Когато право се изправи срещу право, в крайна сметка решава силата – преговорна и организационна

 

На 7 юли 2020 г. се състоя онлайн представяне на брошура, в която са описани базови права на работещите според българското законодателство. Участници в дискусията бяха Жана Цонева председател на „Колектив за обществени интервенции“ – организацията, която издава наръчника; Ваня Григорова – председател на сдружение „Солидарна България“ и икономически съветник в КТ „Подкрепа“; Росица Маринова – председател на федерация „Лека промишленост“ към КТ „Подкрепа“; Росица Кратункова от списание „Диверсия“ и Георги Медаров от „Колектив за обществени интервенции“.

След като години наред КОИ издава материали по теми като свободна търговия, обществено водоснабдяване, социална и данъчна политика, това е първия авторски материал на г-жа Григорова, който пряко засяга въпроси не толкова за преразпределението на произведения продукт след производството, а правата на работниците в самия производствен процес – пряко синдикална тема.

Според г-н Медаров, брошурата е полезна за масовия читател. В България още от първи клас се учи предприемачество, но малко се говори за правата на работниците. Така например бившият учебен предмет „Трудово обучение“, познат и като „Труд и творчество“, в учебните програми вече се нарича „Технологии и предприемачество“. По време на целия преход към либерална демокрация акцентът върху социалните и трудовите права – правата на работниците и в крайна сметка на огромното мнозинство от хората, бяха позабравени в публичния дебат. Видно е пренебрегването на синдикалните въпроси от публичната сфера.

Силните синдикати са инструмент за изграждане на една наистина правова държава, която включва всъщност правата на работещите, правата на мнозинството. Прави впечатление, че другите правозащитни организации, не синдикатите, пропускат понякога въпросите за социалните и трудовите права. Пропускат се огромните нарушения, които се упоменават в книжката, а те са масови.

Трудовите и социални права са записани в основополагащия документ след Втората световна война, който дефинира човешките права – Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 1948 г. Там е фиксирано правото на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на работника и неговото семейство съществуване съответстващо на човешкото достойнство. За съжаление, десетилетия по-късно в България това е мираж. Трябва да бъде извоювано. Проблемът е, че само работещите имат интерес от реалното осъществяване на декларираните им права, което може да се постигне основно чрез синдикализация.

В същата декларация от 1948 г. е записано, че всеки човек има право да учредява и да членува в синдикална организация. Това право бива нарушавано понякога с много агресивна антисиндикална дейност на ниво предприятие. Понякога и в публичната сфера отделни представители на бизнеса си позволяват да оспорват правото на синдикализация, което по същество е основно човешко право.

По същество става дума за два противоречащи си интереса. Често бизнесът се опитва да изстиска максимално количество стойност от работната сила. От друга страна интересът на работещия е да получи възможно най-голямо възнаграждение за този труд. А когато право се изправи срещу право, решава в крайна сметка силата – преговорна и организационна. Работещите се оказват слабата страна в това засрещане между тези равни права.

Брошурата е една от многото стъпки, с които и синдикатите, и неправителствени организации като КОИ се опитват да спомогнат за подсилването на по-слабата страна.

Г-н Медаров обърна внимание на това, че в брошурата е описан един механизъм, който не е добре познат от обикновените хора в България. Официалните инструменти за тристранно сътрудничество между правителството, бизнеса и труда – т.нар. Тристранка, има съвещателни функции. Това е формален механизъм за социален диалог, там не се взимат решения, но създава илюзията, че синдикатите по някакъв начин са интегрирани в държавното управление, че те са държавна институция, което далеч не е така.

От своя страна г-жа Росица Маринова даде пресен пример от професионалния си опит за ползата от обединение на работното място. Председателката на федерация „Лека промишленост“  посочи, че буквално преди часове е получила сигнал от синдикална секция в шивашко предприятие, в което работодателят е отменил предвидения по график платен отпуск. До този момент цеховете са били ангажирани с производство на маски и защитни костюми, което е довело до забавяне на експорта на скъпата модна конфекция за Западна Европа и това налагало работещите да редуцират значително лятната си почивка. Отпускът е дълго чакан след усилената работа по време на коронакризата, за да могат трудещите се да отделят време за семейството и децата си. Г-жа Маринова е посъветвала представителите на работещите да поискат среща с ръководството и да преговарят за осъществяване на отпуските. Без да е ясно какъв ще е изходът, това показва, че без синдикат на място, след такава заповед единственото, което остава на работещите, е да недоволстват тихо. Сега имат възможност да седнат срещу работодателя и да настояват да им бъде гарантиран отпускът такъв, какъвто е договорен в началото на годината.

