Из улицата се понесе революционна идея, съчетаваща блянове по Велика България, религиозна смиреност и мечти за социална справедливост. Тъкмо като за социален и икономически полигон, в какъвто превърнаха страната ни.
Леви, десни и националисти би трябвало да плеснат с ръце и да се прегърнат, вместо да се дърлят из Фейсбук и по площадите. Панацеята се казва Безусловен базов доход (ББД). Рекламира се от група младежи с талант на проповедници. Скупчват се в челото на протестите – било февруарски, било юнски, и настойчиво търсят телевизионните камери.
Блюстителите за чистота на десните идеи определено избързаха, като отлъчиха от площада борците за ББД, дамгосвайки ги като „комунисти”. У нас все още е пълно с хора, които първосигнално са готови да грабнат мотиката, щом чуят за социална политика – така както един водач навремето се хващал за кобура, когато дочуел нещо за култура.
Ако бяха се зачели в програмата за ББД и в допълнителна литература, посветена на тази идея, „младите, богатите и красивите” щяха да открият с изненада, че тя им дава възможност да се отърват от бремето на „бедните, необразованите и грозните”, като им съкратят поне двойно помощите. При това без последните да се усетят. А отгоре на всичкото може и да благодарят за „жеста”.
Но всяко нещо по реда си – що е то ББД в българския му прочит?
Според авторите на брошурата „Безусловен Базов Доход за Българите” това е не само „радикален проект”,
„революция с
мирни средства”
и „мисия за сътворяването на една нова и велика България”, но и едно помагало-наръчник (от типа „Аз съм пътят, и истината и животът!”). Проектът е подарък на „екип от Съвестни Граждани” за всеки българин с добронамерен ум и чисто сърце. Неговата цел е коренна промяна на досега съществуващата несправедлива социална система. Тя ще бъде демонтирана, като на всеки пълнолетен български гражданин бъде изплащана пожизнена рента. Според разчетите към настоящия момент размерът й ще е около 200 лева месечно. Оттам нататък всеки ще заработва допълнително пари, според способностите и трудолюбието си.
Изплащането на рентата ще става чрез издаване на Индивидуална пожизнена дебитна карта (ИПДК). Притежателят й ще се сдобие с правото да изхарчи депозита в рамките на текущия месец само за покриване на базови нужди като хранителни стоки, ток, вода, парно, образователни и здравни услуги. От ИПДК ще бъдат лишени поставените под запрещение, което до голяма степен ще ограничи престъпността. Така де – кой ще рискува да обере пенсията на някоя баба под угрозата да загуби ежемесечната си рента? То, и пенсии може да няма тогава, не само защото всичко ще се превежда на дебитни карти…
Друг проблем, който попътно ще бъде решен, е този с „паразитната администрация”. Въвеждането на ИПДК е възможно само с развитие на електронното правителство, което ще изчисти „паразитите” по естествен път.
Чудодейният проект пътьом ще реши проблема и „с безотговорното правене на деца от някои по-слабо интелигентни (!?) и нискообразовани групи наши сънародници”. Условието ББД да бъде само за пълнолетни граждани щяло да ги вразуми да планират децата си и да не бъдат изкушавани да създават различни схеми, източващи социалните фондове. Според авторите на проекта, сегашната социална система подпомага само отделни прослойки от обществото – социално слаби, безработни или етноси по усмотрение на управляващите политици. Подобна загриженост не била нищо повече от законен начин за купуване на бъдещи избиратели (Съвестните граждани са пропуснали, че в действащата ни система няма критерий за подпомагане по етнически принцип).
Но да се върнем на основното – как ще се финансира ББД? Отговорът на концепцията гласи: чрез парите от косвените данъци – ДДС и акцизи, за които всички плащаме в еднакъв размер при всички наши покупки. Именно на база прихода от косвените данъци, разделен на броя на пълнолетните българи, авторите са изчислили размера на месечната рента, която трябва да е абсолютно поравно за всеки. Оттам нататък единствената работа на партиите и политиците ще бъде да предлагат решения за увеличаване на 200-те лева. По този критерий ще ги избираме, съдим и сваляме. Предвидени са даже и санкции от 10 години затвор и нагоре за политици, които „умишлено или поради некомпетентност са увредили ББД-то на Народа”.
Комунизъм?
Нищо подобно.
Ако ББД „бъде приложен като заместител на настоящата система за социално подпомагане, която представлява разпокъсани мерки, общата административна тежест със сигурност ще бъде редуцирана”. Това вече не е цитат от помагалото „ББД за Българите”, а от Фридман.
