Или как „Моя страна, моя България” се превръща в някаква друга държава когато политиката се прави от изпоряци и изпороци

 

Kalin_Purvanov_2В село край Враца отнякъде се появи ДПС. На евроизборите в края на май взе 90 гласа, а Реформаторския блок цифром – 3. Словом – пак три! Сега, на парламентарния вот на 5 октомври, ДПС отстъпва, но 90 са гласували за реформаторите. Всеки ще ви каже, че за има-няма четири месеца не може да става и дума за радикални промени в мисленето на хората, а най-вероятно за един и същ дистрибутор на гласове.

Някога Лиляче е било известно с романа на Ст. Ц. Даскалов „Село край завод“, считан за емблематична творба на жанра социалистически реализъм. При капиталистическия реализъм то се превръща в село за вот.

„В деня на изборите само като застанеш на стълбите на читалището и като видиш как куцо и кьораво влиза в магазина на Славка* преди да отиде до секцията, или се отбива там след гласуването, и всичко ти става ясно”, казва кметът на селото Цветослав Цветков.

Земя като една човешка длан… “Но по-голяма тя не им е нужна”, както би казал  поетът. Че, ако хората са повечко, шепа пари няма да са достатъчни за

 

случването на чудеса

в изборните урни.  

 

Две седмици след изборите заставам на мястото, от което кметът познава резултатите, с надеждата и на мен да ми просветне. От магазина излиза Цецо Финката – живо опровержение на всяко прибързано заключение, че в Лиляче няма дясноориентирани хора. За играта му по дясното крило се носят легенди. Финката е местна футболна гордост, сега работи като охрана. Запален привърженик на СДС в зората на демокрацията.

„Ооо, чух те по радиото като казваше, че ДПС превзема Северозапада…“ – радва се на срещата ни Цецо и не чака да го подпитвам: „Бяхме ДПС тука, сега станахме реформатори!“. Затруднявам се с превода на усмивката му, дали означава извинение или пък гордост. Не, по-скоро – „Знаеш как е…“.

 

DSC_0072

„Село край завод“: Лиляче дълго време е било известно така заради едноименния роман и филм от соцреализма

DSC_0028

 

Приятелят ми има повод да изглежда доволен, скоро се е върнал от екскурзия в Истанбул. Селската мълва ще търси връзка между подобни пътешествия и европейските избори, ама тя кого ли не одумва. Ето – кметът тръгнал да слага пейки с навеси до чешмата, пък злите езици го разнасят, че прави кошара за козите…

 

Благодарен съм на Финката, че въобще отвори темата. Другите на село я отбягват – или нищо не знаят, или уж въобще не се интересуват от избори. Ако питаш в кръчмата никой няма да си спомни за официални предизборни събрания на ДПС за европейските избори или на Реформаторския блок за парламентарните. Дори и плакати не се забелязват. В пазарен петък се появили някакви „костюмаре“, колкото да се разходят между сергиите. По молба на вездесъщата магазинерка хората излезли да се ръкуват с тях, после се върнали да си допият бирите. Толкова – за борбата на предизборни платформи.

 

Ако в Лиляче имаше организация на ДПС, то нейният председател вече трябваше да си е подал оставката или най-малкото да е написал доклад, изпълнен с унищожителна самокритика. На парламентарните избори през 2013-а партията прави фурор и изненадващо става втора политическа сила със 107 гласа, след като години преди това, я е имала, я нямала по 1-2 гласа в селските секции, и то най-вероятно дошли по погрешка. На европейския вот ДПС вече са първи, макар и с 90 бюлетини. Само след няколко месеца идват предсрочни парламентарни избори и резултатът пада до 33 гласа. Деветдесетима обаче гласуват за Реформаторския блок (87 действителни и 4 невалидни бюлетини).

 

Водачът на реформаторите в Лиляче пък вече трябваше да е награден най-малкото с екскурзия до Брюксел. Постижението му е знаменателно –  преди година партиите от блока са имали поотделно 9 гласа (4 за партията на Иван Костов, 3 за Меглена Кунева и 2 за СДС), а на европейските – както вече стана дума, гласувалите за сините са спаднали до трима. Както и да го погледнеш, ръстът от май до октомври е 30 пъти! За същия период БСП и „Атака“ очаквано губят по една трета от избирателите си, появява се Бареков да обере протестния вот, ГЕРБ и НФСБ си стоят на едно и също място, само ДПС и РБ са с резки колебания, но като… скачени съдове.