Тази книжка трябва да даде кураж на хората, че има смисъл да защитават правата си, но само когато са солидарни и обединени. Според г-жа Маринова, един работник, особено от шивашките и текстилните предприятия, не може да осъзнае, че е равностоен с работодателите, когато е сам. Трудещите се там стоят страхливо, наведено, примирено. Дори не четат текстовете в трудовия си договор – какво им предстои, в каква среда ще работят, колко време се изисква да трудят, какво възнаграждение ще получат. Съгласни са на всичко, за да получат работното място и да имат някакво минимално заплащане. „До такава степен са наведени хората, до такава степен са унизени“, заключи синдикалистът в един от най-трудните сектори в България.

Брошурата описва най-важните стъпки по достъпен начин. Тя показва, че няма нищо страшно в това да потърсиш информация, съдействие. Г-жа Маринова изрази надежда съветите да достигнат до обикновените работници и те да осъзнаят, че могат да бъдат равноправни партньори и от мотивираното им поведение и отношение на работното място зависи това, което може да се постигне.

„Валят стотици примери, всеки ден получаваме сигнали за нарушаване на законодателството. Надявам се този наръчник да даде на работещите силата, куража и увереността, че чрез обединение ш синдикализиране те самите могат да се защитят“, заключи г-жа Маринова, която има 33-годишен синдикален опит.

Членът на редколегията на списание „Диверсия“ Росица Кратункова работи във Франция, но продължава да се ангажира с условията на труд в България. Според нея, книжката покрива основните теми от Кодекса на труда. Във връзка с това, че в училище тези въпроси въобще не са включени в програмата, г-ца Кратункова подчерта, че, макар да е учила право, дори в този курс трудовото право преминава „по доста лековат начин“.

Книжката представя основните права на трудещите се. Показва често срещани казуси, в които немалко хора ще се припознаят.

Обезценяването на трудовите права е следствие от недофинансирането на Инспекцията по труда. Синдикатите също нямат достатъчно средства, а от там и възможност, да защитават по-ефективно работещите, тъй като в България единствените им сигурни приходи са от членски внос. Във Франция например това не е така. Едва 34% от бюджета на най-големия синдикат там идват от членски внос, останалите две трети са от други източници, включително допълнителни субсидии, чрез които се осигуряват средства за истински социален диалог и независимост на организациите.

Г-ца Кратункова обърна внимание, че в книжката са описани разликите между обезщетения и социални помощи, което се бърка не само от трудещите се, но и от политици и  университетски преподаватели в България. Осигуровките се плащат от работниците и работодателите. Това са средства, изработени от трудещите се. Беше даден пример отново с Франция, където вноските за безработица и здравните такива се плащат изцяло от работодателя. „Което е съвсем нормално, предвид това, че той той купува нашата работна сила, която се изхабява от труда, който полагаме при условия, които той е определил“.

Участничката в представянето сподели личен опит от създаване на синдикална секция в предприятие, в което до този момент не е имало такава, както и от стажа си в голямо електроразпределително предприятие, където основната задача на прекия ръководител е била да следи колко време прекарват служителите в тоалетната, да следи физиологичните им нужди. Книжка като „Пътеводител за защита на работното място“ е еманципираща и трябва да бъде прочетена от всеки, който разчита на наемния си труд.

Водещият на дискусията – г-жа Жана Цонева съобщи, че колективът възнамерява да представи брошурата в няколко български градове, сред които Варна, Русе, Дупница, Търговище и др. Датите ще бъдат оповестявани своевременно на интернет сайтовете и фейсбук страниците на „Колектив за обществени интервенции“, сдружение „Солидарна България“ и информационния сайт „Барикада“.

Пълният текст на брошурата е достъпен тук. Желаещите да получат хартиено копие могат да се свържат с екипа на „Колектив за обществени интервенции“ на техния сайт или фейсбук страница.

Коментари

коментара