Милтън Фридман (1912-2006 г.) – създателят на чикагската школа и идеолог на неолиберализма; икономическият съветник на Роналд Рейгън и на ген. Аугусто Пиночет; любимецът на Маргарет Тачър. Идеологът на „рейгъномиката”; кумирът на „чикагските момчета”, светецът на световните борси, гуруто на всички либертарианци по света и на нашенския Институт за пазарна икономика. Борецът срещу всеки социализъм – от съветския до шведския, и враг на всички БКП-та по всички земни кълбета.
Фридман е сред видните застъпници на Безусловния базов доход, макар и да го обозначава с друг термин – „негативен данък върху доходите”. В знаменития си труд „Капитализъм и свобода” дори му отделя цяла глава. Критикувайки съществуващата в САЩ социална система, той препоръчва заместването й с въпросния негативен данък, но не толкова от хуманни съображения, колкото воден от рационални изчисления. Фридман прави калкулация, че това предложение не само ще намали правителствената намеса, но и ще
струва далеч по-евтино,
отколкото наличния пакет от мерки за повишаване на благосъстоянието. Сметката е проста – с въвеждането на ББД се отменят всички други програми за социална защита. Спестеното се концентрира върху 20% от досегашните им получатели (най-бедните) и така общите социални харчове в САЩ към 1961 г. намаляват наполовина. Все пак това си остава само теоретична конструкция, която дори и при рейгъномиката не е приложена на практика. Любопитен факт е, че Фридман препоръчва прилагането на базовия доход за бедните в комплект с въвеждане на плоския данък върху доходите на физическите лица, който до ден днешен също е непопулярен в Щатите.
Между възгледите на американския икономист и българските радетели за ББД има една съществена разлика – у нас се предлага доходът да се получава от всички граждани, а не само от най-нуждаещите се. Основната прилика обаче се състои в идеята за демонтаж на цялата налична социална система и заместването й с ББД. „Принципно световният опит по отношение на базовия доход е някакъв вид усъвършенстване на наличната социална система, а в нашия проект последната се трансформира радикално и практически се преобразува в нов модел социално подпомагане, но за всички български граждани”, уточняват инициаторите. Това, което липсва в обширното им помагало, е отговорът на въпроса какво включват и изключват от социалната система – подпомагане при инвалидност; енергийни помощи; обезщетения при безработица и при фалити на компании; помощи при бременност, за раждане и за деца; социален патронаж; домове за възрастни хора; остатъци от общинска социална политика, включително и жилищна такава; пенсионерски намаления в транспорта; привилегии за ветерани от войните; детска млечна кухня; ученически и студентски стипендии? И пр., и пр.
А сега нека си представим ситуация, в която градената близо век социална система стърчи обезкостена като сайвант от бивше ТКЗС. Ликвидацията е засегнала и системата за подпомагане на безработни, като на нейно място са въведени индивидуалните пожизнени дебитни карти (ИПДК). Млад професионалист от средната класа губи работата си заради съкращения в компанията. Получавал е 1500 лева, които са му давали право на обезщетение от Бюрото по труда в продължение на 4 до 12 месеца, в зависимост от трудовия стаж. Вместо 900 лв. (60% от досегашната му заплата) безработният тегли от банкомата 200 лв ББД. Не звучи много социално, нали? Социалистическо – хептем.
В този си вид ББД изглежда като стъпка към намаляване на социалната отговорност и осъществяване на консервативния идеал „да се харчи за социални разходи толкова, колкото съответства на приходите”. Възможен е и удар върху пенсионната система. В реалностите на българския бюджет ББД означава отказ от солидарна пенсионна система и от финансиране на дефицитите на НОИ. В момента разходите за социално осигуряване, включително подпомагане, са 11 милиарда лева, а приходите от косвените данъци (ДДС и акцизи) – 12 млрд. лв.
С ББД всяко правителство може да си измие ръцете и в държавната политика към общините, в здравеопазването и в образованието. Това означава и повече платени комунални услуги, които сега са безплатни или на субсидирана цена. Нуждаещите се едва ли ще могат да се препитават и развиват с отпуснатата им рента. Следствието ще е, че някои хора ще си трупат месечните стотачки по сметка и ще натрупат допълнителен капитал, докато други ще трябва да ограничат жизнените си функции до минимум.
Ами ако идеята изкуши и влиятелни бизнес среди, които биха видели в нея възможност да се отърват от плащането на осигуровки и отчисления към различни социални фондове? Да не говорим, че рекламата лесно може да порази голяма част от българите, които винаги ще предпочетат
няколко лева в повече на ръка,
вместо да изчисляват косвени ползи и загуби (също както и при плоския данък).
