Или защо всички страни губят от тях, а печелят само корпорациите

 

Cover

 

12 държави оповестиха успешния край на преговорите по оформяне на Транс-тихоокеанското партньорство (TPP). Юридически се дооформя търговското споразумение между ЕС и Канада (СЕТА), но по същество текстовете са финализирани. Преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) между САЩ и ЕС напредват. А междувременно текат и договорки за либерализация на услугите (TiSA).

 

Какво е общото между тази поредица от търговски договори, наричани още „зомби-договори“? Защо събудиха гражданското недоволство и доведоха до стотици протести в цял свят? Свободна и честна ли е търговията, която властва през последните десетилетия?

Отговорът на тези и други въпроси дава докладът „Договорите за свободна търговия – инструментът на силните в глобалната икономика. История, ефекти и алтернативи“ на сдружение „Солидарна България“ и „Колектив за обществени интервенции“ с помощта на германската фондация „Роза Люксембург“. Негови автори са икономистът Ваня Григорова, социологът Чавдар Найденов и журналистът Иво Христов.

 

Изследователите проследяват еволюцията на такива договори в исторически план. Още преди края на Втората световна война водещи  икономисти обсъждат начини за предотвратяване на мащабни кризи и за осигуряване на устойчиво развитие на света. Замислена е всеобхватна система под егидата на Организацията на обединените нации (ООН), която да осигури основни принципи в нейната харта. По-специално постигането на хармонично развитие във всички страни членки, постоянно растяща и продуктивна заетост, по-висок жизнен стандарт. Обмисля се механизъм за предотвратяване на платежен дисбаланс – т.е. развитието на едни страни като агресивни експортьори, съответно на други като хронически вносители. Въпреки че ОСТ е подкрепена от всички страни, които влизат в новосъздадената ООН, Конгресът във Вашингтон не ратифицира участието на САЩ. ОСТ не успява да встъпи в действие. Остава в сила замисленото като временно решение ГАТТ – Общо споразумение за мита и търговия (1947).

 

Преломният момент настъпва през 80-те години с Уругвайския кръг преговори по ГАТТ (1986-1994 г.). Той  радикално променя и значително допълва Общото споразумение за мита и търговия. Основава се Световната търговска организация (СТО) като правоналагаща институция, която вече не се позовава на целите на Хартата на ООН. На отделните  страните вече не се вменява задължение да си сътрудничат за постигането на заетост, растящи жизнени стандарти, зачитане на трудовите права и т.н. Като основна цел е поставена либерализацията на търговията, трансграничните инвестиции, финансите. Ако от края на Втората световна война до началото на 80-те години договорите за търговия зачитат на теория и до голяма степен на практика интересите на държавите, особено на догонващите, да провеждат собствена национална стратегия на устойчиво развитие, то Уругвайският кръг вече поставя на първо място „отварянето на пазарите“, включително на публични дейности или „услуги“, които дотогава не са комерсиални. Практиката показва, че тази политика облагодетелства по-силните държави и по-могъщите корпорации, които изсмукват природните ресурси и работна ръка на развиващите се страни.

 

Конференция за представяне на доклада

 

 

 

Идеологията на втората фаза обявява предприемаческата печалба за висше благо, от което произтичат всички останали – развитие, благосъстояние, демокрация и сигурност. Логично следствие от тези процеси е появата на всеобхватни споразумения (зомби-договори) от типа на NAFTA, TPP, CETA, а сега и на TTIP,  които все по-открито биват подчинявани и на геополитически цели.

Днес най-големите защитници на свободната търговия са най-развитите държави. От това се прави извод, че са развити, защото я практикуват. Историята показва точно обратното: те са развити, защото в миналото са прилагали мерки за защита и насърчаване на собствените индустрии. Не либерализацията позволява на страни като Япония, Южна Корея, Тайван да влезнат в клуба на развитите само за двайсетина години. Обратно, страните от Латинска Америка, които първи влязоха в спиралата на безконтролното отваряне на икономиките си за търговия и приватизация, имат лош спомен за унищожените производства и спадащите стандарти. Пак първи те ревизираха тази политика.

 

В доклада е отделено специално място за анализ на ефектите от NAFTA  – Североамериканското споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико, което вече навърши 20 години. Това, което е безспорно е, че докато преди подписването на НАФТА се дискутира главно това колко голям положителен ефект ще има договорът върху доходите и икономиките на трите страни, то 10-20 години по-късно споровете се водят главно около въпроса колко големи са негативните последици. Така например вместо обещаните от президента Бил Клинтън 200 000 нови работни места, САЩ губят сумарно 1 милион такива. Създадена е специална програма, която да подпомага служители останали без работа, преминали на непълно работно време или с намалена заплата в резултат на действието на договора. Хората без колежанско образование, каквито са 63% от жителите на САЩ, губят за тези години 12.2% от покупателната си способност. В Канада загубените работни места са 1.4 млн., расте материалното неравенство в обществото, фалират 24% от местните компании. За същия период в Мексико броят на бедните се е увеличил с 14.3 млн. души. Между 1991 и 2007 г. фалират близо половината от над 8-те милиона семейни фермерски стопанства. Обещаното благоденствие подминава и тази страна, която по темпове на растеж на БВП заема 18-то място от 20 латиноамерикански държави.

 

Ефектите, макар и често непризнати от официалните власти, са осезаеми и водят до недоволство сред жителите на всички държави по договора. Разменят се обвинения, че едната държава е спечелила за сметка на другата. В действителност печеливши са не много на брой големи мултинационални компании без значение от коя страна идват, които абсорбират икономическите ползи в транснационалните си офиси. И оставят неудовлетвореността, икономическите, социални и екологични последствия за обикновените хора.

 

Струва си да се прегледат прогнозите и реалностите от подобни споразумения сега, когато вече са в напреднала фаза преговорите между САЩ и Европейския съюз за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и когато отново чуваме обещания за всеобщо благо и напредък. ТTIP породи невиждана съпротива в държавите-членки на ЕС. Макар започналите през юни 2013 г. преговори да се водят в пълна секретност, поредица изтекли документи хвърлиха светлина върху целите на договора и методите, с които те се постигат. Заплахата за екологичните стандарти; планираното посегателство върху безопасността на храните; включването на клауза за защита на инвеститорите (ISDS), по силата на която чуждите компании могат да съдят държавите за непостигнати планирани печалби и пр. обединиха хора от различни държави в общи мрежи, в които споделят информация, анализират я и търсят отговори.

 

С пълния текст на доклада „Договорите за свободна търговия – инструментът на силните в глобалната икономика. История, ефекти и алтернативи“  можете да се запознаете тук.

 

 

Коментари

коментара