 

Кметовете на Лиляче Цветослав Цветков от БСП (вляво) и на Чирен Диан Дамянов от ГЕРБ се чудят какви ли още партии ще се появят от нищото в местните секции. В едното село истинки пробив направи РБ, в другото - ББЦ, а в съседни села - ДПС.

Кметовете на Лиляче Цветослав Цветков от БСП (вляво) и на Чирен Диан Дамянов от ГЕРБ се чудят какви ли още партии ще се появят от нищото в местните секции. В едното село истинки пробив направи РБ, в другото – ББЦ, а в съседни села – ДПС.

Проблемът е, че никой не знае, нито КОЙ е лидерът на ДПС в селото, нито КОЙ е на реформаторите. Изглежда, че тайната на успешните избори вече е в липсата на партийни ядки и официални кампании, а в нелегалната борба. Партии идват от нищото и правят фурор, после изчезват, за да дойдат други. Свидетелства за появата им могат да се намерят не само в секционните протоколи, но и в бакалските тефтери. След изборите вересиите рязко намаляват, но връзката между двете явления никога не е доказана официално. И ако сега около половината избиратели все още гласуват по някакви убеждения, то следващия път колко ли ще си кажат „Аз ли съм най-големия балък?”.

 

 

DSC_0018

„Държавата с грижа за народа!“ – за мнозина е вече късно да повярват на това обещание

 

Като стане дума за политика, сградите на село са по-приказливи от хората. Лиляче разполага с внушително читалище, на което може да завиди всеки софийски квартал. Едната от двете изборни секции е в закритото училище – грехота е да имаш още една хубава сграда и да не ѝ намериш някаква употреба. На кръстопътя на главните улици „Георги Димитров“ и „Димитър Благоев“ се намира друга сграда с обществени функции. Не бях обръщал внимание, че черен кръст е заменил познатата оранжевата табела с портретите на Александър Стамболийски и Никола Петков върху фасадата на клуба.

 

И земеделците изчезнаха от село,

но са дошли евангелисти.

 

Стиснала ме е мисълта, че скоро няма да си познаем държавата – сякаш друг народ е почнал да живее върху познатата ни територия (Ако не вярвате: разгледайте резултатите в общини като Луковит или Ябланица, където ДПС вече е № 1. Или в червеното Бойчиновци, където на евроизборите БСП е била първа, а сега едвам е четвърта партия, докато Реформаторите са скочили от 0.8 % до 17 %. Това дори вече не е фасадна, ами фарсова демокрация).

 

Kolaj

DSC_0059

Изборна урна от референдума за република надживя и коалицията на социалистите с царя

 

Фасадите пазят и други спомени. „На 14.ХII. напред към победа!“ – наивният лозунг върху тази къща напомня за времето, когато комунисти и земеделци са били законодатели на политическата мода в Лиляче и са минавали за тогавашни реформатори. Най-вероятно призивът се е отнасял към изборите за 26-то обикновено НС, проведени през зимата на 1945 г. Днешните реформатори едва ли подозират, че много години преди да изкарат бял роял на жълтите павета, на село се е състоял по-ефектен пърформанс. Буйните младежи впрегнали двете най-мършави лиляшки крави в каруца, натоварили я с ковчег на монархията и обикаляли улиците да я „оплакват“.

 

Като дете завиждах на баща ми и чичо ми, че са намирали части от картечница на тавана на старата ни селска къща, но ето че и за мен е останала находка – изборната кутия от референдума. В този край политическите нрави винаги са били сурови. Хората са воювали и с оръжие, и с бюлетини,

 

но винаги са имали

някаква идея.

 

Сега са като навсякъде – сбор от индивидуално оцеляващи индивиди без никакви признаци на колективен живот.

По избирателен списък се водят 1276 души, на 5 октомври са гласували 424. Поне половината жители не са в България. „Повечето от тях – особено власите, и в чужбина изнемогват. Идват си сравнително рядко, когато съберат пари за път. Казвали са ми, че ако има работа в Лиляче или Враца, ще дойдат да работят и за 500 лева. По мои сметки само 10 процента въобще не желаят да се върнат“, казва Цветослав Цветков. Той е кмет трети мандат, за което време в селото са починали към 500 души, а са се родили 15 деца. Други 196 обаче са се появили в Испания, в Италия, в Гърция… „Имаме и в Португалия вече“. Родителите им веднага звънят в кметството да ги запишат в регистъра. Повечето най-много да знаят няколко думи на български. Какви ли нови избиратели се задават?

