…И всички вкупом излишни станаха… – Галя Горанова, в-к „Сега“

Тъкмо се канех да пиша как не досието „Буда“, а бедността ще свали Борисов от власт, и …избухнаха протести, невиждани от 1996 г. насам. Замириса на революция. Злополучният Дянков хвърли оставката си. Правителството е в клинч. Премиерът – в нелегалност.

Да, гладът детронира харизмата, както пророкуваха по-прозорливите. За целта обаче трябваше разходите на българина за ток, вода и парно да надвишат доходите му. Дотолкова се е притъпила социалната чувствителност на родния ерзац-европеец  - не просто да му вземат всичко от джоба, ами и да му поискат отгоре. Чак тогава реагира.

Аман-заман все пак реагира. Независимо, че веднага се появиха опити за опорочаване на бунта – от внедряването на радикални вандалски групи сред протестиращите, до политическото обяздване на протеста. Интересно е и поведението на проправителствените медии в нажежената ситуация. Те веднага издигнаха чучелото на главния виновник – уволненият вече шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев, чието мезонети, жилища и сметки внезапно лъснаха на показ в един телевизионен ефир. Така гневът бе спешно отклонен към персонален виновник, за да се снеме отговорността на правителството. Други пък, любители на флашките с компромати и на специалните разузнавателни средства, се почувстваха изиграни, че не техните „журналистически“ разкрития свалят властта, а някакви си там „битовизми“, и също почнаха да хулят „лумпените“ протести. Да, досието „Буда“, което мафията прати като предупреждение към своя блуден син, бе отвято от стихията на улицата. От призивите за национализация пък се уплашиха бардовете на ултралиберализма, които побързаха да лансират абсурдната теза: не сметките са високи, а доходите на хората са ниски. Нищо, че и двете са пряк резултат от неолибералната религия – бюджетни рестрикции плюс приватизация на публични услуги. Тия хвалители на свободния пазар услужливо снеха отговорността за грабежа от частните монополи и прехвърлиха горещия картоф в полето на държавата, която, видите ли, не успява да се справи с безработицата и бедността, иначе хората щяха преспокойно да си плащат фактурите на невинните ЕРП-та. Манипулатори от всички страни бяха впрегнати да защитават разните засегнати интереси в този обществено-политически разрив.

Макар и лишени от идеологическата стръв на „революцията“ от 1997 г., бунтовете срещу високите битови сметки имат потенциала да свалят правителството. Неслучайно всички опозиционни партии, воюващи за място в следващия парламент, пробваха да се отъркат о протестиращите с цел политическа изгода. Трайно компрометираните формации на прехода пробват да изгорят предишните си грехове в пожара на бунта. Дотук най-малко четири парламентарни сили искат оставката на кабинета – БСП, ДПС, „Атака“ и „Синята коалиция“.

Галя Горанова

Непосилните за домакинствата фактури концентрираха в себе си всички пороци на прехода – илюзията, че либерализацията води до по-добро качество на по-ниска цена, политическото лицемерие на всички управляващи партии – от СДС, което обяви приватизацията за универсално благо, през НДСВ и ДПС, продължили тази политика, включително и в областта на електроразпределението, та до БСП – експерт в заменките „кон за кокошка“ и в спекулативните цени на зелената енергия, напомпала сметките.

Всички вкупом излишни станаха. Включително и спомагателни партии като „Атака“ и ВМРО, които по различно време ескортираха бандитски управления, нищо че сега се опитват да яхнат протестите. Без патериците на националистите ГЕРБ отдавна щеше да е загубила властта. „Войводите“ пък развяваха байряка на приватизатора Костов като част от ОДС, ако някои са забравили. Сега тия две формации се надцакват в призивите за национализация и разправа с изедниците-монополисти.

Протестът обаче засега отхвърля политическите хоругви. Дори и щурмоваците на Волен Сидеров не смеят да афишират партийните символи и се задоволяват с развети трибагреници, въпреки че „Атака“ блъфира, че е организатор на бунтовете. БСП също коментира процесите отстрани, за да не отнесе шутовете на „малките“, за които инак милее. Засега съпричастността на най-голямата опозиционна партия се излива в предизборни обещания за одържавяване на ЕРП и щедро левичарство, в което апаратчиците на „Позитано“ 20 сами не вярват. Меглена Кунева се сниши и прати на барикадата по-анонимните си „граждани“, за да си спести обясненията как точно е защитавала правата на потребителите като еврокомисар. НДСВ самоубийствено надигна глава в стил „Ела, мечко, изяж ме“. Костов също изпъчи гърди и се обяви за дважди спасител на нацията във времена на кризи с мерак да потрети. Все пак постъпи благоразумно като заяви амбициите си от безопасно място, далеч от разбунтувалата се тълпа, предчувствайки ефекта.

По всичко личи, че „Българската пролет“ ще е стихийна и потребителска по дух. Както вятърът на промяната през 1989 г. бе с екоотенък. Сляпата вяра в демокрацията отдавна крушира. Читави лидери комай не останаха. Хората изгубиха вяра в партиите, лицата в тях са трижди компрометирани. Налице е революционна ситуация. Виновните са ни до болка известни. Но какво да се прави? Отговор ще дадат изборите – редовни или предсрочни. При отсъствието на реален избор обаче стихията рискува да обслужи статуквото. Засега.

Подобни публикации

Все още няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>