна логика и динамика, нито една от тях не е неизбежна и всички са провокирани, било от правителствата, било от въоръжени групи, които се борят за власт и ресурси – от Йемен до Южен Судан, което става причина десетки милиони да напускат домовете си. Съседните държави, както и богатите страни, понякога подхранват допълнително тези конфликти и войни като доставят оръжие или като не успяват да подпомогнат мирните процеси. Например Саудитска Арабия е част от коалиция, която провежда военни действия в Йемен. Рязкото увеличаване на закупеното от Саудитска Арабия въоръжение (включително от Великобритания и САЩ) допринася за световен ръст на продажбите на оръжие с 10% за 2015 г.
В хода на настоящото изследване на Oxfam стана ясно, че някои правителства не само са дали справедлив дял от помощи за хората, чийто живот е разтърсен от ужасния конфликт в Сирия, но заедно с това са подслонили достатъчно сирийски бежанци в държавите си. Те обаче са изключение. Много по-опасна е тенденцията правителства да обръщат гръб на най-уязвимите хора, да не зачитат международното право, макар да твърдят, че са световни лидери в него. И не всички правителства, които в миналото са посрещали голям брой бежанци са склонни да продължат да го правят и да подкрепят правото на убежище.
През март европейските правителства сключиха спорно споразумение с Турция, като оставиха хиляди мъже, жени и деца насила в Гърция, често в унизителни битови условия, без ясен правен статут. Хората бяха изтъргувани срещу политически отстъпки, които са далеч от духа, да не говорим за конкретния текст на Конвенцията за бежанците от 1951 г. – юридически документ за правата на бежанците и отговорността на правителствата да ги защитят. Като аутсорснаха граничния си контрол на Турция, европейските правителства предизвикаха ефекта на доминото. През месец май Кения оповести закриването на бежанския лагер Дадааб, като заяви, че Европа може да поеме грижата за сирийските граждани от там. Африканската страна може да направи същото и със сомалийците. Турция от своя страна въведе визов контрол за сирийци, които влизат в страната през трети държави по въздух или вода. Има сведения, че около 70 000 сирийци вече са в капана на ничията земя между Йордания и Сирия, позната като „Берм“, тъй като Йордания спря приема на бежанци след самоубийствен атентат от 21 юни.
Разбира се, всяко правителство има право да пази сигурността в собствената си държава. Но това не бива да отменя отговорността за защита на бежанците, утвърдена чрез международното право. Когато правителство на коя да е страна обръща гръб на бежанци, то оставя в ужасяващи ситуации някои от най-уязвимите хора в света. В световен мащаб повече от 5 400 души загубиха живота си през 2015 г. в резултат на предприетите кошмарни пътувания, за да стигнат до безопасни за тях места. Само в първите шест месеца на 2016 г. загиналите по същата причина хора вече са 3 651.
Житейска история: „Бяхме оставени шест дни без подслон, храна и поне малко вода“
45-годишната Мастура е в Гърция – налага се да напусне Афганистан с децата си, след като семейството й е заплашвано, а съпругът изчезва. Двамата й най-големи синове са напуснали страната през последната година и понастоящем са в Германия.
„Имах собствен бизнес за козметика и поради това нашето семейство стана мишена за талибаните. Съпругът ми, който беше шофьор на такси, един ден отиде в града, където се водеха тежки боеве. Повече не го видях. Страхувах се за живота на всички ни, затова не се сбогувах с никой. Продадох всичко, което притежавах, включително бизнеса, взех децата и избягах. Трафикантите ни взеха, бяхме цяла група. Трябваше да ходим в продължение на почти 40 дни. Първо през Иран, след това до турския бряг. За пътуването изхарчихме всичко, което имахме. Децата ми бяха изтощени. Когато стигнахме до брега бяхме без подслон, храна и с малко вода цели шест дни. През нощта на шестата нощ най-сетне успяхме да се качим на лодка. Малкият ми син беше толкова стресиран, че не искаше да се качи. Опитах се да го успокоя. Никога не съм си представяла, че ще се озовем в такава ситуация. Мислех си, че, когато стигнем до Европа, ще можем да се съберем с по-големите ми синове.“
В много страни бежанците нямат право да работят легално, рискуват да бъдат депортирани или санкционирани другояче, ако бъдат заловени да се опитват да изработят прехраната си. Понякога хората нямат средства да си купят храна, вода или други жизненоважни продукти. Изселените деца нямат възможност да ходят на училище, в резултат на което цели поколения остават без образование. Има ужасяващи истории от страни като Сирия, Йемен, Нигерия и Южен Судан за разрушени домове, болници и училища, за осакатявания, смърт, съществуване ден за ден – живот изпълнен със стрес и с опасности. Много хора не могат и да помислят за връщане по родните места – като Судан и Сомалия, където е твърде опасно.
Общо бежанците са 21,3 млн. в цял свят. В шестте най-големи икономики в света са се установили едва 2,1 млн. лица, търсещи убежище.