Опитите на „ТЕМА” да зададе тези въпроси на един от активистите на ББД групата Иван Андонов удариха на камък, след като той неколкократно отложи обещания разговор.
В интерес на истината идеята има не само десен, но и ляв прочит. Във втория случай обаче ББД е допълващ доход към съществуващите социални защити, което за възможностите на българската държава звучи утопично. Швейцария е пред референдум по въпроса, а в европейската петиция за ББД личат имената на политици от зелени и пиратски партии, бивши активисти на алтерглобалисткото движение ATTAC. Наскоро и световното ляво издание „Монд дипломатик” посвети серия от статии на ББД под водещото заглавие „Постижима утопия”. Дава се пример с положителния ефект от провеждания експеримент с въвеждане на дохода в 8 индийски села, чието население от 4 хиляди души е засегнато от недохранване, както и в един градски квартал на Ню Делхи. Важното уточнение е, че проектът е породен от провала на обществените политики за борба с бедността (без да отменя съществуващите такива), а в сивия сектор там са заети 90% от работещите, което ги прави напълно лишени от всякаква социална защита.
„Трябва да гарантираме издръжка поне до нивото на човешки живот на всеки гражданин. Това е аргументът в основата на популярни политически идеи като настояването държавата да гарантира минимални доходи – заплата от 1000 лева и пенсия от 500 лева, или настояването на група протестиращи всеки българин – работи или лежи, от раждането до кончината си – да получава твърда рента, за да живее. Погрешно се нахвърлихме срещу тези идеи”, написа наскоро консервативният икономист Емил Хърсев.
Даже и в Индия обаче идеята за ББД не се налага с религиозна и националистическа натрапчивост, характерна за българските й апостоли. „Поръчай сноп от тази спасителна Библия”, зоват те в името на „възраждането на Велика България” Движението си има не само готов наръчник с въпроси при интервю, но и химн.
За негов основател се сочи дупничанинът Никола Дамянов, от чийто профил във Фейсбук се разбира, че е последовател и на бялото братство. Дупничани го познават и като бивш физик, завършил преди това полицейско училище. В момента не живеел в родния си град, в който е известен и с отворената навремето обществена библиотека на името на Петър Дънов. За целта Дамянов преустроил хола и прокарал стълби до апартамента си на първия етаж.
„При въвеждането на Безусловния базов доход в началото дори и да възникнат някакви дребни проблеми, те в никакъв случай не може да са фатални” – заяви наскоро последователка на Дамянов в телевизионния ефир – „За рисковете може да си зададем реторичния въпрос: Дори и един астролог да сбърка в изчисленията си, дали слънцето няма пак да изгрее? Същото е и при изчисленията за ББД”.
Астрологията не е наука, а сбор от схващания и суеверия. По въпросите за слънцето по-добре да се доверим на астрономите.
Милтън Фридман казва че за да няма кризи и инфлация, бюджетните разходи трябва да са до 10% от БВП. Бюджетните разходи в социалните и прогресивни държави половината от БВП, в дясна България е една трета с мечти да се достигне казаното от Фридман. Отрицателният данък на Фридман няма нищо общо с горе казаното. Това е наемане на работна ръка от частни фирми, за държавни поръчки и частно производство, като заплащането на този труд ще е от държавния бюджет. Тоест данъците на високо платените работници и самонаетите, ще плащат трудът на нископлатените в галемите компании – на които данъка ще е нула.
От написаното не стават ясни аргументите, които Ви дават повод да твърдите, че отрицателния фридманов данък няма нищо общо с ББД. Нито в неговия вариант, нито в предложения от Апостолите 😀 „наемане на работна ръка от частни фирми, за държавни поръчки и частно производство, като заплащането на този труд ще е от държавния бюджет“ е възможно следствие.
При Фридман целта не е безработния да получи нещо, той дори иска да има безработица, но вместо държавата да прави закон за минимално възнаграждение – тя да доплаща до достигане на възнаграждение равно на жизнения минимум. В изоставени щати са правени такива експерименти, а сега в Чили по такъв начин държавата подпомага хората с ниските частни пенсии.
Тезата Ви не намира потвърждение в „Капитализъм и свобода“на Фридман:
„If he had no income at all, and, for simplicity, no deductions, and
the rate were constant, he would receive $ 300.“
Наистина не споменава изрично безработните, говори за бедни. Хора без никакъв доход обаче са и безработните.
Темата за МРЗ е друга. Минимална заплата получават работещи. За да стане ясно за какво говорим, двете трябва да се разграничат, макар да имат допирни точки.
