Повече от 1,5 млн. българи нямат достатъчно средства за електроенергия, още 400 хиляди живеят в ситуация на тежка енергийна бедност, при която над 20% от доходите им покриват сметките, сочи изследването „Енергийната бедност в България 2016 г.“

Presentation_energy_poverty

Либерализацията на енергийния сектор за домакинствата и нейният ефект върху цените на тока беше тема на проведената на 22 юли в КТ „Подкрепа“ дискусия, в която взеха участие представители на институции и граждански организации. В представения доклад  с автори Боян Захариев, Илко Йорданов и Ваня Григорова се маркира и очакваното въздействие на концесионирането на ВиК сектора в България.

„Тази реформа в енергетиката се провежда само поради приетите ангажименти на страната в процеса на присъединяване към Европейския съюз, без да са правени или публикувани изследвания как той ще се отрази върху бюджета на домакинствата“, заяви Ваня Григорова икономически съветник в КТ „Подкрепа“. Синдикатът е поискал данни за потреблението на домакинствата от Националния статистически институт и електроразпределителните дружества още в началото на годината, за да изготви собствен анализ за възможните ефекти от либерализацията. Информацията е била отказана с аргумента, че това е търговска тайна. Данните не са предоставени дори на Министерството на труда и социалната политика, което би трябвало да изготви мерки за подпомагане на уязвимите български граждани. Без познаване на енергийната бедност към момента не могат да се оценят и бъдещите ефекти от либерализацията. Поради това в доклада са използвани данни за доходите, разходите, потреблението на електро енергия и потребителското поведение на българските граждани от обширни проучвания на „Отворено общество“, в рамките на които е събрана информация за 2700 домакинства.

Преглед на процесите в държави, които вече са либерализирали енергийния си сектор сочат, че резултатите са противоречиви. Например анализ на американската неправителствена организация Public Citizen от 2008 г. разкрива, че в 38 щата с регулации цената на електроенергията нараства по-слабо в сравнение с либерализирания пазар в останалите 12 щата. Намеренията за увеличаване на цената със 72% в Балтимор пък водят до бунтове. Скептични към резултатите от дерегулацията на енергийния сектор са дори твърди привърженици на свободния пазар като Cato Institute. В свой анализ те признават, че липсата на регулации не е довела до очакваните ползи за разлика от други сектори като телекомуникациите например и препоръчват връщане към подобрен вариант на регулирания пазар.

Според представителя на КЕВР Пламен Младеновски – началник отдел „Цени и лицензи“, либерализацията е доказано най-добрия начин за доставка на електро енергия. След категоричното му твърдение, че „пазарът се е доказал като най-добрия регулатор“ участници в дискусията недоумяваха защо в такъв случай са ни нужни експерти в националния регулаторен орган и какво работят те.

 

В спор с омбудсмана Мая Манолова за нуждата от частни арбитражи в енергетиката, г-н Младеновски посочи, че 5% от делата срещу клиенти на „Енерго-про“ са заведени в такива извънсъдебни органи. Всички са за кражби. Представителят на КЕВР уточни, че не е запознат с конкретния случай на осъден от арбитраж клиент, цитиран от омбудсмана, но той едва ли е битов потребител, тъй като отдавна масовите кражби не са в ромските гета или други бедни райони, а се извършват от малкия бизнес, ресторантите, хотелите, дори веригите. „В близост също има обект на такава верига“, уточни той.

Регулаторът имал данни за случаи, в които след сигнал срещу търговски обект (името не беше посочено) е разкрита верижна кражба от още 30 звена на същата компания в различни части на страната. Това е възможно, тъй като трите ЕРП-та поддържат комуникация помежду си. Кражбите се извършват по един и същ начин, което показва корпоративен подход, а не хрумване на местен служител или управител.

 

В рамките на дискусията стана ясно, че предвидените от Министерство на енергетиката мерки за защита на уязвимите битови потребители са крайно недостатъчни за справяне с енергийната бедност дори сега, камо ли при увеличаване на цената на енергията при либерализиран пазар. Боян Захариев подчерта, че в оповестените разчети на министерството нуждите от електричество са подценени, най-вероятно разходът е планиран при ползване на високо енергийно ефективни уреди, които обаче са много скъпи, и при домакинство от един човек.
Георги Медаров от Колектив за обществени интервенции постави въпроса: Правилен ли е изобщо подходът за либерализиране на пазара на ел. енергия и не е ли по-добре да се помисли за демократизиране на сектора? Процес, който вече се случва в други европейски държави, като Германия например. През 2013 г. населението в Хамбург направи референдум и върна в обществени ръце електрическата мрежа в града. Така приходите няма да се разпределят между акционерите на мултинационални компании, а ще се ползват за нуждите на гражданите.

Преди да се премине към тази качествено нова стъпка в България обаче първо са нужни обществени дебати за това кой краде ток и наистина ли пазарът е най-добър регулатор с пълна и адекватна информация от институциите и ЕРП-тата. Напомняме, че дружествата вече съдят държавата за пропуснати печалби – възможност, която ще се увеличи многократно при евентуално подписване на търговските договори ТПТИ и СЕТА. Ако това е пазарът и ако повече дерегулация означава увеличаване на енергийно бедните, може би е време за размисъл доколко той работи в полза на гражданите и дали не се ангажира само с интересите на собствениците на компаниите.

 

Коментари

коментара