Таблица 1 Топ шест на най-заможните държави
| Държава | Брой приютени бежанци |
| САЩ | 559 370 |
| Китай | 301 729 |
| Япония | 16 305 |
| Германия | 736 740 |
| Великобритания | 168 937 |
| Франция | 336 183 |
| 2 119 264 бежанци или 8,88% от общия брой | |
| Общ БВП – 56,6% | |
Таблица 2 Топ шест на държавите/териториите, дали подслон на бежанци
| Държава | Брой приютени бежанци |
| Йордания | 2 806 414 |
| Турция | 2 753 760 |
| Окупирани палестински територии | 2 051 096 |
| Пакистан | 1 567 604 |
| Ливан | 1 535 662 |
| Южна Африка | 1 217 708 |
| 11 932 244 бежанци или 50,02% от общия брой | |
| Общ БВП – 1,9% | |
Това съвсем не означава, че тези, които са приели най-много бежанци, защитават добре техните права, но като цяло това са страните, поемащи несъразмерно голям дял от световната отговорност, спрямо държавите с най-големи икономики. Един от начините богатите страни да поемат най-уязвимите бежанци е чрез презаселване – процес, който дава нов старт и живот в трета страна, различна от тази, от която бягат, и от тази, в която понастоящем живеят.
Има държави, които тъкмо по този начин дадоха шанс на някои хора, но броят им все още е изключително малък в сравнение с броя на бежанците, които живеят в други страни. През 2015 г. най-заможните шест държави презаселиха едва 57 167 човека – по-малко от 6% от 960 000 мъже, жени и деца в цял свят, които отчаяно се нуждаят от ново място за живот само през тази година.
Аутсорсинг на граничния контрол
През 2015 г. шестте най-заможни държави дадоха почти 2 млрд. долара на Агенцията за бежанците на ООН. Тази помощ е жизненоважна за осигуряване на базов подслон, храна, вода и пр. на хората, прогонени от домовете си.
Но предоставянето на финансова помощ не освобождава богатите страни от техните морални и законови отговорности да приемат повече бежанци. Тези средства не бива да се използват от правителствата, за да упражняват натиск върху развиващите се държави да задържат бежанците.
Европейските правителства бяха в основата на приемането на Конвенцията за бежанците от 1951 г. Но бежанската криза разкри чисто декларативния характер на правителствените ангажименти към международното право, чиито лидери те твърдят, че са. Търговията на бежанци срещу политически отстъпки – сделката между ЕС и Турция, е извън духа на международното и европейското право. Помощите за справяне с бедността и неравенствата в развиващите се държави са от решаващо значение, но европейските правителства са готови да работят и да предоставят помощ на режими като тези на Судан и Еритрея, само за да спрат гражданите си да не пътуват към Европа. Например европейски проект за „усъвършенстване на миграционния мениджмънт“ на стойност 46 млн. евро за Судан и други държави разкрива страха на европейските управляващи, които предпочитат да плащат за центрове за задържане, за камери и за скенери. Това поведение може да породи критика, че ЕС работи по миграционни въпроси съвместно с репресивни правителства.
Подобна злоупотреба с помощ е на път да стане рутинна практика след последните политики на ЕС, които целят да аутсорснат граничния контрол на Съюза. Европейските лидери наскоро обявиха, че ще „създадат необходимите условия и ще отделят нужните средства“ за страните, от които идват и през които преминават бежанците, за да спре миграцията – ход, който беше осъден от широка коалиция от над 100 европейски организации. Няма изненада в това, че група африкански граждански организации осъдиха цялостната политика на ЕС по отношение на миграцията. „Изкушението на европейската финансова помощ за борба с миграцията“, казват те „превръща африканските управляващи в мъчители на техните братя и сестри“.
Срещи на високо равнище през септември
Поведението на много правителства не отразява очакванията на техните граждани. Изследване на „Амнести Интернешънъл“ от май 2016 г. показа, че в 22 от 27 проучвани държави, от Китай до САЩ, повечето хора искат техните правителства да положат повече усилия да помогнат на бежанците, избягали от война и преследване. Има безброй актове на солидарност в целия свят – от гръцките селяни, които спасяват бежанци от наводнени гумени лодки, до общностите в Йордания, които осигуриха ифтар и подаръци за сирийските мюсюлмански семейства по време на религиозния празник Рамадан.
На 19 септември ще се състои първата среща между държавите членки на ООН за Голямото придвижване на бежанци и мигранти. На следващия ден президентът на САЩ Барак Обама кани всички световни лидери на среща за справяне с бежанските предизвикателства. В навечерието на тези срещи на върха Oxfam настоява:
- Богатите страни да приемат повече бежанци и значително да увеличат своята подкрепа за средно- и ниско доходните държави, които посрещат мнозинството от хората, принудени да избягат от родните си места.
- Всички държави, в които има бежанци и хора, преместили се под натиск в други части на собствената си страна, да осигурят нужната помощ и защита, достъп до образование и възможност да работят.
- Всички държави да спазват човешките права, включително правото на придвижване, без значение от статуса на хората.