Да, иска да прехвърли тежестта от работодателите за осигуряване на минимално възнаграждание върху държавния бюджет, но това е само един от нюансите на предложението. По-важното е, че цели това плащане /ББД или отрицателен данък/ да замени съществуващата социална система. В текста горе е обяснено безкрайно ясно, не се наемам да го направя по-добре.
Вие не разбирате Фридман, десните умове, класическата икономика. За тях безработните са хора мажещи да предложат трудът си винаги за по-евтина цена и така ще имат работа. Тоест бизнеса винаги може да предложи достатъчно работни места, като купи повече труд по евтина цена. Трудът – е стока, и тя винаги може да се продаде ако цената е адекватна. .. .. .. А отрицателния данък, да подпомогне жизненият минимум на работник с прекалено ниска заплата, но работодателя трябва да има свободата да плаща колкото му е изгодно – ефективно.
http://en.wikipedia.org/wiki/Negative_income_tax тук има информация, но само десните икономисти на високо ниво знаят истинският модел на Фридман, в публичното пространство е завоалирано.
Уважаеми рационален либерал, когато се позовавате на някой автор и спорите за неговите тези, по-добре се запознайте с написаното от него. „Capitalism and Freedom“ можете и да си изтеглите от разни сайтове.
Другият вариант е да обичате да се слушате, без значение какви са коментарите отсреща /дадох цитат по отношение на плащанията за безработни, който не беше коментиран по същество/. В този случай ще Ви оставя да си пишете 🙂
Как съответства твърдението на Фридман, че „The heart of the liberal philosophy is a belief in the dignity of the individual, in his freedom to make the most of his capacities and opportunities according to his own lights, subject only to the proviso that he not interfere with the freedom of other individuals to do the same.“ на заявеното от РЛ, че „работодателя трябва да има свободата да плаща колкото му е изгодно – ефективно.“
Къде тук е „the dignity of the individual“, „the proviso that he not interfere with the freedom of other individuals to do the same“?
Всичко, очевидно, се свежда от РЛ до факта, че „вярата в достойнството на личността“ не се отнася до личностите на наемния труд.
Всъщност, моделът и моделите на Фридман (ограничаване и приватизиране на социалните, образователните и т.н. системи) са отрицание на достойнството на множеството личности и дават преимущество на класата на имащите.
И накрая, вярно, че Уикипедия е мощно информационно средство, но не е достатъчно.
“ Млад професионалист от средната класа губи работата си заради съкращения в компанията. Получавал е 1500 лева, които са му давали право на обезщетение от Бюрото по труда в продължение на 4 до 12 месеца, в зависимост от трудовия стаж. Вместо 900 лв. (60% от досегашната му заплата) безработният тегли от банкомата 200 лв ББД. Не звучи много социално, нали? Социалистическо – хептем.“ – добре ще му е! Няма да е плащал осигуровки, които ще е можил да пести. Или да ги влага в инвестиционен фонд. Пенсионен ако иска, но доброволен и честен.
7-милиарда лева са за пенсии сега. Социалните нямат и милиард дори по малко. Ако 2% от БВП се дава за безработни, това са 1600-милиона, ще осигурят 15% безработица – към 500 000 човека, с доход 3000 лева на годна, като трябва да имат право на 40 часа месечно да се трудят и с това да си повишават дохода и квалификацията – и трудовите навици.
Великата френска революция е не буржоазна и анти дясна. Когато Луи XVI се възкачва на трона през 1774 година, страната вече се намира в тежка финансова криза, бюджетът е в постоянен дефицит и се приближава към състояние на неплатежоспособност.[14] Основна причина за това е участието на Франция в Седемгодишната война и в Американската война за независимост.[15] През май 1776 година финансовият министър Ан Робер Жак Тюрго изпада в немилост и е уволнен.
На следващата година за генерален директор на финансите е назначен Жак Некер, който не може да стане министър, тъй като е швейцарец и протестант.[16] Некер разбира, че данъчната система е неефективна, поради несправедливото разпределение на данъчната тежест[16] и множеството изключения за аристокрацията и духовенството.[17] Той смята, че данъците не могат да се повишават повече, а дефицитът трябва да бъде намален чрез премахване на данъчните привилегии и ограничаване на разходите на местните парламенти, но среща съпротива сред останалите членове на правителството и кралят го уволнява, назначавайки на негово място Шарл Александър дьо Калон.