 

Цветков е може би единственият селски кмет с повече мандати в община Враца, който не се е пребоядисвал. Представител е на БСП, която все още държи първо място на избори в Лиляче, но влиянието й устойчиво се топи. Напоследък изпреварва другите само с няколко гласа.

 

Преди време дядо ми, заедно с д-р Константин Петков (Степ), лека му пръст – знаменит ветеринарен лекар и автор на разкази, които се публикуваха от софийски издания, решили да плащат членски внос едновременно в БСП и в една от комунистическите партийки. Вероятно са смятали така да разширяват влиянието на левицата. Планът им обаче не проработи. Появиха се други схеми, не чак толкова наивни. Ето сега, с най-много преференции в листата на партията във Врачанско се оказа ромски лидер със съдебно минало. Ако БСП беше взела втори мандат, отново щеше да заседава в парламента.

 

В съседната община Криводол, която е на няколко километра от Лиляче, БСП изпреварва ДПС само с 5 гласа. А някога печелеше избори с 60% и нагоре. В Криводол допреди десетина години кметуваше Крум Сотиров – висок възрастен мъж с бели мустаци и благородна осанка, когото считаха за „народен човек”. Можеше да държи власт, но можеше да държи и реч. После бай Крум се оттегли в полза на Николай Иванов – млад технократ, който се гордееше с европроекти. БСП си го хареса и го изтегли за кмет на Враца, а в Криводол трайно се засели ДПС. Местните изглежда не оцениха по достойнство наследството му. Може би защото повечето от тях нямат строителни фирми…

 

Лиляшкият кмет е убеден, че за срива на партията му е виновна катастрофалната кадрова политика на централата, аз пък си мисля, че причините са системни, социално-икономически. Е, вярно, няма ги вече ентусиасти като Чавдар – шофьорът на междуселския рейс, който кръстосваше между Враца и Лиляче с червено знаменце на предното стъкло на своя „Чавдар” (помните ли българските автобуси, правеха ги в Ботевград?). Единият Чавдар изчезна с краха на общинският автотранспорт, а другият се поболя, макар да изглеждаше като канара. По едно време селяните се предвижваха като баровци – изчакваха се на автогарата във Враца да станат четирима, та да си вземат  такси. Други десет автобуса – ведомствени, които всеки ден превозваха работници от село, и те

 

заминаха по реда си,

без да се върнат.

 

Земеделската кооперация се задържа малко по-дълго.

„Дива работа е тук, нямаме вече държава!“, казва кметът. В неговото всекидневие обичайното клише има конкретни измерения. В единия случай това е полицията, викната по сигнали за купуване на гласове, която предупреждава подателите им. В другия случай – може да не ви се вярва, но дори на село се появява бездомник. Човекът е с психично заболяване, близките му не искат и да чуват за него, появяват се проблеми. Кметът три пъти тича по съдебни дела чак в Бяла Слатина да доказва, че съселянинът му има нужда от лечение. Резултатът винаги е един и същ: прибират го за малко и пак го пускат. Имал деца, те да се погрижели за него!

 

DSC_0046

Малцина стигнаха до европейското земеделие

 

И понеже знам, че вече всички знаете какво е пустиняк, ще ви кажа друга дума. Не се хабете да я търсите в Гугъл. Научих я не толкова отдавна от дядо ми след управление на неговата партия. „Абе, маани го тоя изпоряк!“, разгневи той по адрес на един много мастит доскорошен лидер. Прозвуча ми като пор или лалугер, суек някакъв. Грешен отговор. Дядо ми взе да чертае как се оре с рало. Накрая на оранта, поради специфичната форма на инструмента, остава малко парче земя, което е изключително трудно да се обработи. Даже не си струва усилията. „Те това е изпоряк“.

 

Скоро ходих към Ковачевци, Пернишко, където кметът и председателят на общинския съвет са от този цвят, но и те не пестяха коментари на същия адрес. Питах ги – и тук ли му казват изпоряк? „Ааа“ – викат – „ние за това си имаме друга дума – пиче. Хората казват: „Ей, Кольо, каква пичка си оставил в полето!“. Ха-ха. Обаче имаме и изпорок. Това е, как да ти го кажа – последното яйце на кокошката, последния изтърсак на прасето, когато се праси… Едно такова мъничко, никакво. Казваме: „И излази един щаворец накрая“. Демек – мишка, поганец. Абе, изпорок!“.

 

Тук май вече се отплеснах. Щях да пиша защо червените изгубиха дори Северозапада и защо всеки сезон се появяват нови партии, коя от коя по-еднакви една с друга…

 

*Името е променено, за да избегнем реклама на заведението

 

 

Коментари

коментара