Някои историци твърдят, че Великата френска революция по своя характер е буржоазна — тя заменя феодалния строй с капиталистически, и водещата роля в този процес играе буржоазната класа, свалила в хода на революцията феодалната аристокрация. Голяма част техни колеги не са съгласни с това[3], посочвайки, че: 1) феодализмът във Франция е изчезнал няколко столетия преди революцията (виж. Стария ред); 2) френската аристокрация в действителност включва не само едри земевладелци, но и едри капиталисти[4]; 3) именно френската аристокрация насажда капиталистически (пазарни) отношения в течение на 25-30 години, предшестващи 1789 г. Навлизането на пазарните отношения започва през 1763—1771 г. при Луи XV и продължава през следващите години, без прекъсване до 1789 г. Водеща роля в това имат либералните икономисти (физиократи), които почти всички са представители на аристокрацията (включително главата на правителството Ан Робер Жак Тюрго), а кралете Луи XV и Луи XVI са активни поддръжници на идеите им[5]; 4) революцията започва с масови въстания на селяни и граждани, имащи антикапиталистически характер, и които продължават в течение на целия ѝ ход. В тях активно участие взима и буржоазията, представляваща френската средна класа. Един такъв пример е въстанието от октомври 1795 г. (разстреляно от оръдията на Наполеон), в което участват 24 хиляди въоръжени буржоа — жители на централните райони на Париж.[6] Друг пример e въстанието на санкюлотите на 10 август 1792 г., които в основната си маса представляват дребната буржоазия (занаятчии и др.), противопоставяща се на едрия бизнес — аристокрацията[7]; 5) Тези, които се оказват на власт след първия етап на революцията, особено в провинцията, в по-голямата си част не произлизат от буржоазията, а са дворяни, които и преди революцията са имали власт — събирачи на данъци, рентиери и др.
Съгласно мнението, което споделят голям брой съвременни историци (в това число В. Томсинов, И. Валерщайн, П. Губер, А. Кобо, Д. Герен, Е. Лероа Ладури, Б. Мур, Хунеке, и др.), революция има антикапиталистически характер и самата тя представлява масово протест против капитализма или против методите на разпространението му, които използва управлявашата върхушка.[
Повечето автори сочат като основна причина за Френската революция тежката икономическа криза във Франция в края на 80-те години на 18 век. През 1789 година цените на хляба нарастват с 50%, което предизвиква недохранване и глад,[1] както и свързаните с тях болести и повишена смъртност. Инфлацията е съпътствана от криза в държавните финанси, довела държавата до ръба на фалита, вследствие на военните кампании при крал Луи XV и участието на страната в Американската война за независимост. Военните разходи водят до ръст на държавния дълг, който достига почти 2 милиарда ливри.
Ефектите на кризата се усилват от системни недостатъци на френската икономика. Освобождаването от данъци на съсловията на духовенството и аристокрацията създава в обществото усещане за несправедливост на данъчната система и намалява нейната ефективност, по начало сравнително ниска, заради зле организираната администрация. Наследените от феодализма вътрешни митнически граници и местни такси допълнително затрудняват функционирането на икономиката. В същото време, на фона на икономическата криза, продължаващото демонстративно потребление на аристокрацията, най-вече на двора на Луи XVI във Версай, предизвиква все по-силна критика.
Към стопанските затруднения на страната се добавят и обществено-политически фактори, свързани с развитието на политическата философия в периода на Просвещението и с влиянието на относително либералните политически режими в Нидерландия и Великобритания. Все по-широко е отхвърлянето на идеите за абсолютизма, съсловните и сеньориални привилегии, хегемонията на аристокрацията в обществения живот. Засилва се антиклерикализмът и стремежът към свобода на вероизповедание и политически свободи.
По време на Френската революция, френското общество претърпява дълбока промяна, при която феодалните, аристократски и църковни привилегии са отменени под натиска на леви политически групи, масите по улиците и селяните.
До кога дясното статукво ще твърди, че тая революция, а дори американската е дясна революция – тоест буржоазна.. и американската.. те са антикапиталистически. Великата френска революция, не буржоазната, и анти дясната.
Това, че неговата цел е коренна промяна на досега съществуващата несправедлива социална система е страхотно, та то кой не иска да води по добър живот, не само на приказки но и на реално. Идеята звучи добре, а именно това, че тя ще бъде демонтирана, като на всеки пълнолетен български гражданин бъде изплащана пожизнена рента. Според разчетите към настоящия момент размерът й ще е около 200 лева месечно. Оттам нататък всеки ще заработва допълнително пари, според способностите и трудолюбието си.Както и вие добре ни информирате важно е всеки един от нас да има сигурни пари на месец, които каквото и да стане да ги получава и от тук на сетне да мисли какво друго да работи за повече пари.